Майка и трите ѝ деца се качват на грешен автобус и се изгубват. Тя осъзнала, че не може да купи храна на децата си, докато един тих глас не я стреснал, предлагайки така необходимата помощ.
Джулия нямала друг избор, освен да отглежда сама трите си подрастващи деца, след като съпругът ѝ я напуснал. Той ѝ изневерявал с най-добрата ѝ приятелка и след като разбрал за любовния им триъгълник, я напуснал и спрял да издържа децата им.
По онова време Джулия е съсипана. Мислеше, че животът ѝ е съсипан. Страдаше от големи проблеми с доверието, след като беше предадена не само от съпруга си, но и от най-добрата си приятелка.
„Трябва да се съвземеш, Джулия. Имаш три деца, които трябва да отгледаш. Не можеш да се дуеш вкъщи заради това, което са ти направили. Използвай го като мотивация да се справяш по-добре“, казва майка ѝ, след като вижда Джулия да плаче в банята.
Джулия погледна децата си и разбра, че майка ѝ е права. Трябваше да се грижи за децата си и да се увери, че живеят комфортно, дори ако това означаваше да работи на две места, за да изкарва достатъчно пари.
Майката на Джулия, Лиза, с радост се съгласила доброволно да се грижи за трите деца, докато тя е на работа. Тя имала две работни места и работела общо 14 часа на ден.
Всеки ден тя започваше работа в шест часа вечерта, като работеше като сервитьор. След това от един сутринта до осем работела като домакиня в гостилница.
Докато се прибере вкъщи, й оставали около три часа, докато децата й се събудят. Използвала това време, за да поспи, преди да се събуди заедно с децата си, за да играе с тях и да почисти къщата.
Работният график на Джулия я изтощавал, особено защото не си доспивала всеки ден. Тази липса на сън често я карала да бъде разсеяна и да не може да запомни най-простите неща.
Една сутрин през уикенда Джулия трябвало да заведе децата си в болницата за ваксинация. На път за вкъщи Джулия случайно объркала автобусните маршрути и те се озовали на място в града, където никога не са били.
За съжаление трябвало да мине още един час, преди да се появи друг автобус. Купила билети на спирката и седнали спокойно там, докато децата ѝ не започнали да плачат, крещейки, че са гладни.
Джулия отиде до близкия щанд за бургери, където си поръча четири бургера. Когато се канеше да плати, тя трескаво търсеше портфейла си в чантата си, само за да погледне победоносно към небето.
„Портфейлът ми беше точно тук“, извика тя. „Току-що си купих билети за автобуса!“ Тя отново прегледа чантата си.
„Съжалявам да чуя това, госпожо“, каза мъжът, който прие поръчката ѝ. „Тази част на града е известна с джебчиите.“
Джулия погледна децата си, засрамена, че не може да им купи храна. Тя им се извини и им каза, че ще трябва да почакат един час, преди да могат да се хранят, само за да ги накара да плачат още по-силно. „Мамо, аз не съм яла цял ден!“ – хленчеше дъщеря ѝ. „Толкова съм гладна!“
В този момент Джулия била в точката на пречупване. Очите ѝ започнаха да се пълнят със сълзи. Изведнъж чула тих глас да казва: „Не се притеснявай“.
Тя вдигнала поглед и видяла мъжа от щанда за бургери да вади портфейла си. Той плати за бургерите, опакова чанта за Джулия и ѝ я подаде.
„Моля те, вземи това. Това е за сметка на заведението“, каза й той.
Джулия погледна мъжа в шок. По лицето ѝ започнаха да се стичат сълзи и тя благодари на мъжа многократно. „Много ви благодаря, нямате представа колко много означава това за мен“, каза му тя. „Мога ли да ви помоля за вашия номер? Искам да ви се отплатя, щом успея да събера някакви пари.“
Мъжът поклати глава. „Това не е нищо особено и е просто акт на доброта, който бих искал да направя за вас“.
От този ден насам Джулия винаги се стараеше да помогне на някого, когато имаше възможност. След като работи на две места още няколко години, тя печели достатъчно пари, за да започне собствен бизнес. Тя създала мобилно приложение, което позволявало на потребителите да резервират различни услуги – от домакини до маникюристи, перални, автомивки и др.
Един ден, докато е на бизнес среща, Джулия се натъква на човека, който ѝ е помогнал преди няколко години.
„Вие сте човекът от щанда за бургери“, каза тя. Той се усмихна, разпознавайки и нея.
„Вие сте майката с трите плачещи деца“, спомня си той. „Как си?“
Този разговор в крайна сметка променя живота и на двамата. Джулия настоява да покани мъжа, който се представя като Джейкъб, на вечеря. Това бил нейният начин да му се отблагодари.
Тя открила, че Джейкъб си търси работа, и решила да го наеме за свой изпълнителен секретар. Той ходи с нея на всички срещи и ѝ помага да развива бизнеса си.
В крайна сметка, след като прекарват толкова много време заедно и се опознават повече, те се влюбват. Оженили се и Джейкъб осиновил трите деца на Джулия, обичайки ги като свои собствени.
