Успешните истории на други хора често ни изглеждат като щастлива случайност, но ако се вгледате, то всяка такава успешна история е бягане с препятствия по каменист път.
Стефани Майер, родена Морган, е израснала в строго набожно семейство. Тя била 2-то от 6 деца и грижите за по-малките били на нейни плещи. В къщата царяла система от строги ограничения: гледането на телевизия било разрешено само в неделя, изобщо нямало развлекателна литература. Училищната библиотека била спасителен остров за бъдещата писателка. Тайно от родителите си Стефани чете художествена литература, превръщайки се в страстна почитателка на Джейн Остин, сестрите Бронте и Уилям Шекспир.
© 2010 Paul Smith / Featureflash
Стефани се омъжва на 21-годишна възраст за енориаш на същата църква, Кристиан Майер. След като завършва университета, тя ражда първия си син и решава да се посвети на дома и семейството. Обикновен живот на скромна домакиня, която все още обича да чете много.
Известно време Стефани обмисляла да отиде в юридически колеж, понеже загубила надежда да стане писател, след като получила бакалавърска степен по английска литература. Няколко започнати истории останали недовършени чернови.
Тя не пише в продължение на 6 години, от момента на раждането на първия й син до 2 юни 2003 г. Стефани едва ли ще забрави тази дата, защото тази нощ сънувала момче и момиче на цветна поляна в гората. Той е вампир, искрящ на слънцето, тя е обикновен смъртен и те се обичат. Този ден Стефани имала много работа, започнали уроците по плуване на децата й, всички трябвало да бъдат нахранени, прибрани, памперсите на най-малките сменени и трябвало да намери банските костюми, които никой, разбира се, не поставял на мястото им.
Но сънят не излизал от главата й. Стефани бързо се справила с неотложната работа и седнала на компютъра си, за да запише бързо всеки детайл, който можела да си спомни. Историята я очаровала толкова много, че тя не можела да спре да мисли за нея. Тя пише главно през нощта, след като децата заспят и е възможно да се концентрира, без да бъде дърпана на всеки 5 минути (по това време тя вече е майка на 3-ма сина). Стигнало се до там, че оставяла бележник и химикал до леглото, а на следващата сутрин едва успявала да различи какво е надраскала в тъмното.
След 3 месеца ръкописът от 500 страници е готов. Стефани си спомня колко наивна е била, когато е смятала, че издаването на книга ще бъде лесно. Струвавд й се, че трябва просто да отпечата ръкописа, да го опакова в опаковъчна хартия и да го изпрати на издателя. Без значение как. Изправена пред наистина смущаваща система от изисквани писма със заявки, резюмета, ексклузивни предложения, литературни агенти, тя почти се отказала.
„Не вярата в невероятния ми талант ме накара да продължа напред. Мисля, че толкова много се влюбих в героите си и те станаха толкова реални, че исках да запозная други хора с тях.“, признваа писателката.
Стефани изпратила около 15 заявки и получила 7 или 8 отказа. Тя все още ги пази. Някои от тях се оказали наистина болезнени, с остри критики, изразени по груб начин. Един от отказите идва от малък агент, който прочита първата глава и буквално разбива ръкописа на пух и прах. Друг неприятен отказ идва, когато Стефани вече е подписала договор за 3 книги. Тя обмисляла да изпрати копие от отказа обратно, заедно със статия в списание за нейната сделка за $750 000, но сметнала, че е много над това. В резултат на това Стефани Майър се превърна в идол на цяло поколение момичета.
Стефани Майър била изправена пред допълнителни критики. След публикуването на всеки нов роман, който се продава в милиони копия, заедно с ентусиазма на феновете, се разпространяват унищожителни отзиви от онези, които са раздразнени от шума около любовната история на Едуард и Бела. Отбелязан е оскъдният език на повествованието, клишетата, примитивните сюжетни линии, липсата на окончателна поука и всякаква художествена стойност на произведението.
Разстройва ли се Стефани Майър от толкова много атаки в нейна посока? Определено да. Решила ли е, че трябва да спре да пише и да се върне към домакинската работа? Определено не. След като сагата „Здрач“ приключва, Стефани пусна „Скитница“, научно-фантастичен роман за по-възрастна аудитория, който също беше филмиран.
За съжаление “Скитница” не повтори касовия успех на “Здрач” в боксофиса и авторът обвинява същите критици за това. Много зрители, които посетиха киносалона, написаха с недоумение във форумите, че филмът е добър, за разлика от рецензиите за него.
Сред онези, които говореха изключително неласкаво за писателските способности на Майър, бяха нейните видни колеги, много от които я сравняваха с Джоан Роулинг. Самият маестро Стивън Кинг отправи абсолютно безпощадна критика: „И Роулинг, и Майър се обръщат директно към младата публика. Истинската разлика между двете е, че Роулинг е страхотен писател, а Стефани Майър не може да напише нищо свястно. Тя не е много добра в това.”
Атаките на критиците и колегите само правят Стефани по-силна, тя не се отказва и не изоставя любимата си работа. Заедно с партньори тя основава продуцентската компания Fickle Fish Films, чиято основна дейност е адаптацията на литературни произведения. Тя пусна шпионския роман „Химикът“, като се отдалечи от вампирските и научнофантастични теми и сподели мислите си, че би искала да работи върху мистична история за призраци и русалки.
Стефани твърдо вярва, че най-добрият индикатор за нейните литературни способности са лоялните й последователи и броят на книгите, които е продала. Колкото до недоволните, винаги ще има недоволни.
Можем да игнорираме или да се възхищаваме на работата на Стефани Майър, можем да се съгласим с пороя от критики или да стоим с книга в ръце на раздаването на автографи, можем да си направим тематични татуировки или да завъртим очи при новината за нов проект, но със сигурност не можем да отречем, че пътят, който е извървяла, заслужава уважение.
Какво мислите за успеха на Стефани Майър?
