Катрин подозира, че нещо не е наред, след като съпругът ѝ ежедневно сменя джипа си с евтина стара кола и напуска пределите на града. Притеснена, тя го проследява, за да разкрие тайния му живот.
Беше спокойна вечер. Катрин току-що беше влязла на паркинга на супермаркета, когато си спомни за съпруга си Дилън. Понякога той пазаруваше в супермаркета след работа.
Тя спря колата си, извади телефона си и му се обади. Но обаждането отиде на гласова поща. Катрин тъкмо се канеше да прибере телефона в джоба си, когато той иззвъня със съобщение от него: “Все още съм на работа. Ще поговорим по-късно.”
Катрин въздъхна. Тя планираше да изпие едно кафе с него в кафенето на супермаркета, но щеше да изчака до следващия път.
Паркира колата си, взе пазарската чанта от задната седалка и излезе от автомобила. Докато се ориентираше в редицата от паркирани коли, един черен джип привлече вниманието ѝ.
Беше на Дилън, като се има предвид драскотината на задната броня. Катрин се приближи до автомобила и надникна вътре през затъмнените му стъкла. Колата беше празна. Но какво правеше тук колата на Дилън? Нима той не беше на работа? Мислите за шепнещите му телефонни обаждания, последните късни нощи на работа и внезапните промени в поведението заляха съзнанието ѝ.
В един момент тя се върна до колата си и реши да го изчака, надявайки се да се конфронтира с него, когато той се върне в колата си. Тревожните ѝ мисли бяха прекъснати, когато стар, разнебитен седан спря на близкото място за паркиране.
Челюстта на Катрин падна, когато от него излезе Дилън. Тя забеляза, че той не беше в работното си облекло. Вместо това беше пременен в парцаливи дрехи. Тя го видя да се оглежда, преди да се качи в джипа и да се преоблече в работния си костюм. Той захвърли старите дрехи в изтърбушения седан, след което потегли с джипа си.
Катрин беше озадачена. Тя потегли, като реши да стигне до дома преди него и да се държи нормално. Приготвила вечерята същата вечер и седнала да се храни с него, както обикновено.
“И така, как мина денят ти?” – попита тя, като забеляза, че той изглеждаше изгубен и не се интересуваше от храната.
“О, беше обичайно… срещи, работа с документи, обичайните неща” – отговори той, сякаш беше тренирал отговора преди това.
“Мислех си, че ще изскочиш за малко?” – каза тя.
“Не, днес беше пълно с хора” – отвърна той и сърцето на Катрин се сви. Дали той лъжеше, защото ѝ изневеряваше? Катрин искаше да се изправи срещу него, но не беше подготвена. Освен това не можеше да го обвини без доказателства. Тя някак си довърши вечерята, изми чиниите и си легна.
На следващата сутрин се събуди рано. Беше планирала да се разположи на паркинга на супермаркета и да го изчака да пристигне.
“Къде си тръгнала толкова рано?” Грохналият глас на Дилън я спря, докато излизаше от спалнята, след като се беше облякла в ежедневното си облекло.
“О, резервирах си масаж рано сутринта, помниш ли? Болките в гърба ме убиват”, излъга тя.
“Ще минеш без закуска?”
“Да, ще взема нещо по пътя и ще се видим след малко. Спете” – тя го целуна по челото и излезе от къщата. След като пристигна на паркинга, погледът на Катрин се спря на входа. Както беше подозирала, Дилън се появи с джипа си и се прехвърли на седана.
Докато той потегляше, след като се преоблече в старите дрехи, Катрин го последва дискретно, като внимаваше да не бъде забелязана. Но в един момент Дилън погледна в огледалото си за обратно виждане и очите им почти се срещнаха. Сърцето ѝ се разтуптя, а дланите ѝ изстинаха. Помисли си, че е уловена, но между тях се движеше автобус, който прекъсна линията на видимост.
Катрин въздъхна с облекчение, сливайки се с трафика, използвайки по-големите превозни средства като параван, когато е възможно. Скоро напуснаха покрайнините на града и поеха по по-малко натоварен маршрут, изпълнен с пукнатини и дупки. Чувството ѝ на тревога се засили, когато се озова в гориста местност.
Дилън зави по черен път, водещ към гората. Катрин спря на добро разстояние от отбивката, като се увери, че колата ѝ е закрита от гъсталаците. Тя реши да продължи пътуването пеша и започна да се ориентира в гората за следа от Дилън или старата му кола.
Катрин внимаваше да не вдига шум, докато вървеше през гората. След като мина цяла вечност, гъстите дървета се отвориха на поляна. Там тя видя стария седан, паркиран близо до овехтяла, стара дървена къща.
Катрин се скри зад храстите, на около 30 метра от къщата, и видя верандата на къщата, където Дилън… говореше с беден мъж в парцаливи дрехи.
Катрин ги видя да се смеят и да си взаимодействат и не можа да се сдържи. “Какво става тук?”, извика тя и се приближи до тях.
“Катрин? Какво правиш тук?” Дилън попита шокиран.
“Коя е тази красавица?” – попита другият мъж, Хари, като я гледаше.
“Аз съм неговата съпруга!” – изкрещя Катрин. “Обясни всичко, Дилън! Защо излъгахте за срещата в офиса? И защо смени джипа си на паркинга на супермаркета и дойде тук с този раздрънкан автомобил? И КОЙ Е ТОЗИ МЪЖ??”
От лицето на Дилън се стичаше кръв.
“Съпруга? Никога не си я споменавал! Казахте, че сте беден човек, който работи на бензиностанция!” “Не, не. Хари се втренчи в Дилън. “През цялото време си лъгал?”
“Хари, моля те. Мога да ти обясня!” Дилън отговори нервно.
Странна ярост обзе Хари. Той грабва бутилката на близката маса и я разбива срещу главата на Дилън. Очите на Дилън се извърнаха назад и той се срина на земята, изпаднал в безсъзнание.
Когато отвори очи, в главата му се стрелна остра болка. Опита се да помръдне, но не можа. Беше вързан за един стол, а до него беше Катрин… също вързана за стол. Бяха хванати в капан в мазето.
“Започни да говориш, Дилън! Какво, по дяволите, се случва?” Очите ѝ се насълзиха от страх и объркване.
Дилън наведе глава, знаейки, че трябва да признае. “Трябваше да ти кажа всичко, но исках да те предпазя от миналото си” – каза той. “Аз имах син, Катрин, и всичко започна, когато отидох с него на лекар…”
19-годишният Дилън излезе от лекарския кабинет и се загледа в малкия си син в ръцете си. Малкият му син бил диагностициран с рядко заболяване и се нуждаел от спешна операция, която щяла да струва около 100 000 долара.
Дилън не разполагал с такива пари. В отчаянието си той се обажда на приятелката си и ѝ разказва всичко. Когато се прибрал вкъщи, не очаквал да намери бележка от нея, в която тя заявява, че го напуска.
“Не ме търси. Не съм искала това дете, Дилън! Сбогом!” – пишеше в нея.
Дилън беше съсипан. Той се обадил на приятеля си Хари, който бил разбойник. Дилън отчаяно се нуждаел от пари, тъй като животът на сина му бил поставен на карта. Хари му предлага да се присъедини към него за банков обир и Дилън се съгласява. Той трябвало да изгони бандата на Хари от града, след като ограбят банката, а Дилън трябвало да получи дял от плячката.
В деня “D” Дилън чака в колата пред банката, а лицето му е закрито с маска. Трябвало е да изчака 7 минути, след което Хари и бандата му щели да излязат. Забързаните мисли на Дилън бяха прекъснати от силното блъскане на вратата на банката. Скоро Хари отвори вратата на колата и скочи вътре.
“Къде е останалата част от екипажа?” Дилън попита.
“Няма ги! Карай!” Хари заповяда.
Дилън направи каквото му беше наредено. Но мина много време, преди да забележи полицейските светлини в огледалото за обратно виждане. Полицейските сирени станаха по-силни. Дилън натисна педала на газта, докато се провираше през трафика, опитвайки се да избяга от полицаите. Но полицаите се приближиха и започнаха да стрелят. Сърцето на Дилън се разтуптя, когато Хари беше прострелян в рамото.
“Продължавай да караш!” Хари изрева, стенейки от болка. Но още един куршум прониза гумата на колата им. Седанът, който Дилън управляваше, се наклони настрани и ставаше все по-трудно управляем.
“Няма да успеем, Дилън! Слушай ме…” На Хари му хрумна план. “Пред нас има тясна алея, на около 300 метра. Влез в нея и ще намериш люк на канализацията. Остави колата, влез в канализацията и следвай маркировката. Не се притеснявайте за мен. Вземете всички пари със себе си. Но запазете моя дял. Очаквам да ми платят, когато изляза от затвора”.
Дилън нямаше избор и направи това, което Хари бе поискал. Когато полицаите намерили колата им, Хари бил арестуван, но не намерили никакви пари.
Дилън, от друга страна, можел да насрочи операцията на сина си. Но преди операцията водещият хирург му казал, че операцията ще бъде по-обширна и ще струва двойно повече – 200 000 долара. Дилън бил разкъсан.
Ако се съгласеше с исканията на лекаря, той щеше да похарчи дела на Хари и да застраши собствения си живот. Знаеше, че Хари няма да се отнесе лесно към него. Но ако не похарчеше дела на Хари, Дилън щеше да загуби сина си.
“Похарчих частта на Хари и направих операцията, но синът ми не успя да се справи. Заминаването му ме съкруши, но когато те срещнах, Катрин, нещата се промениха. Почувствах, че мога да започна нов живот. Мислех, че Хари никога няма да ме намери, особено 20 години по-късно. Затова никога не ти казах истината.”
“Как те намери?” Катрин поиска, все още шокирана от разкритията му.
“Той ми се обади. Каза, че е излязъл от затвора. Нямам представа как е проследил номера ми. Престорих се на бедняк, защото не исках да му връщам акциите. Всичко, което съм спечелил, е благодарение на упорития ми труд. Затова измислих план, с който да го измамя”.
“100 000 долара са капка в морето за теб, Дилън! Можеше просто да му ги дадеш. Как можа да си играеш с живота ни по този начин? Мразя те!” Катрин се ухили.
Точно тогава вратата на мазето се отвори. Хари се появи с усмивка. “Току-що бях на малко посещение в уютния ви дом” – изръмжа той. “Доста дворец имаш там, макар че нямаш много ценности. Чудя се къде са отишли всички пари.”
Дилън знаеше, че е крайно време да поправи нещата. Затова помолил Хари да пусне Катрин да си тръгне. В замяна предложил да закара Хари до банката и да му предаде милионите долари в сметката му.
Хари се съгласил. “Но ако дори си помислиш да изиграеш някакъв трик или да въвлечеш полицията, няма да се поколебая да разкрия всичко за тъмното ти минало”, предупреди Хари Дилън. “Не забравяй, че нямам какво да губя, а в затвора имам много съюзници. Ако се заиграеш с мен, ще си платиш цената”.
Дилън кимна. Но докато се гмуркаше в банката през този ден, той осъзна, че не може да се довери на Хари. Дилън беше убеден, че Хари ще убие него и Катрин, след като получи тези милиони долари. Той не можеше да застраши живота на Катрин. Затова, когато Дилън се приближи до банковия служител, той извика: “Това е обир!”.
Между служителите и посетителите настъпила паника. Вратите на банката се затвориха с трясък, а охраната обгради него и Хари.
“Какво правите? Ще се погрижа полицаите да знаят всяка мръсна подробност от миналото ви!” Хари изсъска.
Дилън погледна Хари в очите. “Сам ще им разкажа всичко, но се радвам, че Катрин ще е жива!” – отговори той, докато го водеха към полицейската кола.
