Една жена решава да посети сиропиталището, в което е израснала, за да поправи миналото си, но е изненадана, когато среща там малко момиченце, което е точно нейно копие!
Когато Телма Харис е само на една година, баща ѝ Томас изоставя нея и майка ѝ Ерин. Жизнерадостна и жизнена жена, Ерин се превръща в опустошена душа, когато Томас я изоставя, но се бори срещу трудностите за малката Телма, която има светло бъдеще пред себе си.
В професионален план Ерин работи като стюардеса на международни полети и често отсъства от дома, така че не може да се грижи за Телма през цялото време. Поради това тя я настанява в сиропиталище, управлявано от градската църква близо до дома ѝ в Атланта, Джорджия.
Самата Ерин е била сирак, отгледана в сиропиталище, управлявано от католическата църква в Атланта, и е посещавала общинско училище. По-късно, след като завършва университет, тя записва курс за стюардеса и става стюардеса.
Прибирала Телма вкъщи само по време на годишните си отпуски и те прекарвали времето си заедно. Другите деца в сиропиталището завиждали на това, защото макар Телма да прекарвала по-голямата част от времето си в сиропиталището, тя поне имала майка, която се грижела за нея и я обичала.
Но освен Телма никой не знаеше колко самотна се чувства тя, когато майка ѝ я вижда само два пъти годишно. Тя била предимно сама, защото никое от децата не искало да се сприятели с нея от ревност, а от скука развила интерес към рисуването.
Когато Телма навършила 16 години, рисуването станало и причината, поради която тя решила да се занимава с изкуства в колежа. Но Ерин не била съгласна с това – искала тя да следва медицина, което довело до огромна кавга между майката и дъщерята, в резултат на която отношенията им се отчуждили.
“Обичам да рисувам, мамо, и не можеш да ме караш да вземам лекарства!” Телма категорично заявява.
“В никакъв случай, Телма”, каза Ерин. “Не на изкуствата. Това течение няма бъдеще и ще трябва да се бориш през по-голямата част от живота си! Не искам това да се случва.”
“Но, мамо”, настояваше Телма. “Обичам да рисувам и искам да направя кариера в тази област. Не искам да се занимавам с медицина само защото според теб лекарите печелят много пари и това е стабилна кариера!”
“Скъпа, все още си млада и вземаш прибързано решение”, предупреди я Телма. “Да се довериш на баща си беше грешка, която аз направих, когато бях по-млада, и виж как пострадахме. Ти живееш в сиропиталище, а аз прекарах целия си живот, работейки непрекъснато, ден и нощ!”
“Разбира се, мамо. Знаеш ли какво, в целия този сценарий страдах само аз. Въпреки че имах майка, трябваше да живея като сираче. Защо? Защото ти се срещаше с един мръсник! А сега вземаш още едно решение, което засяга и двама ни!” Телма заяви. “Ако наистина се притесняваш за парите, мога да работя на половин работен ден и да си плащам сметките”.
С това Телма опакова багажа си и напуска къщата на майка си още същата вечер, решена да ѝ докаже, че греши, и се премества от Атланта в Савана.
Същата година тя прекъсва обучението си, за да се подготви за изпити за стипендия, и до началото на следващата година успява да се запише в програма по изящни изкуства в университета.
Продължава да се занимава с доброволческа дейност, както в сиропиталището, в което е прекарала повече от 16 години от живота си, а през уикендите посещава сиропиталището близо до новия си дом, като носи книжки за оцветяване и играчки, а понякога провежда сеанси по рисуване за децата там.
Така минават 16 години. След този съдбовен ден Телма никога повече не разговаря с Ерин, но с течение на времето започва да изпитва нужда да види майка си отново.
В първите дни, след като се премести в Савана, тя се свърза с нея няколко пъти чрез телефонни обаждания и дори ѝ пусна писма, но Телма ѝ се разсърди, затова смени номера ѝ за връзка и игнорира всичките ѝ имейли.
Въпреки това 32-годишната Телма, която е изпълнителен директор на огромна фирма за дизайн, е по-зряла от 16-годишната Телма и осъзнава, че е можела да се опита да говори с майка си по-търпеливо и да я убеди, вместо да прекъсва връзките си с нея заради един спор.
Така че след всички тези години тя реши да се върне в сиропиталището и да се събере отново с майка си. Разбира се, това не беше лесно решение от емоционална гледна точка, като се има предвид колко много време беше минало и как беше завършило последното обръщане с майка ѝ.
“Но времето лекува всичко, Телма, и ти ще се оправиш” – беше разсъждавала тя, когато на следващата вечер нае такси, за да я закара до Атланта.
За съжаление обаче таксито се развали по средата на пътуването. Беше се стъмнило, а вече три таксита се бяха отказали от пътуването ѝ. “Може би не ми е писано да си оправям нещата с, мамо”, помисли си тя и почти се отказа, след като четвъртото такси ѝ се отказа. Но точно тогава една кола спря до нея и един любезен мъж ѝ предложи помощ. “Здравейте, мога ли да ви помогна?” – попита я той с приятелски тон, докато сваляше прозореца на колата си.
“Да, това би било наистина любезно от ваша страна”, отговори Телма, облекчена, че получава помощ. “Може ли да ме закарате до Атланта? Колата ми се развали, а вече четири таксита ми отказаха!”
“Да, разбира се”, отговаря мъжът Къртис. “Дори аз съм на път за Атланта! Елате!”
“О, боже мой, много ти благодаря!” Телма отвърна, като бързо се настани на предната седалка. Телма се представи и обясни, че пътува към сиропиталището, в което е израснала. Къртис също се представи и за да убие времето, започна да ѝ разказва за живота си.
“След като се разведох, не ми се искаше да се срещам отново – каза той. “Нямахме деца, така че съм просто един самотен мъж, който се наслаждава на живота си така, както си му е редът”.
Телма се изчерви. “Ти от Атланта ли си?”
“Да. На път съм към дома, след като се видях с част от семейството си.”
“Това е хубаво”, отвърна Телма тихо. “Имаш късмет, че имаш семейство.”
“Да, хубаво е да имаш семейство, докато не те побутнат веднъж месечно за скучно събиране!” Къртис заяви. “Има моменти, в които предпочитам да съм сам. Между другото, скоро ще стигнем до Атланта. Къде да те закарам?”
“Бихте ли ме закарали до автобусната спирка на дома в Сънрайз Вали? Сиропиталището е само на две минути пеша оттам.”
Беше около 20:30 ч., когато Телма пристигна в сиропиталището. След вечерята децата вече бяха в стаите си, а директорът на сиропиталището си беше тръгнал. Тази вечер сестра Джули била дежурна и веднага разпознала младата Телма, която някога била отседнала там.
“О, Боже”, въздъхна сестра Джули. “Това наистина ли си ти, Телма?”
“Сестра!” Телма извика радостно и я прегърна. “Как си?”
“Добре съм, скъпа. Но защо си тръгна толкова внезапно? Майка ти беше много притеснена, след като я напусна”.
“Съжалявам, сестро. С мама се скарахме много за нещо и трябваше да си тръгна, но се върнах, за да компенсирам стореното. Исках да изненадам мама, затова не се свързах с нея преди това. Тя в града ли е?”
“Ами” – сестра Джули се канеше да каже нещо, когато в стаята влезе младо момиче. “Можете ли да ми помогнете да намеря куклата си, сестра Джули?” – попита тя с писклив глас, разтривайки очите си.
Шок премина през Телма, когато тя се вгледа внимателно в момичето. “Тя… Тя толкова много прилича на мен! Как е възможно това?”
Сестра Джули забеляза как лицето на Телма побледня при вида на момичето. Тя каза на момиченцето Синди да отиде в стаята си и изпрати сестра Нанси след нея, за да ѝ помогне. След това се обърна с лице към Телма, като ръката ѝ се опираше на ръцете на Телма.
В този момент Телма забеляза странен страх в очите на сестра Джули. “Има нещо, което трябва да знаеш, Телма. Става въпрос за малкото момиче, с което току-що се запозна – започна тя и й разказа историята на момичето.
Сестра Джули казала на Телма, че Синди е нейната по-малка сестра. Ерин се омъжила за мъж на име Кевин години след като Телма я напуснала и те посрещнали момиченце. Нарекли я Синди. Кевин обаче не искал да се грижи за бебето и Ерин и ги изоставил заради млада жена.
“Тя беше наистина депресирана, когато отново беше изоставена”, обяснява сестра Джули. “Но кой може да се противопостави на Божията воля? Тази бедна жена понесе много болка и страдание. И, за съжаление, тя загина в самолетна катастрофа. Сега Синди е на шест години. Тя оставаше при нас, когато Ерин отиваше на работа, но след като тя почина, ние официално я прибрахме”.
Когато Телма научава, че майка ѝ вече не е жива, сърцето ѝ се свива. Чувстваше се ужасно, че не се е свързала с нея нито веднъж, и по бузите ѝ потекоха сълзи. “Аз… трябваше да се свържа с нея. Тя изпитваше голяма болка и аз… не мога да си простя, сестро.”
“Не плачи, Телма – каза сестра Джули и я прегърна. “Това, което се случи, беше онова, което Бог беше намислил за нас. Трябва да си благодарна, че си тук, и все още имаш възможност да се поправиш, като се грижиш за сестра си”.
“Ще го направя, сестро. Няма да направя същата грешка, която направих преди”, обеща Телма. И на следващия ден тя подава молба за попечителство над Синди.
Когато това било финализирано месец по-късно, тя довела малката Синди у дома. Момиченцето било щастливо да научи, че има по-голяма сестра.
Оттогава били изминали 9 години. Сега Синди е на 15 години и скоро ще завърши гимназия. Наскоро Телма ѝ разказала какво се е случило между нея и Ерин, което малко натъжило Синди, но и я мотивирало да се заеме с медицина и да изпълни желанието на покойната си майка.
От друга страна, Телма е разширила бизнеса си в повече американски щати, а миналата година двамата с Къртис се сгодиха. Те често се срещали, откакто Телма се преместила в Атланта от Савана заради Синди. В крайна сметка срещите им прерастват в любов и по-късно решават да се оженят.
