Жена изоставя новороденото си бебе на седалката на бизнес самолет, защото се страхува, че няма да може да се грижи за него, но когато няколко години по-късно нещата се подобряват, тя решава да го намери и да го приюти.
„БРЕМЕННА?! Сигурно си се побъркала, Ронда!“ – крещи й баща й Дейвид Харис, когато научава, че е бременна с детето на приятеля си Питър.
Ронда, за разлика от Питър, произхожда от заможно семейство, а баща ѝ притежава голяма текстилна компания. За съжаление майка ѝ умира, когато тя е едва на две години, и баща ѝ я отглежда сам.
Господин Харис осигурил най-доброто от всичко за дъщеря си – дрехи, храна и образование, но също така бил много властен човек, който не искал дъщеря му никога да се противопоставя на желанията му.
Когато Ронда разбрала, че е бременна, тя се опитала да скрие това от баща си, като носела прекалено големи дрехи, но когато бебешкото коремче станало по-видимо, вече не можела да го крие. Тя решила да каже на г-н Харис за бременността си, но той бил всичко друго, но не и впечатлен от нея. „Ще се отървеш от това дете, Ронда. Разбираш ли?“
„Не, татко“, категорично заявява 16-годишната Ронда. „Няма да прекъсна бременността. Вече е твърде късно, а и не мога да абортирам бебето“.
„Тогава ще трябва сама да измислиш как ще отгледаш това дете“, предупреди я г-н Харис. „Никой в нашето семейство не е посмял да се ожени за човек от по-ниска класа. Така че ако искаш да отгледаш кръвта на този мъж, махай се по дяволите от къщата ми!“
„Добре, татко“, каза Ронда след кратка пауза, а очите ѝ се насълзиха. „Може би ако мама беше още жива, щеше да ме подкрепи. Но това е добре. Ще отгледам детето сама и ще ти докажа, че не си прав.“
Ронда опакова нещата си и си тръгва още същата вечер, прекъсвайки всякакви връзки с баща си. Господин Харис изобщо не помръдна и затръшна вратата след нея, като ѝ нареди да се върне едва след като абортира детето или го настани в сиропиталище.
Ронда не пророни нито дума и си поръча Uber до дома на Питър. Когато пристигнала, тя обяснила, че е напуснала дома на баща си, защото той отказва да приеме детето им, и че иска да започне нов живот с него. Но за неин шок Питър отказал да поеме отговорност за детето.
„Виж, бебе“, каза той. „Аз не съм готов да стана баща. И защо си напуснала бащината си къща? Той можеше да ни помогне финансово, когато се оженим и решим да започнем нов живот. Отърви се от това дете или забрави за мен, Ронда“.
Шок премина през Ронда, когато чу това. „Но Питър, това е нашето дете. Как можеш да….“
„Виж, Ронда, това бебе и ти ми създавате само проблеми в момента. Знаеш ли какво, просто забрави за нас! Всичко е приключило!“
„Питър!“ Ронда извика. „Ти беше толкова щастлив, когато разбра за бременността! Какво стана?“
„Защото в момента ти си никой. Баща ти те изгони, а аз не мога да отгледам това дете, така че довиждане“, каза той и затръшна вратата пред лицето ѝ.
Животът на Ронда се преобърна с главата надолу за една нощ! Тя не можеше да повярва, че е тежко бременна, а нито баща ѝ, нито приятелят ѝ се интересуваха от нея! Същата вечер тя напуснала дома на Питър, плачейки безутешно, и се скитала по улиците, несигурна накъде ще я отведе животът.
Изведнъж почувствала остра болка в корема и започнала да ражда. Болката била непоносима и тя продължавала да моли минувачите да ѝ помогнат. За щастие една жена я забелязала и с помощта на шофьора си помогнала на Ронда да стигне до колата си и я откарала в болницата.
Същата нощ Ронда родила момченце и когато се събудила, жената, която ѝ помогнала, Анджела Бамфорд, седяла до леглото ѝ.
„Благодаря – Благодаря, че ми помогнахте“, каза й Ронда с тих глас. „Детето ми… е в безопасност, нали?“
„Той е напълно наред“, увери я госпожа Бамфорд. „Вие отскоро ли сте в града? Забелязах, че си носите багажа“.
Ронда не можа да сдържи сълзите си. Тя избухна в плач и разказа на госпожа Бамфорд историята за това как се е озовала там. „Не искам да живея повече тук“ – проплака Ронда. „Просто искам да се махна от Тексас. Но не съм сигурна, че мога да осигуря добър живот на детето си“.
Госпожа Бамфорд се чувствала ужасно за Ронда, не само защото е бездомна майка, която решава дали да отгледа детето си, но и защото ѝ напомня за собствената ѝ дъщеря.
„Не казвай това, скъпа – утешава я госпожа Бамфорд. „Имах дъщеря на твоята възраст. Когато разбрахме, че е бременна, се вбесихме и я изгонихме от къщата.
„Съпругът ми е собственик на авиокомпания и бяхме достатъчно заможни, за да издържаме дъщеря си. Но бяхме против толкова млада бременност. Съжалявам, че не можах да й помогна. Тя отне живота си, защото не можеше да понесе всичко това. Не искам някой друг да мине през това! Това е ужасно място, на което трябва се намираш.“
„Съжалявам да чуя това – каза Ронда и избърса сълзите си.
„Аз също съжалявам“ – добави госпожа Бамфорд. „Сега обаче е твърде късно. Не се притеснявай, аз ще ти помогна. Мога да резервирам билета за теб. Погрижете се детето ви да живее добре на ново място“.
„О, не“ – възкликна Ронда. „Вие вече направихте много за мен. Страхувам се, че няма да мога да върна тази услуга“.
„Моля те“, каза госпожа Бамфорд. „Ако ти помогна, ще е все едно съм помогнала на дъщеря си. И ще ми помогне да преодолея чувството си за вина“.
В този момент Ронда не можеше да откаже на госпожа Бамфорд. Тя прие билета и няколко дни по-късно летеше в бизнес класа, готова да започне живота си отначало.
Въпреки това, докато седеше настанена в самолета с бебето си в ръце, тя постоянно се тревожеше за способността си да му осигури добър живот.
„Ами ако не съм в състояние да се грижа за детето си? Какво ще стане, ако в крайна сметка то заживее с мен на улицата?“ Тези мисли бяха завладели съзнанието на Ронда до такава степен, че тя не забеляза, че полетът е приключил и пилотът е обявил пристигането им в JFK.
Ронда беше ужасена, тъй като осъзнаваше, че ще бъде сама в чужд град с новородено и без средства да му осигури прехрана. Умът ѝ започнал да се върти, сърцето ѝ се разтуптяло, разтревожена от мисълта какво предстои на нея и сина ѝ.
В този момент тя взела болезнено решение. Решила, че ще остави бебето си в самолета с надеждата, че някой ще го вземе и ще му осигури добър живот.
Изчакала хората на съседните седалки да си тръгнат и когато видяла, че никой не я гледа, оставила сина си на седалката заедно с бележката, която била надраскала по-рано, и бързо напуснала самолета. Отне ѝ цялата си сила да не се огледа и да не грабне бебето си обратно, но реши, че така е по-добре.
Когато една от стюардесите, Линси, се приближила до седалката, след като пътниците си тръгнали, тя с изненада открила бебето. Не можеше да не й стане жал за детето, когато прочете бележката, която Ронда беше оставила с него.
Аз съм една бедна майка, която не може да се грижи за детето си. Не си губете времето да ме търсите, ако намерите тази бележка. Никога нямаше да мога да му осигуря добър живот. Надявам се, че ще го приемете и ще го пазите като свое. Ще се радвам, ако го наречете Матю. Матю Харис. Това беше името, което бях избрала за него.
13 години по-късно…
След като се бореше в продължение на почти десетилетие, Ронда най-накрая си намери стабилна работа и се справяше добре финансово. Въпреки това нямаше нито един ден, в който да не съжалява, че е оставила сина си в рейса.
След като се преместила в Ню Йорк, тя се борила като бездомник в продължение на почти 7 години, а останалите седем години прекарала в опити да си осигури стабилен доход и да наеме къща. В крайна сметка нещата се бяха оправили за нея и тя смяташе, че ще може да осигури на сина си всичко, което би искал.
Разбира се, тя се срамуваше от това, което беше направила в миналото, и се страхуваше, че синът ѝ никога няма да я приеме. Но решила да рискува и да се срещне с момчето си за първи, а може би и за последен път. За съжаление, тя била права за това, че нещата ще се объркат.
„Майка ми? Сигурно се шегуваш с мен!“ Матю се нахвърли върху нея, когато се запозна с него. „Къде си била през всичките тези години? Нямам нужда от теб! Щастлив съм с моите осиновители.“
Очите на Ронда се насълзиха, когато Матю каза това. Тя се беше обърнала към местната полиция за съдействие, разказвайки им цялата си история, и за щастие един от услужливите полицаи ѝ беше помогнал да открие сина си.
Първоначално се страхувала, че никога няма да намери Матю, защото той можел да бъде осиновен от всеки човек по света и да му бъде дадено друго име. Имала късмета да започне търсенето си в Ню Йорк и да го открие там с името, което му била дала.
Тя се свързва с осиновителката на Матю, като ѝ обяснява защо го е изоставила и е избрала за него името Матю Харис. Оказало се, че момчето е осиновено от Линси, стюардеса, и нейния съпруг. Тя се колебаела дали да запознае Ронда с Матю след начина, по който го е изоставила, но в крайна сметка се съгласила да ѝ даде шанс да се обясни, след като научила историята ѝ.
„Съжалявам, Матю – каза Ронда. „Знам, че си разстроен и не искаш да ме приемеш, но не можеш ли да ми дадеш един шанс?“
„В никакъв случай!“ – изкрещя момчето. „Ти си злобна жена, която ме остави съвсем сам. Ако родителите ми не ме бяха осиновили, днес щях да съм в сиропиталище!“
„Но Матю – каза Ронда. „Аз не исках да правя това. Няма ли да ме оставиш да ти обясня защо те оставих?“
Матю не желаеше да го направи, но се съгласи, след като родителите му го убедиха. Ронда не му разказала за ранната бременност или за това как е била изгонена, защото той бил само на 13 години. Но му казала, че е бедна и че баща му я е напуснал.
Линси продължи да обяснява, че на Ронда ѝ е било трудно да му осигури добър живот, затова се е отказала от него. Матю обаче все още не искаше да я приеме за своя майка. „Може би мога да ти простя“, каза той. „Но не мога да те наричам майка. Аз имам само една майка.“
„Всичко е наред, Матю“, каза Ронда. „Мога ли да идвам да те виждам поне през уикендите?“
„Добре, нямам нищо против“, каза момчето.
Изминаха десет години от онзи съдбовен ден. Сега Матю е на 23 години и работи като специалист по данни в Ню Йорк. С времето той прощава на Ронда за стореното и я приема като своя майка, осъзнавайки, че всичко, което е направила, е било принуда.
Наскоро Ронда се запознава на работа с мъж на име Андрю и двамата се срещат от един месец. Ронда иска да се омъжи за него, но първо възнамерява да поговори с Матю за това. Срещнала се е и с госпожа Бамфорд, когато е отишла в Тексас преди две години, и възрастната жена се радва, че нещата са се получили.
