Когато бащата на Джулия и Хелга умира, Хелга се бори с майка им, г-жа Хансон, за наследството. Тя каза някои ужасни неща и Джулия и госпожа Хансон измислиха шокиращ план, за да ѝ дадат огромен урок.
„КАК СМЕЕШ?“ Хелга крещи на майка си, госпожа Хансон, по телефона. Джулия чу всичко от кухнята, въпреки че майка ѝ използваше телефона в хола и той не беше на високоговорител. Сестрата на Джулия беше ядосана, че майка ѝ е решила волята ѝ.
Тя щеше да остави на Хелга 30 % от имуществото, а Джулия щеше да получи всичко останало. Това не беше равностойно разпределение, но госпожа Хансън смяташе, че Джулия заслужава парите повече от Хелга, защото са имали по-добри отношения. Хелга и съпругът ѝ винаги бяха алчни и егоистични, посещаваха ги или им се обаждаха само когато искаха нещо.
Но по-възрастната жена беше щедра. Отначало Хелга нямаше да получи нищо заради начина, по който говореше с майка си. Наскоро обаче им се родили близнаци на сравнително напреднала възраст, тъй като Хелга била на 47 години, а съпругът ѝ – на 51. Ето защо госпожа Хансон решила да ѝ даде нещо. За съжаление Хелга не била доволна от това.
„Хелга, моля те, не крещи“, казала г-жа Хансон на дъщеря си по телефона и наблюдавала как Джулия се приближава. От този момент нататък тя решила да пусне разговора на високоговорител.
“Знаех си, че ще видиш разум, Джулия. Майка ни беше толкова упорита.”
„МАЙКО! Не можеш просто да дадеш всичко на Джулия! Тя дори няма деца. Нима не те е грижа за близнаците? Те заслужават своя дял от парите!“ Хелга възкликна, без да знае, че Джулия я слуша.
„Хелга, няма значение дали Джулия има деца, или не. Тя пожертва толкова много от живота си, за да се грижи за баща ти и за мен, докато ти не го направи. Освен това ти си омъжена. Имаш система за подкрепа. От друга страна, това са моите пари и аз решавам кой да ги получи – разсъждаваше госпожа Хансън. Но това не беше отговорът, който Хелга искаше.
„НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА КАКВО Е НАПРАВИЛА ДЖУЛИЯ! ЗНАЕШ ЛИ КАКВО? НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА УМРЕШ И ЩЕ ЗАВЕДА ДЕЛО ЗА МОЯ ДЯЛ! СБОГОМ!“ Хелга изкрещя злобно и рязко прекрати разговора.
Госпожа Хансън положи чело върху ръката си и дишаше дълбоко. Джулия най-накрая се ядоса, но не можеше да го покаже. Не можеше да повярва, че сестра ѝ би казала нещо толкова ужасно на майка им.
„Мамо, тя просто е ядосана. Не е искала да каже това“, излъга Джулия, за да утеши майка си, но госпожа Хансън знаеше истината. Хелга имаше предвид това и щеше да се бори със зъби и нокти за по-значителен дял в завещанието. За щастие адвокатът им във Вашингтон им каза, че щом Хелга получава нещо, няма да може да го оспорва.
През следващите няколко месеца Хелга се обаждаше няколко пъти, за да убеди госпожа Хансън да промени завещанието си. Тези разговори винаги завършваха с огромни кавги, които сериозно се отразяваха на възрастната жена, а Джулия се ядосваше още повече на сестра си.
Накрая майка им умира и Хелга прави сцена на погребението, преструвайки се, че е толкова разстроена от кончината ѝ. За щастие повечето роднини познаваха истинския ѝ характер, макар да не знаеха колко ужасна е била през последните няколко месеца от живота на госпожа Хансон.
След погребението Хелга започна да се обажда на Джулия за парите. И двете получиха своя дял, но сякаш сега сестрата щеше да бъде неприятна на Джулия, докато тя не се подчини и не й даде още пари.
Накрая Джулия измислила план. По време на един телефонен разговор тя разкрила идеята си на Хелга. „Добре, слушай. Искам да се преместя в Ню Йорк, затова ще продам къщата на мама завинаги. Ще ти дам 50% от продажбата, въпреки че къщата е на мое име. Това справедливо ли ти се струва?“ – попита тя сестра си.
„О, това е фантастично, Джулия! Благодаря ти! Знаех си, че ще видиш разум. Майка ни беше толкова упорита. Ти си най-добрата леля на близнаците в историята. Кълна се, че всичко това е за тяхното бъдеще“, развълнува се Хелга по телефона. Джулия не знаеше дали тя наистина планира да отдели парите за децата си, но това нямаше значение, защото Джулия лъжеше.
Продажбата на къщата мина бързо, защото се намираше в доста голям район на столицата и имаше куп купувачи. Хелга слюноотделяше при мисълта, че ще получи половината от продажбата на къщата. Джулия смяташе, че тя изобщо не го заслужава.
„Добре, ще сложа твоята част от парите в банкова сметка, а подробностите ще ти изпратя по-късно. Добре ли е?“ Джулия попита сестра си, когато пиха кафе точно преди да замине за Ню Йорк.
„Разбира се! Разбира се! Въпреки че ще ми липсваш толкова много!“ Хелга каза с усмивка, на която Джулия изобщо не вярваше.
„Готино, ами, довиждане“, отвърна Джулия, изправи се и прегърна сестра си по най-неудобния начин на света. Но Хелга вложи всичките си актьорски умения в прегръдката, преструвайки се, че сестра ѝ наистина ще ѝ липсва.
Седмица след като Джулия напусна щата, тя най-накрая изпрати на сестра си данните за сейфа.
„Сестра ти не можеше ли просто да преведе парите по нашата сметка?“. Попитал съпругът на Хелга, като сметнал тази процедура за странна.
„Тя е идиотка. Знаеш го. Веднага ще отида в банката и ще проверя нещата“, отговори Хелга, усмихвайки се котешки.
Но в банката я заведоха до сейфа и тя видя в него три банкноти от по 1 долар. „Това е всичко?“ – попита тя на глас и най-накрая забеляза бележката вътре до банкнотите. Тя гласяла: „Това е всичко, което заслужаваш“.
През този ден писъците и виковете на Хелга се чуват в цялата банка. Но Юлия я беше блокирала и те никога повече не се видяха.
