“Ще се омъжиш ли за мен?” – попитал един пазач жена, с която се запознал преди няколко седмици. Когато жената казала “да”, тя нямала представа, че се подписва за изненада, която почти ще я накара да припадне в сватбения си ден.
Когато в деня на сватбата си Силвия слизала от колата си, облечена в красива бяла рокля, тя погледнала към паркинга на църквата и попитала сестра си: “Струва ли ти се, че някоя от тези скъпи коли ти е позната?”
Когато сестра ѝ казала, че не ги познава, Силвия си помислила, че това е странно, защото мъжът, за когото се омъжва, не е богат. Всъщност той работеше като чистач в нейния квартал и Силвия беше сигурна, че няма приятели или роднини, които могат да си позволят скъпи автомобили.
Няма значение, сигурно са на някой друг – помисли си Силвия, преди шаферките да ѝ помогнат да мине през входа на църквата. Тя остана в подготвителната стая, преди майка ѝ да я повика навън.
“Хайде, Силвия”, каза майка ѝ. “Време е да се разходиш до олтара с баща си.”
До този момент Силвия не беше виждала младоженеца си Роб. Когато обаче го видя, докато вървеше по пътеката, държейки ръката на баща си, тя едва го разпозна.
Докато Силвия се приближаваше към олтара, тя се огледа и забеляза украсата в църквата. Те трябва да са супер скъпи. Как Роб си е позволил да ги купи, зачуди се тя.
След като вечеряха и се опознаха по-добре, Силвия и Роб вървяха по улицата, когато изведнъж Роб спря и хвана Силвия за ръка.
Щом стигна до олтара и погледна Роб, тя усети, че главата ѝ се върти. Ще припадна. Това не може да е истина – помисли си Силвия. Мъжът, когото тя смяташе за пазач, я чакаше пред олтара, изглеждаше като милионер, облечен в дизайнерски костюм и скъпи обувки.
Преди месец Силвия се прибирала от магазина за хранителни стоки, след като купила храна за хората от приюта, в който работела като доброволец. Тя била добросърдечно момиче, което обичало да помага на другите около себе си. Тя дори хранела бездомните и прекарвала време с ранените животни в местния приют за животни.
Докато се прибирала от магазина, Силвия се огледала дали някой няма нужда от храна, както често правела. Този път забелязала млад мъж, облян в пот, който почиствал двора на голяма къща в нейния квартал.
Тъй като никога не го била виждала наоколо, тя си помислила, че той трябва да е нает от богатото семейство, което живеело в тази къща. Като го гледаше как работи в жегата, тя се почувства зле и извади от кафявата си платнена чанта бутилка вода и сандвич.
“Ето ви, господине! Това е за вас” – подаде му бутилката с вода и кутията със сандвичи.
“За мен? О, това е много мило от ваша страна!” – отвърна мъжът.
“Сигурно се чувствате гладен, след като сте работили толкова усилено. Наскоро ли започнахте да чистите дворовете в този квартал? Никога преди не съм ви виждала – попита Силвия.
“О, няма значение. Моля, вземете този сандвич. Много е добър!”
Мъжът разопакова сандвича и отхапа. “О, това е толкова вкусно! Месото е супер сочно. Това е Jamón Ibérico de Bellota, нали?” – попита той.
“Не”, засмя се Силвия. “Това е просто обикновен сандвич с пеперони от магазина за хранителни стоки. Нищо особено.”
Докато мъжът ядеше сандвича си, Силвия се представи и го попита как се казва.
“Много ми беше приятно да се запознаем, Роб!” Силвия се усмихна. “Надявам се да се видим отново тук.”
Скоро Силвия и Роб станаха приятели от честите си срещи пред една и съща къща в нейния квартал. Те се опознали и скоро се влюбили.
Две седмици след първата им среща Роб и Силвия отиват на среща. Той нямал кола, когато дошъл да я вземе от дома ѝ. Вместо това пристигнал пеша и попитал Силвия дали ще ѝ е удобно да отиде с него по улицата до най-близкия ресторант.
“Няма проблем, Роб. Никога не съм казвала, че искам да отида на среща с теб с кола”. Тя го хвана за ръка и те започнаха да вървят към ресторанта.
“И така, с какво се занимаваш освен с работата си?” Силвия го попита.
Роб беше изненадан да види, че тя проявява интерес към хобитата му. “Никой досега не ми е задавал този въпрос. Ти си първата жена, която иска да знае за личността ми” – каза той.
“О, наистина? Това е толкова елементарен въпрос!” Силвия се засмя.
След като вечеряли и се опознали по-добре, Силвия и Роб вървели по улицата, когато изведнъж Роб спрял и хванал Силвия за ръка. “Какво правиш?”, попита тя.
“Ще се омъжиш ли за мен, Силвия?” Роб застана на едно коляно.
“Роб? О, Боже мой!” Силвия закри лицето си с ръце. “Да!”
След като Роб я прегърна, той каза: “Очаква те изненада!”.
“Каква изненада?” Силвия попита.
“Ще ти я разкрия в деня, в който ще завържем възела!” – засмя се той.
Две седмици по-късно Роб стоеше пред олтара, а Силвия го гледаше с широко отворени очи. През цялото това време тя си е мислела, че Роб е пазач, но в действителност той е бил милионер.
“Никога не ти казах за бизнеса си, защото исках да съм сигурен, че ти си правилната” – каза й Роб.
“Какво имаш предвид?” Силвия попита, докато веждите ѝ се събираха.
“Ти беше първото момиче, което се впечатли от личността ми, а не от богатството ми. Никога не си се интересувала от парите. Моите интереси, характер и ценности бяха всичко, което имаше значение за теб, и това ме накара да се влюбя в теб, Силвия.” Роб държеше ръката ѝ. “Вече си търсех момиче, а когато те срещнах, бях почти сигурен, че ти си тази, която търсех.”
“Знаеш ли кое е най-хубавото нещо в теб?” Роб попита. “Не ти трябват много пари, за да се наслаждаваш на живота. Намираш радост в най-простите неща, като това да прекарваш време с бедните и да храниш кучета. Ти си жената, която винаги съм искал!”
Същия ден Силвия се омъжила за милионер вместо за пазач и отпразнувала големия си ден в един от най-скъпите ресторанти в града. Никога не си е представяла, че нейната доброта ще промени живота ѝ към по-добро.
