Съпругът ми, който ми изневеряваше, се опита да убеди всички, че децата ми не са мои, и ДНК тестовете потвърдиха думите му. Но по-късно открих истината и никога не бих могла да я предвидя.
Открих, че съпругът ми Пол е имал афера със съседката ни. Когато го конфронтирах, той си призна и подаде молба за развод. Но аз му казах, че ще плаща през носа издръжка за детето.
„Няма да плащам, защото ще получа пълно попечителство над тези деца!“ – изкрещя той. Засмях се, но той се усмихна самодоволно, сякаш знаеше нещо, което аз не знаех. Започнахме съдебното производство и съпругът ми започна да лъже през носа.
„Жена ми пътуваше постоянно по време на бременностите си и се върна с бебе. Мисля, че ме е измамила и е използвала нелегална сурогатна майка, за да ми роди деца. Но те не й принадлежат“, казва той пред съдията.
Не можех да повярвам, че ще каже нещо толкова безумно. Аз родих и трите си деца, но той не беше наблизо, защото винаги пиеше с приятелите си. Никога не ме е виждал да раждам.
„Нека си направим ДНК тест и той ще покаже, че тези деца са мои, но не и нейни!“. Пол отново възкликна. Съдията не му повярва, но все пак разпореди тестовете. За голям шок на всички, той се оказа прав.
Трите ми деца, които носих девет месеца, нямаха обща ДНК. „Това е невъзможно“ – промълвих по време на срещата ни с адвокатите и съдията.
„Виждате ли, тя не може да има тези деца, защото те са мои, а и вероятно е направила нещо незаконно, за да избегне самата тя да стане майка. Тя е престъпник, ваша чест. Не можете да й позволите да получи попечителство – добави Пол.
Адвокатът ми протестира и заяви, че въпреки резултатите от ДНК изследванията, аз все още съм тяхна законна майка. Но след като разгледа доказателствата, съдията се произнесе в полза на съпруга ми. „Съжалявам, госпожо Уорън. Но докато не проведем официално разследване по този въпрос, децата ще останат при баща си“, заяви съдията.
„Не, това не може да се случва на мен“, извиках на адвоката си, г-н Уомбс.
„Това не е приключило, Аманда. Но ти трябва да ми кажеш истината. Направила ли си нещо незаконно? Използвала ли си сурогатна майка и излъгала ли си съпруга си? Точно сега съдията вярва на г-н Уорън, защото ДНК доказа, че думите му са верни – попита г-н Уомбс.
„Да!“ “Кълна се, че тези бебета са мои. Аз ги носих. Прекарах 15 часа в раждане с първия си син, Лука. На Мейсън и Франки им отне по около 10 часа, но и трите са мои!“ Заявих яростно.
Добре. Вярвам ти. Ще разбера какво се е случило – отвърна мистър Уомбс. Но аз бях твърде разстроена от загубата на бебетата си, за да му повярвам. Нима Пол е фалшифицирал тези резултати? Дали е платил на лекар, за да ги промени? Какво се е случило?
Няколко дни по-късно г-н Уомбс ми се обади и ме помоли да си направя някои изследвания. „Слушай, един от моите приятели е лекар и ми разказа за случай, подобен на твоя. Сега, това е рядкост и не искам да ви давам големи надежди. Но някой говорил ли ти е някога за химера?“
„Не, какво е това?“ Попитах.
„Моят приятел ми обясни, че това е състояние, при което живото същество има два комплекта ДНК. При хората това може да се случи само когато единият близнак погълне другия“.
„ОМԌ! Но нали лекарите щяха да го хванат, когато майка ми беше бременна?“ Зачудих се.
„Не знам. Самият аз не съм лекар, но ще се срещнем с няколко специалисти и ще открием дали това се е случило с теб“, увери господин Уомбс.
Отидохме при няколко души, включително при ДНК специалиста д-р Зак Голдман, който потвърди състоянието ми. Погълнах близнака си толкова рано, докато майка ми беше бременна, че нейният лекар изобщо не би забелязал, че носи близнаци.
„Виждате ли, ваша чест. ДНК в косата и кожата на госпожа Уорън не съвпада с тази на трите ѝ деца, но специалистът събра ДНК от областта на шийката на матката ѝ, която съвпада с децата“ – каза господин Уомбс на съдията.
„Те лъжат! Това е невъзможно!“ Пол изкрещя.
„За щастие, имам доказателства от минали медицински списания, че това се е случвало и на други жени преди. Рядко се случва, но госпожа Уорън носи както своята ДНК, така и тази на близначката си. Децата ѝ са наследили един набор от нейната ДНК, който може да се открие на други места в тялото ѝ – обясни господин Уомбс.
След като прегледа записите, съдията се произнесе в моя полза. Той разреши развода, а бившият ми съпруг трябваше да плати огромна сума за издръжка на децата и обезщетение за болката, която ми причини с лъжите си.
Проучих всичко за химерата и дори се сближих със специалиста, който беше помогнал на г-н Уомбс да изчисти случая ми. Както съдбата искаше, в крайна сметка се оженихме и забременяхме. Той беше там, за да види раждането ми.
А бившият ми съпруг? Любовницата му го изостави, защото нямаше пари. Трябва да обичаш кармата!
