Жена дарява старите матраци от кокосови влакна на покойния си дядо на просяк, без да ги прегледа внимателно. Той открива в тях скрит джакпот, който променя живота му, и на следващия ден тича при нея.
Катрин, на 26 години, беше в офиса на адвоката, а в червата ѝ пълзеше странно безпокойство. Беше неспокойна, защото Питър, по-големият ѝ брат, седеше до нея и чакаше адвокатът на покойния им дядо да прочете завещанието.
От тийнейджърските си години братята и сестрите никога не са били в добри отношения. След като родителите им загинаха във фатална автомобилна катастрофа преди няколко години, те бяха отгледани от дядо си, господин Робъртс, в продължение на четири години, докато навършат 18 години. А когато навършили пълнолетие, се преместили в различни градове, за да продължат обучението и кариерата си.
“Добро утро, господин и госпожа Робъртс.” Адвокатът наруши тишината в кабинета си. Той взе оригиналното копие на завещанието на покойния им дядо и започна да чете съдържанието…
“…На моя внук, Питър Робъртс, завещавам всички пари в банковата си сметка.”
Странно сияние озари лицето на Питър, когато адвокатът прочете, че той ще наследи 20 000 долара. Но той не беше напълно доволен и слушаше внимателно, докато адвокатът продължаваше. Той искаше да знае колко получава Катрин.
“Моята внучка, Катрин Робъртс, няма да бъде бенефициент на моето наследство” – заяви адвокатът.
Катрин беше шокирана, а Питър беше възхитен.
“Мис Робъртс, дядо ви не е оставил нищо за вас, въпреки че според закона трябваше да присъствате на изслушването. Благодаря ви, че дойдохте, и ви пожелавам приятен ден. А господин Робъртс, може ли да се подпишете тук?”
Добрите дела, извършени с намерение, а не за внимание, често биват възнаграждавани.
Катрин беше разочарована. Тя обичаше безусловно дядо си и беше единствената, която го посещаваше често. Не й пречеше и фактът, че не беше получила нито стотинка от него. Болеше я до дъното на душата си, че той беше решил да я изключи от завещанието си, без да обясни защо.
“Дядо знаеше кой заслужава най-доброто! Имаш лош късмет… Трябваше да се опиташ да си спечелиш повече услуги от стареца, ако искаш да отхапеш от ябълката!” Питър се подиграваше, докато отваряше вратата на колата си пред кантората на адвоката. “Не идвай при мен да искаш дял. Няма да получиш нищо! Ще се видим!”
Разочарована, Катрин се връща в наетия си апартамент в съседния град. Когато излиза от асансьора, тя открива на прага си два огромни пакета.
“Какви са тези пакети на прага ми? Кой ги е оставил там?”
Катрин видяла, че пакетите са увити в купчини стари вестници. Тя ги разкъса и надникна вътре. “Матраците на дядо??” Намерила два прашни стари матрака, които принадлежали на покойния ѝ дядо.
Катрин веднага се обадила на икономката на дядо си, за да разбере.
“Преди да умре, дядо ти ме помоли да опаковам тези матраци и да ти ги дам след смъртта му. Опитах се да ти се обадя, но номерът ти беше недостъпен. Имах спешна работа в родния си град, затова оставих матраците на прага ти”, казал човекът на Катрин.
Катрин си помисли, че това е странно. Тя вече беше обезверена, макар че не се сърдеше на дядо си, че я е лишил от наследство.
“Вече имам нов матрак и нямам място в апартамента си, за да държа тези. Но вече знам кой има по-голяма нужда от тях. Ще дам матраците на дядо на Патрик!”
Катрин опакова вечерята в кутия за обяд и извика микробус. Тя заминава за ремаркето на Патрик, за да му даде храната и матраците. Патрик бил самотен човек, който живеел в старо ръждясало ремарке близо до магистралата. Живеел от милостиня, а понякога носел дърва за огрев на близките къщи и пекарни в замяна на храна.
Патрик и Катрин се срещнали случайно веднъж, когато тя била закъсала в дъжда на магистралата. Той ѝ дал подслон да изчака дъжда в ремаркето си и двамата станали добри приятели.
След като научава за бедността му, Катрин му носи вечеря всеки ден. Патрик живееше недалеч от апартамента на Катрин, така че се срещаха редовно. Понякога тя му носела топли одеяла и стари пуловери, за да пребори студа.
“Виж какво ти донесох!” Катрин поздрави Патрик, който отпиваше горещо кафе пред ремаркето си. “Това е на дядо ми. Надявам се, че вече няма да ти се налага да спиш на пода, Патрик!”
Тя му показа матрака, преди да го пъхне в малкото му ремарке.
“Ето! Вече си готов да се наслаждаваш на топлите зимни нощи. Харесва ли ти?”
Патрик се трогна до сълзи и след като сподели топла напитка с Катрин, й пожела лека нощ. Но нямаше представа какво му предстои да открие в тези матраци.
На следващата сутрин Катрин имала почивен ден и вършела домакинска работа вкъщи. Изведнъж силно почукване, последвано от дълъг звън на звънеца на вратата, я стреснало. Отворила вратата и видяла Патрик да стои отвън, изпотен и с широко отворени очи, които сякаш щели да изскочат от дупките. Беше ужасен от нещо, но от какво?
“Патрик? Какво правиш тук?”
“Трябва да дойдеш с мен, Катрин. Трябва да видиш това…”
“Матраците, които ми подари вчера…”
“КАКВО??!” Катрин изкрещя с пълен глас.
“Да, ела в ремаркето ми и сама виж. Бързо…”
Катрин и Патрик изтичаха обратно до ремаркето му и провериха матраците. Те наистина били скрити с много пари под кокосовото влакно.
“Опитах се да спя върху тях, но усетих нещо твърдо. Легнах на другия матрак, но дори и той се усещаше странно, сякаш някакъв твърд предмет беше заседнал вътре. Разкъсах калъфа и открих парите!”
В очите на Катрин се събраха сълзи. Тя падна на една стара табуретка и зарови лице в дланите си, осъзнавайки, че това е дело на покойния ѝ дядо.
“Как можах изобщо да забравя за този странен старец?! Дядо, мислех, че си ме разочаровал. Но не си го направил! Ти искаше да ме изненадаш и ми остави спестяванията на целия си живот!”
Оказало се, че покойният г-н Робъртс е спестявал пари през целия си живот, но никога не е говорил за това с никого. Катрин знаела това, но не била сигурна колко е спестил.
Когато Питър получил наследството си, тя предположила, че дядо ѝ е спестил само 20 000 долара през целия си живот. Но за неин шок той ѝ беше оставил два матрака, натоварени с джакпот, който променяше живота ѝ, стотици хиляди.
Изненадващото наследство помита Катрин, докато честността на Патрик докосва всяко кътче на сърцето ѝ. Тя избърса сълзите си и стана, за да възнагради любезния човек.
“Патрик, купи си хубав дом, добре?” – започна тя.
“Аз ще взема единия матрак, а ти ще запазиш другия… с парите!”
Патрик не можеше да повярва на ушите си. Катрин взела единия матрак, а другия оставила за Патрик, който гледал как щастливата и емоционално трогната Катрин изчезва с матрака. Влязъл в ремаркето си и събрал парите в един стар куфар. След това заши матрака с кокосови влакна и се облегна назад, мечтаейки за новата си къща.
