„В затвора станах още по-набожна“: Десислава Иванчева с откровена изповед след решетките
„Щастлива съм и благодаря на Господ всеки ден, че не съм сама и че имам най-близките си хора до мен.“
С тези думи бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева прави своята най-лична равносметка след годините зад решетките.
След присъдата за корупция и престоя си в Сливенския затвор, Иванчева посрещна първата си Коледа на свобода – заедно със сина си Валентин-Александър и възрастната си майка Любка. Екипът на „България Днес“ беше допуснат ексклузивно в дома им, за да разкаже как е минало първото им истинско Рождество заедно.
Дете, родено в най-трудния момент
Окончателната присъда от шест години лишаване от свобода идва само седмица преди детето ѝ да навърши една годинка. Малкият Валентин-Александър е заченат инвитро от донор – след дългогодишни и неуспешни опити Иванчева да стане майка.
След като е отведена да доизлежи присъдата си, грижите за детето поема нейната майка.
„Често благодаря на сина си, защото вярвам, че децата избират родителите си“, споделя Десислава с усмивка.
„Пак заповядай, мамо!“, включва се в разговора малкият Валентин-Александър.
„Да, мамо… и в другия живот пак ще сме заедно“, отговаря тя и го погалва.
Бъдни вечер с питка, паричка и надежда
Навръх Бъдни вечер детето меси питка с баба си. Късметът се пада именно на него – паричката се връща при Валентин-Александър.
„Да има пълно щастие – мама и баба да са до него, а защо не и татко“, пожелават му близките.
„След всичко, през което съм минала, мечтая за спокоен дом и пълноценно семейство. Искам да срещна човек, с когото да създадем стабилна и подкрепяща среда за детето ми“, признава откровено Иванчева.
Малки радости и големи уроци
Днес времето ѝ минава в най-обикновени, но ценни неща – рисуват със сина ѝ, режат фигурки, учи го да познава часовника.
„Играем си много с влакче. Като малка аз много исках влакче, но тогава беше трудно да имаш такова – с релси, мостове…“, спомня си тя.
От затвора – към благотворителността
В последните седмици Десислава Иванчева активно се включва в благотворителни инициативи. Една от тях е на храм „Рождество Христово“ в „Младост“, насочена към децата на лишени от свобода.
Именно по тази инициатива години наред Валентин-Александър получавал подарък от Дядо Коледа, докато майка му е била зад решетките.
„Както на мен ми помагаха, така сега помагам и аз. Участвам в инициативата „Ангелска елха“. Събирахме, пакетирахме и пращахме подаръци от името на църквата“, разказва тя.
Вяра зад решетките
Иванчева признава, че винаги е била вярваща, но затворът я е направил още по-набожна.
„Говоря си с Господ и с Дева Мария. Веднъж си бях взела тайно свещичка от храма и я палех в килията, когато бях в изолация. Това не беше позволено – заради огъня“, споделя тя.
На видно място в дома си пази не само стари брошури и спомени от управлението си, но и картички от женския затвор в Сливен.
„Лошото го изхвърлям“
„Не помня лошото. Ако някой ми е направил дори малка добрина – това помня. Няма място в съзнанието ми за омраза“, категорична е тя.
С усмивка си спомня и необичайни моменти от затвора – като женски стриптийз за рождения ѝ ден, панделка, която пази и до днес, и подарени водни боички от жена с доживотна присъда.
„Това е част от живота ми. Не мога да го изтрия. Мога само да помня хубавото“, казва тя.
Въздухът на свободата
Днес Иванчева цени свободата повече от всичко.
„Навън въздухът е друг. Можеш да станеш, да изпиеш кафе, да се видиш с приятел. Когато ти е тъжно – да се обадиш на някого. Тези неща не ги оценяваш, докато не ги загубиш“, завършва тя.
Последно обновена на 30 декември 2025, 15:28 от Иван Петров
