Сърцето на една майка се разкъсва, когато тя се сблъсква с мръсен бездомник на ъгъла на улицата и го разпознава като отдавна изгубения си син. Той бил същото любимо момче, което я било изоставило, когато тя имала най-голяма нужда от него, когато била парализирана.
Денят на Грейси беше дълъг и изтощителен и тя не можеше да благодари достатъчно на небето, че се е смилило над нея. Беше дъждовна вечер и 47-годишната Грейси се почувства късметлийка, тъй като дъждовете спряха, когато излезе от спортната зала в непознат квартал. Беше отишла в далечния град, за да замести близката си приятелка Даяна и да инструктира за един ден нейните ученици по йога.
Тя стоеше на автобусната спирка, смело се бореше със студа и се опитваше да не й тракат зъбите, когато забеляза млад просяк, седящ наблизо. С крехкото си тяло, загърнато в скъсано одеяло, мъжът отчаяно се взираше в купата за милостиня пред себе си. Без да губи нито секунда, Грейси извади портмонето си, за да му даде дребни, с които да си купи топла храна.
Но когато се приближила до човека, по гръбнака ѝ преминал хлад и тя замръзнала на място. Лицето ѝ стана пепеляво, сякаш беше видяла призрак. Сърцето на Грейси започна да бие толкова бързо, че се страхуваше да не спре да бие, когато разпозна мъжа…
„Тайлър? Наистина ли си ти?“ – възкликна тя, като видя сина си, който сега беше принуден да проси за парче на улицата. Просякът се отдръпна в шок, докато се опитваше да скрие лицето си от майката, която беше изоставил преди три години, когато тя беше парализирана.
Как би могъл да забрави това лице? Как можеше да не разпознае този глас? И как би могъл да забрави онази съдбовна нощ преди три години, когато му съобщиха за злополуката с майка му?
Беше мразовита нощ на 23 декември. 24-годишният Тайлър се забавляваше на едно парти, смееше се и се шегуваше с приятелите си и задяваше случайни момичета. Изведнъж телефонът му започнал да звъни, но той не му придал никакво значение.
„Чий е този номер?“ – прошепна той, като погледна надолу и видя непознат номер да мига на екрана на мобилния му телефон. Но той беше толкова зает с партито, че го пренебрегна и се върна да се забавлява с приятелите си.
Обажданията обаче не спираха да идват и Тайлър беше толкова раздразнен, когато телефонът му не спираше да вибрира в джоба му.
„Кой, по дяволите, е този?“ Тайлър избухна в телефона, когато най-накрая отговори.
„Тайлър… това съм аз… Рики.“
„Рики? Чий е този номер? Какво стана с телефона ти?“ Тайлър попита по-малкия си брат.
“Батерията на телефона ми е изтощена… Тайлър, мама!“ – добави Рики, а гласът му трепереше. „Тя е претърпяла автомобилна катастрофа.“
Сърцето на Тайлър спря, докато се измъкваше от шумната кръчма.
„Мама… КАКВО? О, не… Какво се е случило с мама? Добре ли е?“ – изпъшка той, а в главата му се въртяха милион най-лоши сценарии.
„Мама е добре. Но аз все още се страхувам. Може ли да дойдете в болницата?“ Рики отговори.
Тайлър знаеше, че всяка секунда е от значение. Но след като чу от брат си, че майка им е добре, той се усмихна и побърза да се върне в кръчмата, за да продължи с партито.
Два часа по-късно Тайлър се реши и най-накрая извика такси до болницата. Гневният глас на Рики отекна в коридора, когато брат му нахлу в болницата, търсейки отделението на майка им.
„Какво ти отне толкова време?“ Рики се нахвърли върху Тайлър.
„Защо сега ти се струвам толкова важен? Нима изведнъж осъзна, че аз съм по-големият ти брат… най-големият син на мама, който заслужава цялата ѝ любов и внимание?“ Тайлър се нахвърли върху Рики.
“Ти си нейният любим син, нали? Винаги си пръв във всичко… така че защо трябва да си губя времето да идвам по-рано?”
„Нима си се побъркал, Тайлър? Мама е дошла тук. Тя е претърпяла ужасен инцидент. Знаеш ли какво? Ти си толкова болен… и егоистичен… затова всички те мразят!“
Думите на Рики ужилиха Тайлър като шамар в лицето. Беше толкова обиден, а егото му го болеше да признае, че е сгрешил.
„Добре!“ Тайлър се изплю. „Напускам… И не идвай при мен за помощ за нищо, добре? Нека любимият син на мама се погрижи за нея!“
Тайлър излезе от болницата, а кръвта му кипеше от гняв. Не можеше да се отърве от усещането, че собственият му брат ще надигне глас срещу него.
Грейси лежеше в болничното си легло, изтощена от множеството операции. Беше пропълзяла по пътя към успеха в живота, но ужасната автомобилна катастрофа и сметките за лечение сега щяха да я принудят да продаде скъпия си бизнес.
Но още по-болезнена беше гледката на двамата ѝ любими синове, които се отдалечаваха един от друг. След като съпругът ѝ я изоставя с две деца заради друга жена, Грейси смело се впуска в отглеждане на децата си. Тя не се интересуваше от това да намери отново любовта, защото смяташе синовете си за единствената цел на живота си.
Грейси преглътна сълзите си, а Рики остана нейна опора по време на престоя ѝ в болницата и дори след като я изписаха. Той често прекъсваше обучението си в колежа и оставаше до нея, за да се увери, че тя е добре.
Но Тайлър? Той се интересуваше повече от това да се забавлява с приятелите си, отколкото да прекарва време с майка си, която беше парализирана.
Но един ден той е принуден да си остане вкъщи и да бди над майка си, когато Рики е задържан с важен приемен изпит. Въпреки че Тайлър помага на Грейси, това не е по начина, по който тя се е надявала.
„О, боже! Рики е забравил да вземе тези лекарства. Тайлър, скъпа, можеш ли да изтичаш до аптеката?“ Грейси попитала сина си, който бил зает да пише на приятелите си по телефона.
„Какво искаш, мамо?“ Тайлър се нахвърли върху Грейси, като грабна рецептата от ръката ѝ.
„Кой ще ми даде парите? Нямам пари, за да ти купя лекарства.“
„Има ги там“ – каза Грейси, докато подаваше на Тайлър ключовете от шкафа.
Той й донесе лекарствата и толкова се дразнеше всеки път, когато тя го викаше да й помогне с вода или да я заведе до тоалетната. Грейси претегли изражението на нетърпение и разочарование по лицето на Тайлър и беше толкова съкрушена.
„Съжалявам, че те натоварвам“ – извика Грейси, когато Тайлър ѝ изкрещя, че отново му се е обадила.
„Не съм очаквала, че синът ми ще се отнася така с мен“.
„О, наистина?“ Тайлър се нахвърли върху майка си. „Какво очакваше, когато ме захвърли с баба, когато бях малък?“
Грейси усети кинжал в сърцето си, когато се замисли за миналото си.
Когато бившият съпруг на Грейси я изоставя с децата, вторият ѝ син Рики е едва новороден. Затова тя беше оставила по-големия си син Тайлър при баба му и беше взела Рики на работа, защото той все още беше бебе и се нуждаеше от повече внимание и грижи.
Но това не се е харесало на Тайлър. Той ревнуваше по-малкия си брат и не можеше да се сдържи да не се скара с него, когато пораснаха. Освен това смяташе, че по-малкият му брат е златното дете на майка им, затова никога не прощаваше на Грейси, мислейки, че тя си играе с него.
Тайлър не успя да разбере, че една майка никога не би разделила любовта си към децата си.
Двамата синове на Грейси бяха светлината на нейния живот и тя никога не би избрала да извади едното око и да избоде другото.
„Не съм ви изоставила – извика Грейси, гласът ѝ едва се извиси над шепота, а устните ѝ пресъхнаха. Беше се задавила от това, което Тайлър беше казал.
„Работих усилено ден и нощ, за да изхранвам семейството… за да поддържам покрива над главите ни. За да ти дам добро образование. Но ти похарчи всички пари от фонда за колежа за партита, момичета… и приятели.“
Докато довършваше тези думи, Грейси усети как я облива пареща болка. Тя погледна в очите на Тайлър, очаквайки отговор, който да успокои душата ѝ.
„Да, както и да е! Кога твоят домашен любимец ще се прибере у дома? Имам важна работа и трябва да отида…“
Тайлър не изчака майка си да довърши разговора и изхвръкна от стаята ѝ, като се взираше в очите ѝ. Ако само бедната Грейси знаеше, че това ще бъде последният път, в който ще види Тайлър!
Същата вечер Рики се прибрал вкъщи и намерил майка си твърдо заспала. Но Тайлър не беше никъде около нея.
Сигурно се забавлява с приятелите си, помисли си Рики, но нещо не му се струваше наред, особено след като видя шкафа на майка си леко открехнат.
Сърцето на Рики се сви, когато провери шкафа и откри, че огромна част от парите на Грейси са откраднати. Не можеше да повярва, че собственият му брат би направил подобно нещо.
Рики звъни на Тайлър, но той не отговаря. А когато се обади отново, телефонът на Тайлър беше изключен.
Сърцето на Рики се разтрепери, когато разбра, че брат му е откраднал трудно спечелените пари на майка им и е изчезнал безследно.
„Мамо… събуди се… Тайлър е изчезнал. Той е откраднал парите ти – изпъшка Рики, разтърсвайки Грейси.
„Съобщавам за него на полицията.“
Но за негов шок, майка му го спря, молейки го да не го прави.
Стаята се изпълни с тежка тишина, докато Грейси избухна в сълзи. Тя беше виновна, че е отгледала безотговорен син като Тайлър. Но все още го обичаше и не можеше да си представи, че ще го вкарат зад решетките.
“Не знам колко време ми остава… Но искам да прекарам цялото време, което имам, с теб, преди Бог да ме призове.”
От деня на изчезването на Тайлър изминаха три ужасни години. И нямаше ден, в който Грейси да не плаче, борейки се с Бог да го върне… да върне любимия ѝ син.
През тези три години Грейси събрала счупените си парчета, за да се изправи смело срещу съдбата си. Животът ѝ е променил посоката си след инцидента. Тя не можеше да се върне на работа, тъй като беше продала бизнеса, който беше изградила от нулата.
Появил се обаче спасител, който дал на Грейси повратна точка в живота ѝ.
Грейси се запознава с най-добрата си приятелка Диана, която я препоръчва на водеща рехабилитационна програма. Дните минават, здравето на Грейси се подобрява и тя се изправя на крака благодарение на йога и решимостта си да се издигне.
И тъй като времето все повече се проточвало, Грейси се присъединила към една фитнес зала като инструктор по йога. Рики отиде в колеж и всичко изглеждаше нормално, с изключение на факта, че Грейси никога не се умори да търси Тайлър.
Тя се отказа, когато всичките ѝ усилия се оказаха напразни, и реши да продължи напред. Тайлър беше възрастен човек с власт над собствения си живот, така че Грейси реши да се съсредоточи върху своя живот сега, като се молеше синът ѝ да се върне някой ден.
Тайлър преследваше сънищата ѝ в продължение на три години, като я викаше за прошка и ѝ казваше, че е наказан за това, че я е наранил. Нищо нямаше смисъл за Грейси.
Тя смяташе, че това са кошмари, но абсолютният кошмар беше, когато онзи ден се сблъска със сина си, който молеше за милостиня.
„Тайлър… ти ли си?“ Треперещият глас на Грейси отново стресна бездомника, като ги върна към момента.
Човекът се обърна, опитвайки се да скрие мръсното си лице от нея.
Но как можеше Грейси да не разпознае сина си? В сърцето ѝ нахлуха угризения и болка, когато разбра, че бездомникът, който молеше за милостиня, наистина беше синът ѝ, Тайлър.
„Чакай… Знам, че си ти… СПРИ!“ Грейси поиска, хващайки Тайлър за ръката, когато той стана, за да си тръгне.
„Да, това съм аз, мамо!“ – каза Тайлър с глас, който се пречупваше от емоции, сякаш беше чакал този ден, за да изплаче сърцето си.
“Не заслужавам дори да те погледна. Моля те, отиди си. Не се приближавай до мен.”
„Не, няма да си тръгна без теб. Какво стана, скъпа? Търсих те навсякъде… Дори попитах приятелите ти, но никой не ми каза нищо. Какво се е случило с теб? Мислех, че поне ще бъдеш щастлива…“
„Аз съм ужасен син, мамо. Не заслужавам любовта ти… моля те, отиди си“, плаче Тайлър.
Но Грейси е решителна и го притиска за истината, за да избухне в сълзи в края на признанието на Тайлър.
„Страхувах се да пропилея младостта си, за да се грижа за теб, когато си парализиран. Откраднах малко пари и избягах. Имах страхотен живот с моите приятели и приятелки. Разпусках всеки ден, дори ходех на круизи. Но когато парите ми свършиха, всичките ми приятели започнаха да си тръгват един по един. Кандидатствах за работа като пазач, защото не можех да си намеря нищо друго без диплома от колеж. Трябваше да се явя на медицински тест за тази роля.“
Тайлър направи пауза, когато сълзите бликнаха навън.
„Какво се случи, скъпи?“ Грейси се разтревожи.
“Всичко приключи след този единствен тест, мамо. Целият ми живот беше съсипан. Имам СПИН, мамо.”
Светът на Грейси започна да се върти, когато Тайлър каза това.
„Отидох при моите приятели и приятелки с молба за помощ. Но те ми отвърнаха. Знаех, че ти и Рики пак ще ме обичате и ще ме приемете, дори ако ви кажа, че имам СПИН. Но аз бях толкова виновен и реших никога повече да не те виждам“, добавя Тайлър, а по лицето му се стичат сълзи.
„Мамо, все още ли ми се сърдиш, че те изоставих?“
„Не! Животът вече ти е дал достатъчно скръб и съжаление. Хайде… да се приберем у дома!“ – каза Грейси, като държеше Тайлър за ръка и махаше на едно такси.
„Мамо? Ти сериозно ли говориш? Ще ме вземеш със себе си вкъщи? Но аз имам СПИН.“
“Сине, това е просто СПИН… ти обаче си мой син. Моята плът и кръв. Как мога да те оставя на пътя по този начин?”
В очите на Тайлър се появиха сълзи, а сърцето му се разтуптя от вина, докато се качваше в таксито при майка си. Нямаше търпение да види по-малкия си брат, като предполагаше, че дори той ще го посрещне с топла усмивка. Но Рики беше повече от разстроен от внезапното завръщане на Тайлър.
„Мамо, той те предаде. Той просто те изостави и изчезна в най-трудния ти момент. Няма да се съглася с това. Той няма да остане при нас“, изразява Рики разочарованието си пред Грейси.
Разкъсвана между гнева на Рики и безпомощността на Тайлър, Грейси изпраща Тайлър с малко пари, за да наеме хотел. Тя се нуждаеше от време, за да убеди Рики и да се увери, че Тайлър има къде да отседне.
“Ти си се побъркала, мамо. Просто изчакай и гледай! Този безделник ще похарчи дори тези пари за партита и отново ще проси по улиците!“ – избухна Рики.
Дните се превърнаха в седмици и Грейси така и не чу повече за Тайлър. Тя беше разочарована и се съмняваше дали е постъпила правилно, като е простила на Тайлър.
Една вечер тя забеляза Тайлър пред луксозен ресторант и се разочарова, мислейки, че Рики е прав за брат си. Грейси ядосано се втурва да го посрещне, но е пометена от сълзлива изненада.
„Мамо!“ – възкликна Тайлър. „Тъкмо се канех да ти се обадя!“
Грейси беше зашеметена и преди да успее да осъзнае какво се случва, Тайлър я поведе в ресторанта към маса, на която бяха изложени любимата ѝ ягодова торта, пилешка запеканка и шампанско.
“Честит рожден ден, мамо! Нека живееш дълго… и да си благословена. Нека тази усмивка на лицето ти никога не избледнява и нека Бог ме благослови с още един шанс да се родя отново в утробата ти!”
Както се оказа, Тайлър най-накрая си беше намерил работа като строител и за негов късмет не му бяха отказали заради здравословните му проблеми. Работеше усилено денем и нощем и затова така и не намери време да се обади или да посети майка си. Освен това Тайлър знаеше, че по-малкият му брат е разстроен от завръщането му, затова искаше да докаже, че се е променил завинаги.
Беше спестил пари от заплатата си и организира малка вечеря за рождения ден на майка си в ресторант и дори беше поканил Рики да се присъедини към празненството.
„Не знам колко време ми остава… Но искам да прекарам цялото време, което имам, с теб, преди Бог да ме призове“ – вдигна наздравица Тайлър, след като върна парите, които някога беше откраднал от майка си.
Грейси и Рики бяха трогнати до сълзи. Нещо болезнено, нещо разтърсващо и все пак щастливо пропълзя в сърцата им, а очите им не спираха да се препълват със сълзи.
