Джон се сприятелява с г-жа Никол Нюман в старческия дом, където работи. Колегите му се подиграват за това, но на него не му пука. Синът на Никол обаче научава за това и я отвежда. Месеци по-късно Джон получава пакет по пощата и е шокиран от съдържанието му.
Когато Никол Нюман била заведена в Палм Гардън в Тампа, старчески дом, тя изпаднала в депресия като много други обитатели. На Джон е възложено да се грижи за нея през първите няколко дни. Всички служители имали ротационен график с обитателите, но той забелязал, че госпожа Нюман не се подобрява.
Обикновено обитателите в крайна сметка се приспособяваха към новата си житейска ситуация и започваха да се сближават с другите. Но Джон виждаше, че тази възрастна жена не го прави. Тя не искала да опита, затова той останал с нея. Бързо развиха връзка и всеки следобед играеха заедно шах.
Тогава тя най-накрая започна да се усмихва. Джон не беше най-добрият играч, но госпожа Нюман беше доста блестяща и го научи на някои сложни ходове. “Ставаш много по-добър, Джон. Един ден ще ме победиш”, каза възрастната жена по време на един от мачовете им. Джон се усмихна, знаейки, че това може никога да не се случи. Но беше щастлив, като знаеше, че Никол най-сетне се е уредила.
Въпреки ротационния им график Джон поиска да бъде назначен при госпожа Нюман всеки ден и накрая я смяташе за баба. Колегите му, Марк и Фрида, понякога му се присмиваха.
“Здравей, Джон. Имаш ли афера с госпожа Нюман? Говорим за романс май-декември?” Марк се подиграваше, докато Фрида се хилеше. Никол беше на повече от 80 години, а Джон беше в края на 20-те си години, също като колегите си. Но му се струваше, че има повече връзка с госпожа Нюман, отколкото с хората на неговата възраст.
Освен това Джон никога не е имал баба. Всичките му баби и дядовци са починали, преди да се роди, и в живота му не е имало друго по-възрастно влияние, освен родителите му. Затова г-жа Нюман започва да означава много за него. Но Джон знаеше, че ако се държи обидено на думите на Марк, те само ще го натоварят още по-силно. Единственият вариант беше да ги игнорира и да се надява Никол никога да не чуе нищо.
На онази Коледа Джон откри, че синът на госпожа Нюман, Майкъл, няма да я вземе, защото щели да пътуват до Аспен. В дните преди празника тя беше толкова тъжна, че той я покани в дома си. Беше трудно да се получи разрешение за извеждането ѝ от старческия дом, но Джон успя и родителите му бяха повече от щастливи да я посрещнат в дома си.
Госпожа Нюман се забавляваше изключително много и оттогава Джон стана неин довереник. Но тя най-сетне се отваряше за другите обитатели и притесненията му намаляха, макар че той все още я канеше на вечери в семейната си къща. В един момент Джон дори я заведе на кино.
Един ден синът на Никол се обадил в старческия дом и избухнал. “Джон, синът на госпожа Нюман се обади точно сега и направи голямо оплакване за това, че си извел майка му” – каза му рецепционистката Мелинда в стаята за почивка на служителите една сутрин.
“Какво? Защо? Той не те посещава, така че какъв е проблемът?” Джон попита, затваряйки шкафчето си и изглеждайки объркан.
“Нямам представа. Но предполагам, че не иска никой да се доближава до майка му”, отговори Мелинда, сви рамене и се върна на бюрото си.
Джон попита госпожа Нюман за това и тя въздъхна продължително. “О, не трябваше да му казвам за коледната вечеря или за нашите излизания. Той стана толкова странен. Започна да ми казва, че хората се възползват от възрастните хора в старческите домове. Казах му, че е луд, но добре…” – прекъсна разказа си възрастната жена.
И двамата решиха да пренебрегнат оплакването на Майкъл, но очевидно някой от старческия дом му е дал информация за тях. И един ден той просто извел Никол от заведението, като обяснил, че оттук нататък майка му ще живее вкъщи и това било всичко.
Това беше последният път, когато Джон я видя. Опитаха се да поддържат връзка, но очевидно госпожа Нюман можеше да говори по телефона само няколко минути.
Няколко месеца по-късно съпругата на Майкъл му се обажда неочаквано и му съобщава, че Никол е починала. “Знам, че тя щеше да иска да знаеш. Никога не съм била съгласна с действията на съпруга ми. Госпожа Нюман беше добра душа, но много остра. Тя не би позволила на никого да се възползва от нея. Както и да е, погребалната служба е тази вечер. Надявам се да дойдете – обясни жената, като му даде адреса.
Джон се облече и отиде на службата, като се държеше далеч от най-близките роднини, за да избегне сбиване с Майкъл. Макар че синът на госпожа Нюман не би трябвало да знае как изглежда.
Няколко дни по-късно Джон получи пакет от госпожа Нюман. Той съдържаше личния ѝ дневник и той седна в леглото си, за да го прочете. Той го накара да си изплаче очите. Пишеше как е започнала да го смята за син и колко много цени цялото време, което прекарва с нея.
“Обичах те, Никол. Ти беше единствената баба, която някога съм познавал”, прошепна Джон на себе си, опитвайки се да изсуши сълзите, но те продължаваха да идват. Той използва другата си ръка, за да обърне страницата, и изведнъж от нея изпадна едно писмо.
Моля, обадете се на адвоката ми, г-н Бергман, и той ще ви свърже с нещо, което съм подготвила. Оставям ви огромна част от спестяванията си. Не мога да ви дам всичко, защото синът ми ще изпадне в истерия. Не знаех колко е алчен, докато не ме изведе от старческия дом, в който ме принуди да отида на първо място. Но не искам той да разполага с тези пари. Той вече получава всичко останало, а и другият ми син заслужава нещо”.
“Трябваше обаче да го направя по този начин, за да избегна всякакви проблеми. Господин Бергман ще ви даде всички подробности. Надявам се, че ще се радвате на тези пари, и се надявам, че ще продължите да бъдете прекрасният човек, който ми помогна. Някои хора започват да се занимават с грижи за възрастни хора, защото няма какво по-добро да правят. Но вие сте създадени за това. Ужасно ми липсваш и те обичам.
Джон не можеше да повярва, че госпожа Нюман е направила нещо толкова прекрасно за него. През онази нощ той се разплакал още малко и продължил да чете дневника ѝ, докато заспал.
Съвсем скоро той получил спестяванията на госпожа Нюман, а синът ѝ Майкъл така и не ги открил. Джон запазил парите за бъдещето си и продължил да се грижи за пациентите си. По пътя си срещнал прекрасни хора, но никога не забравил за госпожа Нюман, своята баба.
