Комедията “Семейство Адамс” е заснета през 1991 г. въз основа на анимационни герои, създадени от карикатуриста Чарлз Адамс и едноименния телевизионен сериал от 1964 г. Идеята за филма хрумва на филмовия продуцент Скот Рудин случайно: той е в една кола с ръководителя на филмовата компания, когато детето на един от служителите пее мелодия от сериала „Семейство Адамс“. На следващия ден решили да направят филм със същото име. Процесът на заснемане и подготовка за тях обаче се оказали истинско изпитание.
През какви трудности преминава актрисата, която изигра Мортиша Адамс, в името на ролята?
Актрисата, която изигра Мортиша, имаше може би най-трудното изпитание на снимачната площадка на филма. За да придаде на вече изящната си фигура още по-тънък силует, тя трябвало да ходи всеки ден с метален корсет, който обгръщал бедрата, притискал талията и повдигал бюста – бил неприятен за носене, но именно този образ на Мортиша стана емблематичен.
Както било замислено от дизайнера на костюмите Рут Майерс, Мортиша трябвало да се движи като създание от другия свят. Оказало се доста лесно да се постигне това: заради корсета актрисата не можела да ходи наистина – само да се плъзга.
За да се създаде характерното кривогледство на Мортиша, била използвана сложна техника: ленти от плат, които стягали кожата и издърпвали външните ъгли на очите нагоре, били прикрепени към слепоочията й. Тези бинтове били закрепени с еластична лента в задната част на главата. За да се балансира долната част на лицето, отдолу била разположена втора лента. Ако актрисата не сваляла превръзките по време на обедната почивка, тя била измъчвана от силно главоболие и се появявал обрив. Въпреки всички изпитания, през които трябвало да премине, актрисата не се оплаква. И едва в последния ден от снимките тя се уплашила и изгорила и перуката, и корсета.
Ролята на Мортиша можела да отиде при Шер или Ким Бейсинджър, но отиде при Анджелика Хюстън, която отдавна била впечатлена от образа на тази мрачна красавица.
Рут Майърс получи номинация за “Оскар” за костюмите си. Тъй като семейство Адамс са потомствени аристократи, Рут проектирала 20 рокли за Мортиша.
Мортиша имаше дневна рокля, рокля, която носи за вечеря, и вечерна рокля. Последната била украсена с дантела и гагат, черен полускъпоценен камък, използван във Викторианската епоха като заместител на диамантите по време на траур. Материите също били скъпи и изящни – винтидж брокат, кадифе, шифон, винтидж сатен.
Как се ражда образът на Уензди Адамс
Като дете Кристина Ричи, която изигра Уензди, дъщерята на Адамс, била също толкова коварна, колкото и нейната героиня. Актрисата разказва, че на 8-годишна възраст, за да получи роля в училищна постановка, която отишла при друго момче, тя му се подигравала, докато съперничката й не я нападнала. И след като Кристина се оплакала от “нарушителката”, получила ролята и била забелязана от местен театрален критик.
Уензди, подобно на Мортиша, има няколко рокли: училищни, ежедневни, вечерни. А балната й рокля е мини версия на роклята на Мортиша.
Кристина Ричи сама измислила позата за сън на Уензди със скръстени на гърдите ръце. Самото име на героинята Wednesday – “сряда” – не е дадено случайно: това е препратка към линията на едно от стихотворенията на майка гъска “Детето в сряда е пълно с мъка”.
Как е създаден образът на чичо Фестър
Първоначално ролята на чичо Фестър била предложена на Антъни Хопкинс,, но той я отказал. След това този герой е талантливо оживен от Кристофър Лойд, добре известен с ролята си на д-р Емет Браун от трилогията „Завръщане в бъдещето“.
Преди началото на снимките не било решено дали Гордън ще се окаже истинският брат на Гомес Фестър или не. Но актьорите били толкова притеснени, че Гордън ще се окаже измамник, че изпратили Кристина Ричи при режисьора и продуцента, за да ги убеди да направят Гордън истинския чичо Фестър. По ирония на съдбата, единственият, който не се интересувал кой всъщност е героят му, бил самият Кристофър Лойд.
Когато Фестър пристига в дома на Адамс, куфарът му е украсен със стикери от места, известни с ужасяващи събития или бедствия: Бермудския триъгълник, Долината на смъртта, Черната дупка в Калкута, Алкатраз, Помпей, Дяволския остров и др.
Под безформената роба на Фестър бил скрит друг известен сценичен костюм – този от „Кръстникът“.
Как ръката се превърна от част от тялото в пълноценен персонаж
Друг малък, но важен герой във филма е ръката, наречена Нещото. Принадлежала е на актьора-магьосник Кристофър Харт. За да го заснемат от правилния ъгъл, в почти всички кадри актьорът трябвало да лежи по лице върху количка, изпъвайки ръката си напред, а останалата част от ръката и цялото тяло били скрити под черно покривало.
В телевизионния сериал от 1964 г. Нещото не получи специални задачи: ръката просто се появи извън кутията. Във филма от 1991 г. тя се превръща в герой, който комуникира с помощта на букви и морзова азбука, изпълнява малки задачи, а в продължението на филма от 1993 г. тя спасява живота на Фестър.
Някои сцени с Нещото били наистина трудоемки за заснемане: например сцената, в която ръката прескача езерото, което във филма изобразява мочурливо блато, била заснета кадър по кадър. Работата по този кадър, който отнема по-малко от 10 секунди, отнела 8 часа.
Всички лични вещи на Нещото очаквано са свързани с ръце: списания за ръкоделие, ръкавици и тетрадки.
Как са преминали кастингът и снимките за други актьори
Първоначално искали да направят на Гомес същия грим като на Фестър, с тъмни кръгове под очите. Но непосредствено преди снимките те се отказали от тази идея.
Джими Уоркман, който играе сина на Адамс, Пъгсли, получава ролята случайно: той придружава по-голямата си сестра на прослушване. След като сестра му се провалила и Кристина Ричи получила ролята, режисьорът и продуцентът забелязали Джими да играе на снимачната площадка и му предложили да прочете ролята на Пъгсли.
Момичето скаут, което продава бисквитки в първата част на филма, се появява отново във втората част, но като Аманда Бъкман, едно от добрите момичета в детския лагер, с което Уензди влиза в конфронтация.
Какво се случи зад кулисите на режисурата
Бари Зоненфелд прави своя режисьорски дебют със “Семейство Адамс”. Но режисьорът не е новодошъл в киното: преди това той работи като оператор във филмите „Голям“ с Том Ханкс, „Miller’s Crossing“ и „Мизъри“, така че разбирал добре какво се случва на снимачната площадка и как.
Въпреки това за малко Зоненфелд да не завърши филма: снимките се провеждат в толкова ускорен режим, че режисьорът спи по 15 минути на нощ в продължение на няколко седмици, а капучиното често замества храната. Това продължило, докато той губи съзнание, докато работи. И след като дошъл на себе си в болницата и си починал за един ден, режисьорът бил принуден да се върне към снимките.
Режисьорът има малка епизодична роля във филма: той е самотният пътник във влака играчка, с който Гомес играе, облекчавайки стреса.
Какви спомени имате от този филм? Какво харесахте или, обратно, не харесахте в героите му?
