Жена се събужда от кома, за да разбере, че съпругът й е починал, след което вижда как свекър й води двете й малки деца в гората.
Когато Ерин Тирел се събуди, тя не можеше да си спомни къде трябваше да бъде. Всичко я болеше и се чувстваше замаяна. Тя вдигна ръка на главата си и някой, който седеше до нея, стана.
— Ерин! — каза мек глас. — Ерин, слава богу, че си будна.
Ерин разпозна свекъра си Ланс. Но къде беше съпругът й? Къде беше Дон? Тогава Ерин видя скръбта в очите на Ланс и разбра, че Дон е мъртъв.
Седмици по-късно Ерин най-накрая беше изписана от болницата и й беше позволено да се върне в дома си в Херман, Мисури. Автомобилната катастрофа, която се оказа фатална за младия й съпруг, я остави с тежки наранявания.
Лекарите й казаха, че с много терапия може да възвърне 40% от подвижност на краката си.
— Но аз имам малки деца! — Ерин извика. — Какво ще правя?
Ланс беше до нея и каза:
— Ерин, аз ще бъда там, за да помогна на теб и внуците ми във всичко, от което имаш нужда. Можеш да разчиташ на мен!
Сега животът на Ерин беше много различен. Въпреки че тя и Дон имаха проблеми в началото на брака си, тя го обичаше много и й липсваше, както и на двете им деца Сали, на 5, и Дон младши, който беше само на 3.
Ерин не знаеше какво щеше да прави без Ланс. Тя все още беше прикована към леглото и физиотерапевт идваше в дома им три пъти седмично, за да работи с нея. Ланс направи всичко за нея и децата.
Най-лошият враг на Ерин в бавното й възстановяване беше болката. Лекарите бяха предписали силни болкоуспокояващи, но тя не желаеше да ги използва и често беше будна през по-голямата част от нощта, борейки се с болката.
Една сутрин, точно когато хоризонтът започваше да избледнява до бледосив цвят, Ерин чу задната врата да се отваря и беше изумена, когато видя Ланс да минава през задния двор до мястото, където гората навлизаше в земята им.
Той водеше Сали и Дон младши за ръка и Ерин се канеше да ги извика. Тогава тя си помисли, че може би Ланс извежда децата да видят изгрева или да берат гъби.
Тя легна назад. Ланс беше толкова добър с децата и с нея! Беше трудно да се повярва, че той беше същият мъж, който показа колко много не я харесва в началото на брака й. Тя заспа и се събуди от кошмар.
Яркото слънце се изливаше в стаята й, когато Ланс изтича.
— Ерин! — извика той обезумял. — Децата, децата ги няма!
Ерин се изправи, доколкото можеше, на леглото си.
— Няма ги? Какво искаш да кажеш?
— Току-що се събудих и отидох да им направя закуска, но те не са в стаите си! — Ланс ахна. — Някой ги е взел!
— Някой? — попита Ерин, чудейки се дали това не е някаква шега. — Ти ги взе! Видях те да ги извеждаш от задния двор и в гората рано тази сутрин!
Когато чу думите й, по лицето на Ланс премина ужасно изражение.
— Глупав инвалид! Всичко развали! — извика той и избяга от стаята. Ерин чу да пали колата и да се отдалечава.
Тя грабна мобилния си телефон и се обади в полицията. Когато чуха нейната история, те бяха зашеметени. Защо Ланс би отвлякъл собствените си внуци? И къде биха могли да бъдат?
За щастие на Ерин, един от полицаите й беше стар приятел от гимназията, Чък Нюман. Чък винаги е бил влюбен в Ерин и знаеше, че тя е честна жена.
Началникът на полицията нареди претърсване на гората, но нямаше следа от децата, както и от Ланс. Две седмици след като Ерин съобщи за изчезналите деца, шефът нареди случаят да бъде приключен.
Чък беше озадачен. “Най-малкото предупреждението Амбър за Сали и Дон младши трябва да остане активно.”, помисли си той, но шефът беше класифицирал изчезването като „спор за попечителство“.
Чък реши да се поразрови сам и три дни по-късно дойде при Ерин.
— Ерин, мисля, че намерих децата ти, но те са в друг щат и нямам юрисдикция.
— Аз съм тяхната майка. — каза Ерин. — Имам еднолично попечителство, откакто Дон е мъртъв.
— Дон… така и не разбрах защо погребението му беше извън града. — каза Чък. — Това твоето решение ли беше, Ерин?
— Не. — каза Ерин. — След инцидента бях в кома седмици наред. Ланс се погрижи за всичко. Той погреба Дон в Джеферсън Сити, в семейния мавзолей. Не отиде ли на погребението?
Чък поклати глава.
— Ланс ни каза за това едва по-късно. — обясни Чък. — Но започвам да се съмнявам…
На следващия ден Чък и Ерин отпътуваха за Спрингфийлд, Илинойс.
— Проследих някои от транзакциите на Ланс и мисля, че той е тук, в Спрингфийлд. Има и къща, регистрирана на името на Ланс.
— Децата ми, искам да видя децата си! — изплака Ерин. И скоро тя го направи. Тя и Чък гледаха през кухненския прозорец на къщата, която принадлежеше на Ланс, докато той сервираше супа на Сали и Дон младши.
Но скоро Ерин получи още по-голяма изненада: висока руса жена влезе в кухнята, а точно до нея беше Дон, нейният уж мъртъв съпруг! Докато Ерин гледаше отвратено как Дон целува и гали жената пред децата й, Чък се обади в щатската полиция на Илинойс.
Половин час по-късно Дон, Ланс и жената бяха изведени от къщата с белезници, а Ерин прегръщаше децата си. Оказа се, че Дон е видял автомобилната им катастрофа като възможност за застрахователна схема.
Любовницата му, русата жена, беше лекарката, написала смъртния акт за застрахователната компания и той смяташе да започне нов живот с нея. Но не бяха предвидили, че нараняванията на Ерин са толкова тежки.
След няколко месеца на Ланс му беше омръзнало да се грижи за Ерин и затова двамата с Дон планираха отвличането на децата. Сега отвличането беше поредното им обвинение и в крайна сметка те получиха по 10 години затвор.
Що се отнася до Ерин, нейното възстановяване беше пълно, за учудване на лекарите, но те не бяха разчитали на силата на любовта. Две години след инцидента Ерин тръгна по пътеката и се омъжи за Чък, който осинови Сали и Дон младши.
