Една майка се уморява да отглежда сляпата си дъщеря и решава да напусне семейството си завинаги. Но получава суров урок, когато новият ѝ живот не е такъв, какъвто е очаквала.
Соня и Франк се влюбват лудо през 20-те си години. Повечето хора биха го нарекли вихрен романс, но който ги видеше заедно, знаеше, че се обичат повече от двойките, които са заедно от по-дълго време.
Двамата се ожениха след няколко месеца срещи, заобиколени от семейството и приятелите си. След сватбата хората ги питаха кога ще имат деца, но те искаха да имат утвърдени кариери, преди да се появят бебета.
Те обаче откриват, че Соня е бременна. Това не е било планирано, въпреки че са знаели, че могат да се справят с всичко заедно. Соня се притесняваше от това, че ще бъде нова майка, но Франк беше уверен, че могат да се справят.
Лорейн се появила на бял свят скоро след това и едва няколко месеца по-късно лекарите диагностицирали слепотата ѝ. Скъпоценното им бебе щеше да се нуждае от постоянни грижи и специално обучение до края на живота си.
Лорейн с неохота преустановява следдипломното си образование, за да остане вкъщи с дъщеря им, докато Франк учи и работи едновременно, за да осигури прехраната на семейството си. Въпреки трудностите Франк смята, че се справят чудесно.
Лорейн израства, заобиколена от любов и грижи, и изглежда обича музиката повече от всичко на света. Записват я в чудесни програми с надеждата да продължат развитието ѝ.
Но с напредването на годините Соня само се притесняваше все повече за нейното бъдеще. “Тя никога няма да стане нормално момиче”, каза тя на Франк една вечер, след като Лорейн си беше легнала.
“Какво е нормално, Соня? Тя е просто сляпа, но мозъкът ѝ се развива по-бързо от повечето деца в този квартал. Сега тя се нуждае от малко внимание” – каза Франк.
“Знам, че тя е умна. Но тя винаги ще се нуждае от помощ, за да прави нещата. Може би никога няма да си намери работа – продължи Соня почти отчаяно, но Франк не забеляза тона ѝ.
“Това не е вярно. Ще я запишем в програми и ще я накараме да се срещне с други хора като нея. В този град има цяла общност. Те си помагат един на друг и съм сигурен, че всички имат съвсем нормална работа – продължи той.
“Как можеш да бъдеш толкова спокоен? Не е толкова лесно! Целият ѝ живот ще бъде предизвикателство!” Соня се разплака. Франк не знаеше какво да направи, освен да утеши мълчаливо съпругата си. Той ѝ каза, че всичко ще бъде наред, но тя продължаваше да плаче.
“Не мога повече да правя това. Това е твърде много за мен. Не съм се записала да се грижа за друг човек до края на живота си”, започва Соня, когато сълзите ѝ пресъхват.
“Соня, скъпа. Успокой се. Знам, че е било трудно, но това не е по-различно от децата, които могат да виждат. Те все още се нуждаят от тонове внимание”, каза Франк, като все още се опитваше да утеши съпругата си.
“Не е същото, за Бога! Този свят не е създаден за слепи хора. Всичко може да се случи! Толкова съм уморена. Толкова съм уморен от тревоги. Сякаш съм поставила живота си на пауза и никога не мога да си почина!” – проплака тя.
“Хей! Пожертвахме много, за да отгледаме…”
“НИЕ?! НИЕ не сме пожертвали нищо. Аз пожертвах всичко. Абсолютно всичко, което някога съм искала, за да отгледам това бебе”, продължи Соня и се ядосваше все повече, докато всичко се изливаше навън. “Животът ми спря, когато тя се роди. Отказах се от училището. Отказах се от мечтаната си кариера. Какво пожертвахте вие?”
“Скъпа, моля те, успокой се – каза Франк, опитвайки се да накара Соня да намали гласа си.
“Ти не си жертвала нищо! Трябва да учиш и да работиш, точно както винаги сме планирали така или иначе. Но ти имаш своята диплома и своята кариера. Ти можеш да излизаш с приятели, колеги и всички, докато моят ЦЯЛ ЖИВОТ се върти около това дете!” каза Соня.
“Добре, много съжалявам. Бях невнимателен. Ще се справя по-добре. Можеш да се върнеш в училище. Ще измислим нещо” – подкани го Франк.
“Не. твърде малко и твърде късно. Свърших. Заминавам за известно време. Имам нужда да си почина от всичко това”, каза Соня, докато вадеше багажа си от гардероба и започваше да събира нещата. Франк видя червено.
Той разбираше, че съпругата му е била основната грижа за дъщеря им през всичките тези години, но тя не можеше да ги напусне. “Не можеш да направиш това на нашето семейство, Соня. Трябва да решим проблемите си заедно – продължи той.
“Не точно сега. Ти получи всичко, което искаше, а аз съм тук с нищо”, каза Соня, докато обикаляше из стаята и събираше нещата.
“Соня. Това не е смешно. Не можеш да постъпваш така с брака ни или с Лорейн”, добави Франк. “Няма да я оставя да страда, чудейки се къде е отишла майка ѝ.”
“Какво ще правиш тогава?” Соня попита подигравателно.
“Имаш два избора. Оставаш и решаваме нещата като семейство. Или си тръгваш и никога повече няма да ни видиш” – заплаши Франк.
“Вторият вариант ми звучи фантастично в момента” – каза Соня.
“Как може да си толкова жестока?” – попита той със сълзи на очи.
“О, не!” Нямаш право да ме обвиняваш в жестокост, докато ти на практика ме натика в тази къща с дете, което се нуждае от постоянни грижи. През всичките тези години не съм имала нито една секунда за себе си! ТРЯБВА ДА БЪДА СВОБОДЕН!” Соня изкрещя и затвори чантата си.
Франк я гледаше как излиза през вратата, качва се в колата си и си тръгва. Нямаше да я видят отново години наред. Да стане самотен родител беше едно от най-трудните неща, които Франк някога е правил, но си струваше заради дъщеря му.
Той разказа на Лорейн, че майка ѝ е получила голяма възможност и е трябвало да си тръгне за известно време. Но Лорейн беше твърде умна. Тя знаела, че майка ѝ си е отишла завинаги и често плачела за това през нощта.
Междувременно тя напредвала в училище повече от повечето деца, а учителите ѝ по музика хвалели гласа ѝ. Лорейн се беше научила да свири на пиано и пееше като ангел.
Тя дори станала известна в града и накрая се състезавала извън щата с певческия си глас. Лорейн ще израсне като една от най-добрите певици в историята. Няколко години след като Соня си тръгва, Франк се запознава с Алекса и започват да се срещат.
Двамата са заедно в продължение на няколко години, преди да се оженят. Соня се е отказала от родителските си права, когато е подписала развода им.
В крайна сметка Алекса става законна майка на Лорейн и животът им сияе повече от всичко. Затова беше шок, когато Франк чу звънеца на вратата и отвори, за да види Соня от другата страна. Алекса и Лорейн бяха излезли за сладолед.
“Какво правиш тук?” Франк попита строго.
“Не съм много сигурна”, каза тя.
“Е, по-добре да измислиш нещо, защото иначе затварям тази врата”, продължи той.
“Не, моля те. Толкова много съжалявам за всичко. Бях ужасен. Липсваш ми ти и бебето ми”, разплака се Соня.
“Тя вече не е твоето бебе. Не ме интересува дали съм ти липсвала. Вече съм женен и Лорейн си има нова майка”, обясни Франк. Соня изглеждаше шокирана. Явно не знаеше за Алекса.
“Не знаех това. Не искам да ти създавам проблеми. Но мога ли да видя Лорейн?” – помоли тя.
“Не, нямате никакви права върху Лорейн. Трябва да напуснете. Тя е щастлива. Аз съм щастлив. Ти избра да ни напуснеш. Нямаш право да се върнеш, сякаш нищо не се е случило след всичките тези години” – каза й Франк възможно най-спокойно.
Соня се опита да пледира още, но Франк не се отдръпна. Когато съпругата и дъщеря му се върнаха, той седна и с двете и им обясни какво се е случило. Попита Лорейн дали иска да се свърже с майка си в някакъв момент.
“Не, майка ми е тук”, каза Лорейн и прегърна Алекса. Никой от тях не видя Соня повече.
