Британи и Люис бяха идеалната двойка, само че все още не бяха женени. След като подслушва един разговор, Британи научава, че Люис иска деца, но я чака. След това той започва да се измъква със сестра ѝ и Британи трябва да знае какво се случва.
„Мамо, добре дошла. Влез“, казва Британи на майка си, която влиза в дома й заедно с по-малката си сестра Карла. Тя ги беше поканила на вечеря в дома си, който споделяше с приятеля си Люис.
Британи и Люис бяха заедно от пет години и се бяха преместили да живеят при него само след шестмесечна среща. Това беше перфектната връзка, с изключение на едно нещо: той все още не беше предложил брак. Макар че Британи не бързаше да се омъжва, тя се чудеше дали Люис някога е мислил за това.
Те казаха на всички, че не се нуждаят от сватба или някакъв документ, за да докажат любовта си. Те вече живеели като съпруг и съпруга. За нея това беше достатъчно. Поне това си повтаряше често Британи.
В интерес на истината, тя мечтаеше да облече бяла рокля и да се разходи до олтара до него. Искаше да създадат семейство. Но изобщо не ѝ харесваше идеята да го притиска.
„КАКВО СЕ СЛУЧВА ТУК?“ Крясъкът ѝ накара всички да се обърнат, включително и Люис, който беше спрял да прегръща Карла.
Майката на Британи я беше подканила да се омъжи, затова тя предложи тази вечеря, за да я успокои за известно време. Може би тя щеше да види колко прекрасна е връзката им, дори и без сватба.
Люис готвеше и започна да разговаря с Карла, но майка ѝ не променяше намръщеното си изражение. Седнаха да се хранят, приключиха и Британи започна да разчиства. В един момент Люис и майка ѝ изчезнаха, докато Карла беше на верандата и говореше по телефона си.
Британи не искаше майка ѝ да притиска Люис, затова отиде да ги намери. Те бяха в спалнята си. Майка ѝ сигурно го е помолила за лична дума. Тя не можа да се въздържи и подслуша за малко.
„Кога ще се омъжиш?“ – дочу да пита майка си.
„Във времето. Когато сме готови – отвърна Люис.
„Това не е достатъчно. Получаваш всички предимства на една съпруга, без да й слагаш пръстен на пръста. А какво ще кажете за децата?“ – настоя майка ѝ и Британи се мръдна от скритото си място пред вратата.
„Искам деца, госпожо Мадсен. Но не мисля, че Британи е готова за това“, отвърна Люис и Британи спря да диша. Тя чу, че Карла се връща, и се втурна в кухнята, за да продължи да мие чиниите.
Но отвътре почти умираше от емоции. Дали Люис вярваше, че тя не е готова, или че не иска собствени деца? Затова ли не искаше да се ожени за нея? Мисълта за това почти разби сърцето ѝ, но тя се опита да сдържи сълзите си, докато миеше.
След няколко минути Люис и майка ѝ отново излязоха и изглеждаше, че майка ѝ е в добро настроение. Тя се зачуди какво са обсъждали, след като тя си тръгна, и реши, че вероятно е по-добре да не знае.
Карла реши да остане при тях за известно време. Тя зае спалнята за гости и Британи не се замисли. Тя и преди беше оставала при тях.
Но след това Карла забелязала, че Люис често е в стаята за гости с нея. Те се смеели за нещо и тя не искала да ги подслушва, затова ги оставила сами.
На следващия ден те излезли заедно на кафе след работа и не ѝ казали нищо. „Това е добре“, каза си тя отново, но не беше така.
Тъй като подслуша разговора между Люис и майка ѝ, тя си помисли, че той може би се отдръпва. Имаше интуитивно усещане, че нещо се случва, но не можеше да го посочи с пръст.
Излизанията им след работа в едно кафене продължиха и Британи започна да ревнува от връзката им.
На петия ден от престоя на Карла тя реши да я последва. Винаги ходеха в местния Старбъкс в квартала им в Мериленд и Британи познаваше отлично пътя. Тя остана отвън и надникна в магазина, като се държеше далеч от вратата, за да не забележи някой, че е странна.
Когато Люис пристигна, те се поздравиха, след което по някаква причина започнаха да се смеят. Какво беше толкова смешно – зачуди се тя котешки.
Изведнъж Люис бръкна в джоба си и извади една кутия. Това беше онази специална кутия, която всяко момиче мечтае да получи един ден. Какво става? помисли си тя шокирана. Защо му е тази кутия? Защо я даваше на Карла? Нима я е излъгал? Изневеряваше ли ѝ? Дали Карла беше момичето, за което той наистина искаше да се ожени?
Толкова много въпроси минаха през ума ѝ, докато гледаше как Карла се усмихва на кутията и скача от мястото си, за да прегърне Люис.
„О, това е то!“ – каза тя на глас и най-накрая влезе в магазина. Макар че по-скоро се беше запътила натам. „КАКВО СТАВА ТУК?“
Крясъкът ѝ накара всички да се обърнат, включително и Люис, който беше спрял да прегръща Карла. Той изглеждаше паникьосан и посегна към кутията, сякаш искаше да я скрие.
„Защо се опитваш да скриеш това от мен? Какво се случва тук? Изневеряваш ми със собствената ми сестра? КАКВО СТАВА?“ Британи изкрещя, а от очите ѝ се стичаха сълзи. Не ѝ пукаше, че всички в магазина я зяпат или че Карла се опитва да я накара да се успокои.
Люис се огледа и след това я погледна сериозно. Изведнъж той падна на едно коляно. „Британи, не исках да го направя по този начин, но ще се омъжиш ли за мен?“ – попита той с искрено изражение на лицето си.
КАКВО? Британи си помисли тихо, но с изумление. Тя се вгледа в Карла, която ѝ се усмихваше и ѝ кимаше. Дали беше разбрала напълно погрешно тази ситуация? Дали те планираха да я изненадат в някакъв момент?
„Да – прошепна тя след няколко секунди зашеметяващо мълчание и магазинът избухна в аплодисменти. Британи прегърна Люис, когато той се изправи, но все още беше шокирана. „Мисля, че трябва да седна.“
Предложиха ѝ кафе и Карла започна да обяснява какво се е случило. „Люис ме покани да остана в дома ти, защото искаше да ми помогне с намирането на пръстен. С това се занимавахме през всичките тези дни, а освен това се опитвахме да планираме предложението, преди да се наложи да замина.“
„Не мога да повярвам на това. Много ти благодаря, че му помогна, Карла“, каза Британи, като държеше ръката си на масата. Тя погледна към Люис. „Много съжалявам за избухването си. Не знам какво си мислех.“
„Преди няколко дни, когато майка ти дойде, тя намекна, че може би не искаш да имаш деца от мен, защото не съм те помолил да се ожениш за мен. Затова реших да го направя възможно най-скоро“, обяснява Люис, а Британи почти може да се изкефи, че е позволила на параноята си да вземе връх. Трябваше да изслуша целия разговор между Люис и майка ѝ, а не да си тръгне по средата.
„Това е толкова невероятно. Толкова много те обичам, скъпи“, каза му тя и те се целунаха леко пред очите на усмихнатата Карла, която четири месеца по-късно стана шаферка на сватбата им.
