Млад мъж сподели в Reddit предизвикателно преживяване, което е имал с майката на партньора си, след като е решил да се противопостави на модел на лъжи, маскирани като забравяне. Историята му предизвика дебат за честността и семейната динамика.
Невинаги е лесно да се противопоставим на нездравословните модели на член на семейството. В една история в Reddit 23-годишен мъж сподели неприятно взаимодействие с майката на един от партньорите си, което го накарало да се замисли дали не е прекалил.
Реддиторът се сблъскал със собствената си лична етика и необходимостта да прекъсне един тревожен навик. Той започнал историята, като обяснил, че е в сериозна връзка с 25-годишната си приятелка Кели, която има две прекрасни майки – Джина, 64-годишна, и Стейси, 71-годишна.
Приятелят се разбирал добре с майките на партньора си, но още в началото на разказа споменава, че една от любимите му глезотии е човек, който лъже. Според приятелката му Стейси имала опит в лъжите. Приятелят я ненавиждал още повече, защото станал свидетел на това как тя се отразява негативно на приятелката му.
Един ден обаче той отишъл по задачи със Стейси и тя споменала, че си е забравила портфейла. Приятелят не се замислил много, защото разбрал, че това е грешка, която всеки прави. Всъщност това било дори по-очаквано от 71-годишна жена, на която много неща й се изплъзват от главата.
Така че той нямал проблем да плати за нещата ѝ, тъй като тя също така била казала, че ще му ги върне веднага щом се приберат. Докато разказвал деня на Кели, той се изненадал, когато тя го попитала дали Стейси е поискала да плати за нещо.
Той ѝ казал, че го е направил, а Кели казала, че това е част от стратегията на Стейси, която тя прави с всички. “Твърди, че си е “забравила” портфейла, моли те да платиш, обещава да ти върне парите, но почти никога не ги изпълнява”, пише потребителя.
Това много разстроило потребителя, той обяснил: “Аз също не обичам да ме лъжат и досега не бях преживявал Стейси да ме лъже. Освен това за Стейси дори не става въпрос за пари, тъй като тя има доста пари на свое име, няма дългове и Джина плаща повечето от сметките”.
Един ден Стейси помолила гаджето на Кели отново да свърши нещо с нея и след това, което Кели му разказала, той не пропуснал да я попита дали има всичко и продължил да изброява неща като портфейла, телефона и ключовете ѝ. Но Стейси потвърдила, че има всички тях.
За да се увери отново, той попитал дали Стейси е сигурна и тя настояла, че има всичките си неща. След като свършили няколко поръчки, те спрели в една аптека и Стейси помолила гаджето си да ѝ вземе нещо, докато е там, и заявила, че отново е забравила портфейла си.
Потребителят бил шокиран, защото я попитал многократно за портфейла ѝ, а тя настоявала, че има всичко, затова дал да се разбере как е протекла конфронтацията.
Потребителят: “Мислех, че казахте, че имате всичко необходимо, преди да тръгнем”.
Стейси: “Да, така е. Предполагам, че съм грешала.”
Потребителят: “Казахте, че сте проверили.” Стейси: “Проверих.”
Потребителят: “И така, излъгахте ме, че имате портфейла си, или ме излъгахте, че сте проверили за него?”
Стейси: “Не знам за какво говориш.”
Потребителят: “Наистина ли го нямаш със себе си, или лъжеш и за това?” Стейси: “Защо имаш отношение към мен?”
Потребителят: “Защо ме лъжеш?”
Стейси: “Това не е голяма работа. Ако не искаш да ми помогнеш, тогава си отивам вкъщи.”
Потребителят: “Нямам отношение, просто няма да се занимавам с това, че ме лъжеш. Лъжата има последствия.”
Стейси се оттегли в студено мълчание, докато се приберат вкъщи. Кели също така му казала, че Стейси не е излизала от стаята си, откакто са излезли по задачи, което сега го накарало да се замисли дали не е прекалил и да се обърне към потребителите на Reddit за съвет.
Хората в секцията за коментари бяха на негова страна. Един от коментиращите каза, че това е отдавнашен навик, който Стейси е свикнал да прави, без никога да бъде конфронтиран. Така че изборът ѝ да се изолира е отразявал както смущението, така и гнева ѝ.
Друг коментатор повтори: ” В най-добрия случай това, което прави Стейси, е лъжа, а в най-лошия – кражба от вас, тъй като обещава да ви върне парите, а после не го прави. Лъжата има последствия и е време Стейси да ги изпита.” Много други споделят същите чувства, като добавят, че е чудесно, че Redditor се е изправил срещу Стейси, защото е време тя да преосмисли поведението и навиците си.
Ето една история за жена, която е дала урок на свекърва си, след като те удобно забравили портфейлите си.
През целия ми живот майка ми винаги ме е подкрепяла. Тя е била най-голямата ми подкрепа през цялото време – включително и факта, че прие да се откажа от следването си в юридическия факултет, защото натискът тогава беше твърде голям.
Виждате ли, майка ми не беше богата, но когато почина, ми остави всичко, което имаше – всички спестявания, които беше прибрала за мен.
Вместо да ги пропилея, реших да бъда отговорен. Казах на съпруга ми Дейвид, че трябва да заделим част от тях за мечтаната ни къща. Също така реших да използвам част от тях, за да продължа обучението си – отдавнашна обща мечта на мама и на мен беше да стана адвокат.
Най-хубавото във всичко това беше, че имах подкрепата на Дейвид. Той не очакваше от мен да използвам цялото си наследство. Вместо това той играеше жизненоважна роля във всичко, като отделяше почти цялата си заплата за общите ни мечти.
Докато с Дейвид спестяваме за нашия дом, ние наемахме жилище при родителите на Дейвид. А те имаха съвсем различно тълкуване на ситуацията – някак си бяха убедени, че съм станала милионерка за една нощ, но никога не споменаваха изрично парите.
Въпреки това те намериха хитър начин да се възползват от мен.
Нашето семейство обича да вечеря навън – обичаме да се храним на различни места и да опознаваме различни кухни.
“Обикалянето на ресторанти ще бъде нашето нещо, докато не можем да пътуваме на различни места”, винаги се шегува Дейвид.
Откакто получихме наследството, всяко излизане в ресторант се превръща в игра на “рулетка на портфейла”. Познайте кой винаги плаща сметката?
Аз – обикновено защото свекърва ми нарочно оставя портфейлите си вкъщи.
Уморен да бъда вечният спонсор на вечерята, реших да обърна нещата.
В петък излязохме на вечеря, както обикновено. За късмет свекърва ми отиде първа до колата и аз забелязах портфейлите им, които небрежно лежаха на масата до вратата.
Обух си обувките, докато чаках Дейвид да слезе долу, за да си тръгнем.
“Мисля, че родителите ти са си забравили портфейлите – казах аз, като се изправих.
“А не винаги ли?” – попита той. “Ето, сложи ги в чантата си.”
И така, стигнахме до ресторанта и се насладихме на китайската храна, за която копнеех през цялата седмица. Дейвид вероятно изяде теглото си в пролетни рулца.
След това, когато пристигна сметката, аз, с притворна невинност, заявих, че съм забравила банковата си карта вкъщи. Свекървите, с поставени на място характерни усмивки, отразиха забравата и погледнаха към Дейвид.
Но точно когато си мислеха, че са спечелили поредния рунд, Дейвид се намеси.
“Не се притеснявайте”, каза той. “Сложих портфейлите ви в чантата на Джулия, когато напуснахме къщата. Този път можете да покриете вечерята”.
Промяната в стаята беше осезаема. Почти можеше да се чуе как зъбните колела спират, докато свекърва ми осъзнава реалността на ситуацията.
Не ни разбирайте погрешно, не сме се опитвали да се възползваме от тях – това беше много повече от това. Виждате ли, свекърва ми знаеше, че спестяваме за мечтания дом – дом, в който те също се преместиха, защото Дейвид се чувстваше отговорен за тях. Но въпреки че знаеха това, те никога не се опитаха да ни помогнат да спестим.
Мълчанието се възцари за известно време и Дейвид ме погледна.
Накрая свекърът ми протегна ръка и поиска портфейла си.
“Благодаря, сине”, каза той. “Аз имам този.”
Той дори остави голям бакшиш на сервитьора, за който знаехме, че е само опит да запази лицето си.
“Благодаря, татко”, каза Дейвид. “Знаеш ли, трябва да си поделим отговорността за семейната вечеря. Със сигурност не можеш да очакваш да осребряваш наследството на Джулия всеки път, когато излизаме. Тя има планове за тези пари и ти трябва да ги уважаваш”.
Хванах ръката на Дейвид под масата, чувствайки се видяна и оценена.
“Имам го следващия път” – провикна се свекърва ми, разчупвайки бисквитка с късмети.
През следващите седмици свекървите изваждаха портфейлите си първи, когато отивахме на ресторант. Но както каза Дейвид, всички трябваше да си поделим отговорността и да се редуваме.
Мина известно време, а свекървите все още не са се върнали към старите порядки. Те започнаха да оценяват значението на финансовата отговорност и да уважават мен и Дейвид.
Това не е пълна промяна, защото Дейвид и аз все още трябва да покриваме всички останали разходи у дома, но е стъпка в правилната посока. Сега свекърва ми също предпочита да готви, без да ме пита, защото знае, че уча след работа.
