Подозрителен милионер се дегизира като шофьор на лимузина, за да разбере какво прави красивата му млада съпруга всеки следобед и това, което открива, го шокира.
Когато Ерик Монпелие беше на 18 години, той реши, че ще се ожени за Рейчъл Харингтън. Рейчъл беше забавна, красива и весела и за щастие на Ерик, тя изпитваше същото към него.
Семействата им бяха приятели и всички одобряваха съюза между две богати и могъщи династии. Ерик и Рейчъл бяха идеални един за друг във всяко отношение. Кой би могъл да си представи какъвто и да е край освен „завинаги щастливи“?
Но три дни преди сватбата Рейчъл и трите й най-близки приятелки отидоха на пътуване „само за момичета“ до Лас Вегас и на връщане спирачките на автомобила им отказаха и четири семейства останаха разбити.
Първата година Ерик живя в замаяност. Беше сигурен, че всичко е някакъв кошмар, от който ще се събуди. Рейчъл щеше да влезе, смеейки се, и всичко щеше да се върне към нормалното.
Но, разбира се, това не стана и Ерик трябваше да се примири с факта, че красивата му булка си отиде само на 23 години и той трябва да продължи, да преоткрие себе си и да създаде нещо като живот извън бъркотията на неговите мечти.
Родителите на Ерик всъщност не знаеха какво да направят, за да помогнат на страдащото си момче. Баща му го насърчи да дойде да работи при него, да се заинтересува от бизнеса и да откъсне мислите си от мъката си.
Така Ерик се посвети на веригата бензиностанции на баща си и неговият целенасочен стремеж бързо тласна вече успешния бизнес към върха. Единственият проблем беше, че 10 години по-късно Ерик все още беше сам.
Баща му се притесни, особено след като се разболя и Ерик пое управлението на компанията изцяло.
— Виж, исках той да откъсне ума си от мъката си. — каза баща му на майка му — Не да живее само за бизнеса!
Те го насърчиха да излиза с хора и дори го запознаха с прекрасните и подходящи дъщери на техните богати приятели, но Ерик изглежда не намираше нито една от дамите за привлекателна.
Тогава Ерик реши да направи проверка на място на някои от техните по-отдалечени бензиностанции, просто да влезе като клиент и да види как отделните сервизни обекти се отнасят към клиентите си.
На връщане след седмица на посещение в по-отдалечените региони на Средния Запад, само на няколко мили от дома, Ерик спука гума и когато отиде да погледне в багажника, се оказа, че няма резервна…
Освен това нямаше обхват на телефона, така че Ерик заключи колата и тръгна пеша, надявайки се скоро да стигне до сервиз. След един час вървене забеляза една паянтова стара бензиностанция. Най-накрая щеше да получи помощ!
Той влезе в прашния магазин и се приближи до тезгяха.
— Извинете, — каза той — спуках гума и нямам резервна…
Жената зад гишето носеше омазан с масло гащеризон и бейзболна шапка, но когато тя се обърна, Ерик видя, че е красиво момиче.
Той започна да заеква и да се изчервява, но момичето – името й беше Марла – го мислеше за мил и забавен. Тя го заведе до колата му с пикапа си и настоя да му смени гумата.
Ерик беше влюбен. За миг годините му на самота и болка бяха отмити. Искаше Марла и нищо нямаше да застане на пътя му. Майка му беше шокирана, когато той им каза, че тя е автомонтьор, но баща му всъщност го смяташе за забавно.
Това, което бащата на Ерик не харесваше, беше фактът, че Марла беше бедна и нямаше семейство, нито произход.
— Тя не е от нашия тип хора, Ерик! — каза баща му.
— Що за хора са това, татко? — рязко попита Ерик. — Само богатите ли смятаме за нашия вид хора?
— Не. — каза бащата на Ерик. — Разбира се, че не, но… Ти не знаеш нищо за това момиче, откъде идва. Твърде млада е за теб и може да преследва парите ти!
— Хайде, татко. — каза Ерик. — Тя е сладко, добро момиче и за първи път, откакто Рейчъл почина, се чувствам жив.
След това родителите на Ерик не казаха повече дума против сватбата.
Марла и Ерик се ожениха с голяма помпозност в огромната селска къща на родителите на Ерик в Мартас Винярд и на сватбата присъстваха стотици гости – но всички бяха от страната на младоженеца.
Изглеждаше, че Марла няма нито семейство, нито близки приятели – дори нейните шаферки бяха сестрите на Ерик.
— Тя крие нещо. — каза майката на Ерик на сина си. — Никой не е толкова сам в света, никой.
Но Ерик не искаше да чуе и дума срещу Марла. Той я обичаше и я приемаше такава и каквато беше. Двойката се премести в прекрасна нова къща и Марла бързо свикна с начина на живот на Ерик, който включваше икономка, две прислужници и шофьор.
Двойката беше женена от две години, когато шофьорът на Ерик, който работеше за семейството от много години, реши да говори с него. Той се появи на вратата на Ерик, въртейки шапката си между ръцете си.
— Сър! — каза той неловко. — Исках да говоря с вас за нещо…
— Е, казвай Фароу! — каза Ерик. — Какво има? Искаш повишение?
Мъжът се изчерви и поклати глава.
— Не, сър, става дума за г-жа Монпелие, сър…
— За жена ми? — попита озадачен Ерик.
— Е, сър, през последните 6 месеца тя се държеше странно. — каза Фароу. — Всеки следобед тя казва, че иска да пазарува, но ме кара да я оставя в много лоша част на града. След това ми се обажда два часа по-късно, за да я взема, и тя никога не пазарува, сър.
— Разбирам. — каза Ерик.
— Не бих казал нищо, сър. — каза Фароу. — Но аз ви познавам цял живот, сър, откакто бяхте малко момче…
— Е, Фароу, може би ще ми помогнеш да разгадая тази мистерия. — каза Ерик. — Утре ще кажеш на госпожа Монпелие, че твоят племенник ще я кара, защото имаш час за лекар.
— Ще нося твоята униформа, шапка и тъмни очила и ще държа преградата в лимузината вдигната. — каза Ерик. — Тя дори няма да ме погледне и аз ще разбера истината.
Тази вечер Ерик небрежно попита Марла какво ще прави на следващия ден и тя отговори:
— О, нищо особено! Просто отивам в града за малко пазаруване, може би да си направя косата…
Но Ерик знаеше, че всичко е лъжа! Тази нощ, докато лежеше в леглото до красивата си съпруга, той не можа да заспи. Дали целият му брак беше лъжа? Той беше толкова щастлив през последните две години и си помисли, че Марла също е…
“Утре!”, помисли си той “Утре ще разбера цялата истина.”
На следващия ден Ерик се престори, че тръгва към офиса, след което се шмугна обратно в апартамента на Фароу над гаража и се преоблече в униформата.
Той приглади косата си с гел, сложи тъмните си очила и влезе в колата, за да изчака Марла. В уговореното време Марла излезе, влезе в колата и каза:
— Моля, можете ли да ме закарате до 25 Camden Street?
Ерик кимна и подкара. Адресът, на който Марла бе поискала да я заведат, беше много неприятен, в част от града, където апартаментите бяха евтини и често обитавани от хора само на една крачка от живота на улицата.
Когато пристигнаха на адреса, Марла го инструктира да изчака телефонното й обаждане, преди да я вземе. Нито веднъж не беше погледнала Ерик. Тя наистина изглеждаше загрижена.
Ерик мина две пресечки и паркира лимузината, след което се върна пеша и влезе в сградата, в която беше влязла Марла. Беше тъмно и мръсно. Какво правеше жена му тук? Тогава Ерик чу гласа й.
— Съжалявам, че не мога да остана твърде дълго, но знаеш, че те обичам…
Червена гореща вълна от ревност и гняв премина през Ерик и без да се замисли, той бутна рамото си във вратата. Вътре апартаментът беше още по-мизерен, а на дивана седеше Марла, хванала за ръце възрастен мъж.
Тя скочи на крака, смъртоносно бледа.
— Ерик — ахна тя. — Какво правиш тук?
— Трябва аз да съм този, който задава въпросите! — Ерик извика. — Какво е това място и кой е този човек?
Марла си пое дълбоко въздух.
— Това е баща ми, Ерик. Той е болен. Получи инсулт, така че идвам да му помогна, когато мога.
— Но защо не ми каза? Каза, че си сирак! — попита Ерик.
— Баща ми беше в затвора, толкова ме беше срам. — прошепна Марла. — Страхувах се, че няма да искаш да бъдеш с момиче като мен, момиче от нищото с баща затворник…
Ерик взе ръцете на Марла в своите.
— Обичам те, Марла, и нищо не би ме накарало да променя мнението си за теб.
Марла започна да плаче и прегърна Ерик.
— О, Ерик, толкова съжалявам… Мразех да те лъжа! — каза Марла. След това тя представи Ерик на баща си, който беше тежко засегнат от инсулта и беше загубил способността да говори.
Ерик настоя бащата на Марла да бъде настанен в център за подпомагане, където да се грижат правилно за него и Марла да не се промъква, за да го посети. Няколко седмици по-късно Марла имаше прекрасни новини за Ерик: той щеше да става баща!
