Джесика искаше да си купи пералня за 250 долара, но не можеше да си я позволи, затова се наложи да помоли продавача за отстъпка. За нейна изненада той веднага се съгласил, но когато се прибрала вкъщи и отворила машината, открила вътре нещо още по-изненадващо.
Когато Джесика и съпругът ѝ Едуард посрещнали първото си дете, Кати, те бързо разбрали, че родителството няма да е лесно. Младите родители тогава изпитвали финансови затруднения и постоянно имали недостиг на средства.
Едуард притежавал текстилен бизнес в Тексас, но той изпитвал затруднения. Междувременно Джесика работела като бавачка през уикендите, докато Едуард се грижел за Кати. Сега, когато вкъщи имало бебе, разходите се увеличавали, докато доходите оставали същите или дори намалявали през някои месеци.
“Ааа, сигурно и за тях е предизвикателство. Може би още по-трудно.” Джесика размишляваше, докато си тръгваше от работа през един уикенд, поглеждайки към съседката Сандра и нейните деца.
Сандра вече отглеждаше трето дете, въпреки че съпругът ѝ беше само шофьор на камион. Въпреки че получаваше заплата на парче, той не гребеше милиони долари там. От няколко години Сандра работеше във фермата, за да помага финансово на съпруга си, и това беше единственият начин да свържат двата края.
Джесика и Едуард, подобно на съседите си, се издържаха с каквото можеха. Едуард беше спрял да ходи по барове с приятели, за да пести пари след пристигането на Кати, а Джесика се беше отказала от малките неща, които успяваше да си купи, след като спестяваше пари от месечния бюджет.
За щастие, един месец нещата вървяха добре във финансово отношение. Бизнесът на Едуард се разрастваше бавно, но стабилно, а Джесика успя да спести малко пари. Но точно когато изглеждаше, че ще имат по-малко стресиращ месец, на вратата ѝ почука друг проблем: пералнята се развали.
След като обмислила възможностите си, Джесика осъзнала, че няма смисъл да поправя машината. Разходите за труд и подмяна на двигателя щяха да бъдат малко по-малки от разходите за нова машина, а нямаше гаранция, че ремонтираното оборудване ще издържи толкова дълго. В края на краищата това беше четвъртият път, когато машината изискваше ремонт в рамките на една и съща година.
Знаейки, че няма друга възможност, освен да потърси нова машина, Джесика седна на компютъра, търсейки достъпна такава. Един час търсене я доведе до една подходяща находка, но тя струваше 250 долара, а Джесика можеше да си позволи да плати само 150 долара.
В крайна сметка тя реши да се срещне лично с търговеца и да поиска отстъпка точно тогава и там. Джеймс Картър, улица „Ийст Медисън“ 1216, Браунсвил, Тексас, казваше в обявата. Джесика си отбеляза адреса на собственика.
При пристигането ѝ вратата отвори мъж на възрастта на Джесика. В очите му имаше спокойствие, но тъмните кръгове под тях разкриваха вътрешен стрес и изтощение. „С какво мога да ви помогна – попита той с дълбок, но скръбен глас.
„Здравейте, вие ли сте Джеймс Картър? Аз съм Джесика Търнър. Изпратих ви съобщение във връзка с пералната машина. Мога ли да я погледна?“
„О, Джесика. Да, разбира се. Влезте“, каза Джеймс и Джесика го последва.
Цялата къща беше в развалини и от неорганизираната подредба Джесика заключи, че мъжът планира да се премести, поради което е обявил машината за продажба. Като влезе в съседната стая в коридора, тя видя бялата пералня. Изглеждаше съвсем нова, точно както я беше видяла в интернет.
„Е, надявам се, че си спомняте, че казах, че искам да поговорим за цената – каза Джесика, след като разгледа машината отвън. „Не мога да си позволя да платя 250 долара! Съгласна съм, че машината все още изглежда чисто нова и всичко останало, но не мога да разширя бюджета си над 150 долара. Току-що ни се роди дете, а знаете, че нещата не са толкова добре финансово, затова се чудя дали бихте могли да ми направите отстъпка?“
Джеймс постоя известно време мълчаливо, размишлявайки, а после кимна с глава в знак на съгласие. „Разбира се. Нямам нищо против. 150 долара ми звучи като добра сделка – каза той разсеяно и след това се обърна, за да вдигне машината.
Очите на Джесика се разшириха от изненада. „Наистина? Благодаря ти! Много ти благодаря!“
Джеймс леко се усмихна на Джесика и жената усети, че през този кратък момент мислите му са блуждаели извън стаята, но не се притесняваше много от това, тъй като се радваше на късмета.
След 5 минути двамата пренесоха огромната машина до колата на Джесика без ръкавици, колани или ремъци за зареждане, задъхани и изпотени. Тя вече била платила на Джеймс и с нетърпение очаквала да прибере машината у дома.
Когато се готвеше да си тръгне, тя му подаде ръка за довиждане и го помоли да се срещнат някъде в бъдеще, но отговорът на Джеймс беше категорично „не“. „Напускам това място завинаги и няма да се върна, така че не мисля, че ще се срещнем отново. Както и да е, надявам се машината да ти е полезна“ – каза той с бърза, но искрена усмивка. Джесика просто се усмихна на странния отговор и му благодари още веднъж, преди да си тръгне.
Когато се прибра у дома, първото нещо, което направи, беше да провери отново функционалността на оборудването. Когато обаче отворила сушилнята, за да провери филтъра за мъх, била шокирана да открие там 150 долара.
Освен това в единия му ъгъл имало сгънато парче хартия със съобщение. „Това е подарък за новороденото ви бебе“, гласяло то. „Не смятах, че е честно да искам пари от човек, който вече изпитва финансови затруднения.
„В резултат на това реших да го върна. Някой много близък до сърцето ми човек веднъж ми каза, че ако имам средства, трябва да помагам на тези, които имат по-малко късмет.“ Джесика беше шокирана. Кога е поставил това в машината?
Изведнъж ѝ хрумна. Тя го е помолила да ѝ помогне да премести машината на двора, докато тя вземе въжета от багажника на колата, за да опакова машината правилно, и е възможно именно тогава той да я е поставил там.
Джесика искаше да му изрази благодарността си за помощта. Тъй като обаче той не предоставил телефонен номер на уебсайта, а връщането до къщата щяло да бъде на два часа път от дома ѝ, тя решила да се види с него на следващия ден.
За съжаление тогава вече било твърде късно, тъй като мъжът вече бил напуснал къщата, а в двора била поставена табела за продажба. Джесика напусна къщата отчаяна, като му благодари още веднъж в сърцето си.
Една година по-късно…
Джесика и Едуард най-накрая се преместват в по-голям дом. Кати беше приета в добро училище, а бизнесът на Едуард се развиваше добре.
Джесика стоеше на балкона на бившата си къща и оглеждаше района, в който беше прекарвала по-голямата част от дните си. Мястото пазеше много спомени за нея. Премести погледа си към жилището на Сандра и чу как Сандра и съпругът ѝ се карат за закупуването на нова пералня.
Джесика хвърлила поглед на мокрото въже, натоварено с бельо, на терасата на Сандра. О, тази бедна жена сигурно сама е прала всичкото пране. Трябва да направя нещо, за да ѝ помогна.
Затова, преди да си тръгне, тя позвънила на вратата на Сандра и оставила пералнята на прага ѝ с бележка, която гласяла: „С любов от съседката ти, Джесика“.
Джесика видяла колко щастлива е Сандра, когато отворила вратата и забелязала машината на верандата си.
“Та ето как се чувстваше Джеймс, когато ми помогна. Ааа, честно казано, наистина се чувствам невероятно. Все още обаче ми е интересно кой го е насърчил и помолил да помага на хора в нужда.” Джесика размишляваше, докато колата им потегляше към новата им дестинация.
