Едно дете само с една дума прекратява съдебен процес за осиновяване, като по този начин осуетява подлата схема на егоистична жена да го използва като средство за финансиране на своя упадъчен начин на живот.
Майк и Джейн винаги са искали собствено дете; Джейн обаче, която веднъж е преживяла извънматочна бременност, от която е трябвало да се отърве, се страхува да премине отново през този процес.
Лекарите също така ѝ бяха казали, че най-добре би било да избягва да има дете, тъй като то може да предизвика подобни усложнения, които неизменно да доведат до нейната смърт.
След много терапия и нощни дискусии, прекрасната двойка решава да стане приемни родители. Приятелката на Джейн – Сара, работела в службите за закрила на детето и била една от тези, които насърчили Джейн и съпруга ѝ да станат приемни родители.
Сара им помогнала да ускорят оформянето на документите и един месец по-късно, когато шестдневно бебе на име Джейсън се озовало в приемно семейство, тя уредила Майк и Джейн да го вземат.
Джейсън е единственото дете, родено от Шарън – жена с по-малко късмет и наркозависимост. Тя раздавала много сексуални услуги, само за да получи пари, с които да подхранва зависимостта си, и имала Джейсън само защото лекарите я предупредили да не прави още един аборт след няколкото, които вече била преживяла в миналото.
Шарън не можела да определи кой мъж я е забременил, а и не я интересувало; мъжете така или иначе не биха поели отговорност за такова дете. Тя беше предала Джейсън на службите за закрила на детето в рядък момент на майчин транс.
„Поне ще те осинови чудесно семейство и ще бъдеш в безопасност“, мислеше си тя.
И все пак подобни моменти бяха мимолетни и Шарън сякаш винаги ги забравяше в плен на желанието си за наркотици и други източници на допамин – например повече мъже.
Въпреки това, след като веднъж се отказа от него, беше почти невъзможно да си го върне, без да изчисти действията си и да покаже на службите за закрила на детето, че е достатъчно стабилна, за да отглежда дете.
Когато Майк и Джейн се запознават с Джейсън, те се влюбват веднага. Той беше съвършен; не само че беше прекрасен, но и все още беше бебе. Що се отнася до Джейн, тя можеше да го роди.
Бързо подали документите за осиновяването му, но имало една клауза. Естествената майка все още притежаваше родителските си права върху детето, което означаваше, че тя може да се появи за бебето Джейсън по всяко време.
Майк и Джейн бяха обезсърчени от това и веднага поискаха да разберат как да избегнат подобен случай. „Съжалявам, но ако биологичната му майка не го даде доброволно за осиновяване, тя винаги ще има родителски права върху него“ – каза им Сара.
„Но аз мислех, че тя има такива права“ – въздъхна Джейн. „Как изобщо е попаднал във владение на службите за закрила на детето?“
„Ами технически погледнато, тя го е оставила пред вратата на сиропиталището с табелка с неговите данни, ако се появи в бъдеще, винаги може да си вземе детето обратно.“
Новината помрачи радостта на Майк и Джейн, но те вече бяха влюбени в малкия Джейсън. Те приключиха с документите и набързо се втурнаха към магазина, за да набавят всички необходими консумативи, изисквани за адекватна грижа за шестдневно бебе. След това го взеха и го отнесоха вкъщи, където бяха преустроили стария си кабинет в детска стая.
Майк и Джейн бяха невероятни родители. Някои дори биха казали, че са родени за тази роля. Ако други родители можеха да се разстроят, че им се налага да спят леко през нощта или често да сменят памперси, двойката беше въодушевена от всичко това.
Те с удоволствие почиствали бъркотията на момчето си и дори когато то спяло спокойно през нощта, те все още се будели, само за да отидат да го гледат как спи. Жилището им беше по-светло и цветно, тъй като се стремяха да създадат убежище на удовлетворение и визуално удоволствие за новото си дете.
През първите няколко седмици двамата се притесняваха дали майката на Джейсън няма да дойде за него, но когато седмиците се превърнаха в месеци, а месеците – в година, започнаха да се отпускат.
„Може би тя се е преместила“, надяваше се Майк.
Джейн обаче беше по-притеснена. Толкова много обичаше момчето; сънуваше кошмари, че го губи заради биологичната му майка, за която интуицията ѝ подсказваше, че ще се появи отново. В крайна сметка тя убедила съпруга си да наеме адвокат, който да им помогне да осиновят изцяло детето.
Но това не бил лесен процес, а и просто нямало как да се заобиколи законът, който давал право на биологичната майка да претендира за детето си, докато то е все още твърде малко, за да реши къде иска да остане.
Те работили усилено, за да намерят вратички, но такива нямало и въпреки че от службите за закрила на детето ги уверили, че биологичната майка трябва да има средства, които да отговарят или да надминат тяхното добро възпитание, за да ѝ бъде позволено да вземе детето, те се страхували, че то ще бъде взето всеки момент.
Страховете им се оправдаха, когато един ден Сара се обади да им каже, че Шарън, биологичната майка, се е появила отново и е поискала да вземе детето си.
Майк и Джейн бяха опустошени. Сара също така им каза, че Шарън изглежда е изчистила живота си, което означава, че е възможно да загуби малкия Джейсън при нея. Той вече беше на две години.
Майк и Джейн се пребориха с претенциите на Шарън в съда, но когато видяха, че нещата не вървят по техния път, започнаха да се сбогуват с малкото си момче.
Месец след началото на съдебните процеси за осиновяване те се събрали в сградата на съда, за да чуят окончателната присъда на съдията.
Биологичната майка на Джейсън твърди, че се е променила и казала на съдията, че иска да върне детето си при нея. „Аз съм променен човек и просто искам да мога да се грижа за детето си и да му осигуря по-добър живот“, пледира тя.
В действителност тя имала таен план. Тя искаше да отнеме бебето от Майк и Джейн, за да може да получи финансова помощ за детето и да я похарчи за нови наркотици.
Съдията, мъж на име Кърт Уилсън, председателстваше делото. Когато той прочете постановлението за осиновяване, двегодишният Джейсън, който през цялото време спеше, отвори очи, погледна Джейн и изведнъж извика ма-ма с протегнати ръце в очакване да бъде понесен.
Джейн веднага се разплака. Този момент промени цялата атмосфера. Съдията чу всичко, което трябваше да знае, и предложи незабавно да прекрати изслушването. Шарън обаче побесня.
„Как мога да съм сигурна, че той е моето дете?“ – изкрещя тя. Тя тръгна към Джейсън, а когато се накани да го пренесе, той се опита да се измъкне, уплашен от непознатото лице. Това само вбеси Шарън още повече.
От няколко дни не можеше да си набави наркотици и това ѝ дотегна. Дилърът ѝ отказваше да я види, а сега бебето ѝ отказваше дори да я погледне. Тя избухна.
„Той не е мое дете! Ти го промени!“ – изкрещя тя и напусна съдебната зала.
След като драмата поутихна, съдията присъди родителските права на Майк и Джейн, тъй като беше очевидно, че Шарън вече не е достатъчно психически стабилна, за да отглежда детето.
Това им беше казал той. Всъщност решението му беше взето веднага щом чу детето да нарича Джейн мама.
