Когато Агата вижда, че редките ѝ вносни розови храсти са отровени, тя обвинява съседката си Аби и заплашва да се обади на полицията. Но на следващия ден Агата замръзва, след като се събужда от силната сирена на линейка пред къщата си.
След като се пенсионира от учителската си кариера, Агата таи дълбока любов към растенията. Докато съпругът ѝ Мартин отсъствал по работа, Агата оставала сама с котката и кучетата им. Тя решила да използва свободното си време, за да се занимава с нещо полезно, и избрала градинарството.
Ден след ден предният двор на къщата ѝ се изпълнил с няколко цветни растения. Хората, които минавали покрай вилата на Агата, завиждали на листата, папратите и цветята в градината ѝ.
Агата се отнасяше с голяма любов към градината си и винаги искаше да получи нещо ново и невиждано. Винаги е смятала, че градината ѝ е символ на гордост, и е искала да добави към нея разкошна рядкост. Затова, когато попаднала на редки розови храсти, които се продавали в интернет, тя не могла да им устои…
„Здравейте, госпожо, обаждаме се от… да, права сте!“ – заговорил един куриер. „Разбира се, ще го доставим в рамките на следващите няколко часа.“
Агата беше развълнувана и кипеше от емоции, докато чакаше с нетърпение да види прекрасните и редки розови храсти, които беше поръчала онлайн. Растенията не се намираха лесно, а Агата отдавна търсеше рози с вносно качество.
Тя забеляза на улицата един полицейски служител и се втурна към него. „Какво става, офицер?“ – тревожно го попита тя.
Тя подготвяше лехата навън за розовите си храсти, когато покрай нея профуча микробус за доставки.
„О, боже мой… най-накрая!“ – възкликна тя, докато тичаше към камиона.
Доставчикът разтовари розовите храсти на Агата и очите ѝ грейнаха от вълнение, докато броеше растенията. Тя набързо подписа разписката и се втурна към гаража, за да събере инструментите.
Прекарала много време в засаждане на розовите храсти в лехата, в торене и поливане и в осигуряване на видимостта им в целия квартал.
„Колко очарователно!“ – въздъхна тя и си направи няколко селфита с розите на фона. Не можеше да спре да се възхищава на растенията и се чувстваше горда от красивата си градина.
Същата вечер Агата си правеше чай, когато чу силно почукване на вратата. Помисли, че е Мартин, но съседката ѝ Аби стоеше на прага и се взираше в розите.
„Да, с какво мога да ви помогна?“ Агата попита Аби, звучейки подозрително. Въпреки че искаше съседите ѝ да завиждат на колекцията ѝ от редки рози, не ѝ хареса погледът на Аби.
„Бих искала да знам откъде си взела тези красиви рози!“ Аби попита Агата.
Агата беше щастлива и горда. Тя развеждаше Аби из розариума и обясняваше всеки храст, сякаш бяха антики в музей. „А тази е от България… а тази тук е от Портланд“, похвали се тя.
Ейби беше възхитена от сладкия аромат и хипнотизиращата красота, които се разнасяха из градината на Агата. Тогава тя помоли Агата да й сподели данните за контакт с продавача. „Много бих искала да ги имам и в моята градина!“ – възкликна тя.
Но Агата не пожела да сподели подробностите. Тя отхвърлила молбата на Аби и казала, че иска градината ѝ да бъде уникална. Аби беше шокирана от думите на Агата и си тръгна, без да спори. Но на следващата сутрин Агата се ядоса, когато видя градината си…
„Какво, по дяволите, се е случило с моите рози???“ Агата се разплака, след като видя изсъхналите си рози, които предната вечер все още бяха цъфнали с живот.
Безжизнените рози бяха разпръснати по моравата. Ярките червени, розови и оранжеви листенца бяха изгорели и кафяви. Агата беше бясна, тъй като си припомни молбата на Аби от предишния ден и я заподозря, че е отровила любимите ѝ рози.
„Ти, безславно чудовище… как се осмеляваш да унищожиш розите ми???“ Агата изкрещя. Тя вече беше фиксирала, че Аби е унищожила градината ѝ от злоба. Тя кипеше от ярост, докато блъскаше по вратата на Аби.
Миг по-късно Аби отвори вратата и шокирана видя Агата да стои на верандата.
„КАК СМЕЕШ ДА ПРАВИШ ТОВА С МОИТЕ РОЗИ?“ Агата й изкрещя. „По-добре обясни, иначе ще извикам полиция!“
Аби пребледня, защото не разбра за какво говори Агата, докато Агата не ѝ показа отдалеч изгорелите рози и не поиска обяснение.
„Аз- аз не съм го направила. Моля те, повярвай ми… не съм го направила“, моли Аби Агата. „Защо бих унищожила нещо, което обичам?“
Но Агата беше ядосана и невъзмутима. Тя обвинява Аби, че е унищожила градината ѝ, и я заплашва. Наричаше я с имена и не спираше да крещи.
„НЕ СМЕЙ ДА СЕ ПРИБЛИЖАВАШ ДО МОЯТА КЪЩА ИЛИ ДО МОЯТА ГРАДИНА НИКОГА ПОВЕЧЕ… РАЗБИРАШ ЛИ??“ – изкрещя на Аби и си тръгна.
Агата прекара цялата нощ в търсене на същите розови храсти в интернет. За съжаление, те не бяха в наличност. Мартин я утеши и обеща да ѝ осигури нови розови растения.
След това тя се успокои и заспа, само за да се събуди от силните сирени на линейката на следващата сутрин. Открила, че линейката напуска двора ѝ, след като Аби била преместена на носилка. Тя била шокирана и изтичала навън, за да разбере какво става. Тогава забелязала полицай на улицата и се втурнала към него…
„Какво става, офицер?“ – тревожно го попитала тя.
Полицаят ѝ съобщава, че жената, която е откарана в болница, е в безсъзнание пред градината ѝ, след като е засадила розови храсти върху лехата. Агата не можеше да повярва на очите си.
Минути по-късно пред градината на Агата се стекоха специалисти и огледаха мястото. В крайна сметка разбрали, че преди няколко дни се е спукала газова тръба под лехата с рози. Сега Агата разбрала защо розите ѝ горят.
„От газа е изпаднала в безсъзнание… За щастие я намери вестникарят – обясни полицаят.
Агата се почувства виновна, че е обвинила бедната Аби, че е отровила розите ѝ, когато подземното изтичане на газ ги е унищожило. Тя също така онемя, когато разбра, че Ейби е направила допълнителна стъпка, за да докаже, че е невинна, като е заменила нови розови храсти в градината си.
Същия следобед Агата отиде да посети Аби в болницата. Тя беше нервна и се чудеше дали Ейби ще я приеме…
„Хей!“ Агата поздравява, когато влиза в отделението на Аби. „Надявам се, че вече си добре.“
Аби се усмихна на Агата и ѝ махна с ръка. Агата не можеше да повярва на очите си, защото си мислеше, че Аби ще я помоли да излезе. Тя постави голям букет червени рози на масата и се извини на Ейби.
„Не исках да го направя и много съжалявам, Аби“, каза тя. „Може би бихме могли да имаме една голяма разкошна градина заедно, тъй като ти си в съседния блок!“
Когато Аби помисли, че това е фантастична идея и се съгласи, Агата беше доволна и напусна отделението на Аби с усмивка. Но преди да си тръгне, тя остави на Аби бележка с данните на онлайн продавача, който продаваше разкошните розови храсти.
