Предана съпруга спи всяка вечер до леглото на болния си съпруг и е объркана, когато се събужда една сутрин – намира в ръката си букет рози и няма представа как са се озовали там.
“Ще се оправиш, скъпа…” Джена прошепна, като погали дланта на Доминик. “Ще изпека любимия ти пай, а когато се приберем, ще гледаме заедно филми. Всичко ще бъде наред.”
След това Джена подреди възглавницата и одеялото си на стола в болничната стая на Доминик и докато се любуваше на лицето на съпруга си, задряма…
Доминик и Джена бяха една от онези двойки, които смятаме за “съвпадение, създадено на небето”. През 52-годишния си семеен живот те бяха преживели няколко възхода и падения заедно и си бяха опора един на друг в трудните моменти. Кой знаеше, че една среща на кафе ще доведе до 52 години съвместен живот и отглеждане на прекрасно семейство от две момчета, които пораснаха, ожениха се и се изнесоха?
След като децата им си отидоха, Доминик и Джена имаха само компанията на другия и се наслаждаваха на това. Всяка сутрин на Свети Валентин Джена получаваше цветя в леглото, а на годишнината им Доминик я покани на прекрасна вечеря на мястото, където се бяха запознали – ресторанта точно срещу техния колеж.
На годишнината си Джена и Доминик танцуваха заедно, докато джаз музиката огласяше закусвалнята, последвана от страстна целувка, с която отпразнуваха още една година съвместен живот и си обещаха да се видят още много в бъдеще. Но за съжаление една година всичко спря.
Доминик е диагностициран със сърдечно заболяване, което се нуждае от операция. Лекарите го ограничават до почивка на легло, а Джена е загрижена колко време им остава заедно. Доминик беше на 88 години, а Джена – на 85. На тази възраст човек започва да се страхува от най-лошото.
Когато Доминик бил хоспитализиран, Джена носела в колата си възглавница и одеяло, защото нямало да остави Доминик в болницата и да се прибере у дома. Тя щеше да бъде до него през цялото време.
Истинската любов е едновременно вдъхновяваща и сладка.
“И ти не можеш да ме убедиш в обратното, докторе!” Джена се скара на персонала в болницата. Те не ѝ позволяваха да остане в стаята на Доминик, защото това било против правилата на болницата.
“Той е мой съпруг!” – казва тя твърдо. “Кои сте вие, че да ни разделяте, когато сме се клели, че ще бъдем заедно в болест и здраве! Аз оставам при него! Разбирате ли това?”
“Госпожо – въздъхна безпомощно докторът. “Вие не разбирате. Не можем да позволим това. И не става въпрос за една нощ… не можем да ви позволим да оставате с пациента всяка нощ”.
“Доктор Фъргюсън, вярвам, че можем – внезапно го прекъсна една медицинска сестра. Джена забеляза името ѝ на табелката с имената. На нея пишеше: “Мерелин П.”
Мерелин отведе лекаря настрани и поговори с него. В крайна сметка той разреши на Джена да остане в стаята на Доминик.
“Моля, продължете, госпожо – каза тя и се усмихна. “Извинявам се за причиненото неудобство.”
“Благодаря, скъпа – отвърна Джена и отвърна на усмивката. “Никога няма да забравя услугата ти. Благодаря ти…”
От този момент нататък Джена започва да спи в стаята на Доминик в болницата. Всяка вечер тя държеше ръцете му, казваше кратка молитва и след това го целуваше по челото, преди да се оттегли на стола.
А преди да заспи, тя се възхищавала на лицето на съпруга си и благодаряла на Бога, че им е дал сили да преминат през трудните дни.
“Моля те, пази го в безопасност, скъпи Господи”, прошепна тя една вечер, държейки ръцете му. “Той и децата ми означават всичко за мен…”
За щастие Господ чул молитвите на Джена и операцията на Доминик била успешна. Скоро той ще бъде изписан. Джена не знаеше каква изненада я очаква…
В деня на изписването на Доминик от болницата Джена се събужда по-рано от обичайното си време и усеща, че има нещо в ръцете си.
“О, скъпи, скъпи, цяла нощ ли те държах за ръката?” – прошепна тя, полузаспала, мислейки, че това е ръката на Доминик. След това ѝ просветна, че не е.
“Какво е това? Мирише на рози… Това роза ли е?” – чудеше се тя, докато търсеше очилата си.
След като ги сложи, Джена се изненада. В ръката си наистина държеше букет от рози. “О, как се сдобих с това?”
Джена го завъртя няколко пъти в ръцете си, но не откри нищо прикрепено към цветята, което да ѝ подскаже кой го е получил за нея. Тя постави цветята на масичката до леглото на Доминик и забеляза, че там има писмо.
“За госпожа Ланкастър” – гласеше отгоре. Изненадана, Джена отвори писмото, за да го прочете.
Надявам се, че цветята са ви харесали. Това е скромен знак на признателност за прекрасната съпруга, която сте за своя любим съпруг. Господин Ланкастър е изключителен късметлия да ви има за своя съпруга. Никой няма да твърди обратното 🙂
(Истината е, че той е искал да ви подари нещо, за да ви благодари, че сте останали с него в болницата. Помоли ме за помощ и след като Ви погледнах, си помислих, че една прекрасна дама като Вас заслужава красиви цветя).
Честно казано, вие двамата ми напомняте за покойните ми баба и дядо. Баба ми беше точно като теб. Тя би се скарала с всеки и с всички заради дядо ми. Когато онзи ден ви видях да спорите с лекаря, си спомних за собствената ми баба. Ще ми липсвате вие и господин Ланкастър.
Пожелавам на г-н Ланкастър добро здраве и много щастливи години на съвместен живот за вас двамата.
“О, боже…” Джена се усмихна през сълзи. “Ти си прекрасно момиче, Мерелин. Благодаря ти, скъпа.”
Джена целуна съпруга си, който спеше, и прошепна благодарност и на него. А преди да напусне болницата, тя срещна Мерелин и я прегърна топло. “Бог да те благослови, скъпа”, каза тя. “Много ми харесаха цветята. Много ти благодаря за грижовния подарък.”
