Тайният живот и лъжите на съпругата ми вкараха мен и дъщеря ни във вихъра на драмата, гнева и раздялата. Тя и доведената ми дъщеря вече не си говорят заради нещо непростимо, което тя направи. Преминете с мен през обратите, които ни доведоха дотук.
Последните седмици бяха сред най-предизвикателните и преобразяващи в живота ми. Аз съм Майкъл, на 56 години, и се опитвах да премина през едно мъчително пътуване, изпълнено с предателства, вземане на решения и семейни сътресения.
В разгара на всичко, което се случва, обвинявам себе си, че съм съсипал отношенията на съпругата ми Сандра с дъщеря ѝ. Въпреки това твърдо вярвам, че съм постъпил правилно.
От осем години съм със Сандра, на 50 години, и доведената ми дъщеря Каси, на 17 години. Въпреки че нещата не винаги са били чудесни, обичам и двете до смърт! Позволете ми да ви разкажа за моето момиченце; може и да не е биологично моя, но аз така я виждам.
Каси е невероятна тийнейджърка, която е умна, добра и има големи мечти! Откакто биологичният ѝ баща почина, се опитвам да се намеся, като ѝ давам цялата любов и подкрепа, на която съм способен.
За съжаление, тя и майка ѝ не се разбират съвсем. И все пак Каси успя да говори с мен и да се отвори за чувствата си. Ние сме доста близки и тя дори ме е наричала “най-добрата си приятелка”.
По начина, по който обичам дъщеря си – така се обръщам към нея – създадох фонд за колеж, за да улесня живота ѝ, когато се дипломира. Накарах Сандра, родителите ѝ и моите родители да направят вноски във фонда.
През годините той се натрупа до над 200 000 долара! Няма да лъжа; това е нещо, с което много се гордеех, а Каси също знаеше всичко за него и беше развълнувана. Тя нямаше търпение да отиде в избраното от нея училище от Бръшляновата лига!
Мислех си, че бъдещето ѝ е уредено, хубаво и сигурно, но миналата седмица целият ни свят се преобърна!
Бях напълно съкрушен, когато случайно разбрах, че съпругата ми е вземала пари от фонда. Сандра има достъп до фонда, тъй като е биологична майка на Каси, а аз мога да гледам само баланса.
Единственото, което правех, беше да й изпращам от време на време определени суми, които да внася във фонда, но предполагам, че тя ги е запазила за себе си.
Бях съсипан, когато я попитах дали знае какво се е случило с около 170 000 долара от парите, а тя призна, че ги е използвала за себе си!
“Какво би могла да направиш с толкова много пари, Сандра?!” Попитах, съвсем разярен, когато чух, че съпругата ми е крадяла от дъщеря ни. “Купих си неща, които исках, бебче”, обясни тя.
Съпругата ми има добре платена работа, така че когато видях, че идват скъпи обувки и други дрехи, предположих, че са от собствената ѝ заплата. През цялото време тя вземаше средствата за колежа на собствената си дъщеря, за да подхранва пристрастеността си към пазаруването!
Дори скъпата спортна кола, паркирана отвън, беше купена с тези пари, а аз мислех, че е под наем!
Докато все още обработвах това голямо предателство, Сандра каза: “Скъпа, трябва да поемеш вината за липсващите пари. Тя продължи: “Това е, за да можем с Каси да запазим и малкото връзка, която все още ни е останала”.
Бях шокирана! “Знаеш, че тя ще се съвземе по-бързо, ако поемеш вината, но може би никога няма да ми прости, ако узнае истината”.
Молбата ѝ ме постави в невъзможна ситуация. Но след като си дадох известно време да помисля, избрах пътя на честността. Осъзнах, че не искам да основавам отношенията си с дъщеря ми на лъжа.
Затова казах на Сандра: “Няма да ти позволя да накараш Каси да повярва, че бих ѝ направил нещо подобно”. Отказах да основавам отношенията си с дъщеря ми на такава голяма лъжа. Не исках също така тя да вижда в мен някой, който не съм, сякаш съм се преструвал с нея през всичките тези години.
“Ти самата ТРЯБВА да й кажеш истината, иначе тази връзка ще завърши с развод”, заявих на Сандра. Тя плачеше и ме молеше да преосмисля решението си, но аз отстоявах позицията си, докато тя не отстъпи.
В нощта, в която казахме на Каси, въздухът беше изпълнен с напрежение. Сандра, с подпухнали от плач очи, прошепна: “Каси, има нещо, което трябва да ти кажа”. След като направи признанието си, дъщеря ми се разсмя. Тя си мислеше, че всичко е шега, докато не видя сериозните ни лица и не разбра, че всичко е истинско.
Объркването ѝ бързо се превърна в шок. “Вие какво направихте?!” – възкликна тя, когато сериозността на предателството на майка ѝ потъна в съзнанието ѝ. Последвалата конфронтация не беше нищо друго освен вулканична! Започнаха да валят обвинения и обидни думи. “Ти съсипа всичко!”
Каси крещеше, а гласът ѝ отекваше от стените и беше достатъчно силен, за да доведе полицията на вратата ни.
В резултат на това Сандра се премести в къщата на брат си, за да ни даде малко пространство. Междувременно направих всичко възможно, за да заздравя емоционалните рани, които бяха останали след нея. “Съжалявам за това, което майка ти направи, любов моя – утешавах плачещото си бебе, докато седяхме в стаята ѝ.
“Знам, че може би не си готова да ѝ простиш, но тя обеща да получи помощ. Ако желаеш, трябва и ние да се подложим на терапия?” Каси каза, че има желание да ходи на терапия, но не иска да има нищо общо с “егоистичната си майка”.
През следващите дни Сандра се опитваше да ми се обажда и да ми пише, но аз оставях съобщенията ѝ без отговор и оставях обажданията ѝ на гласова поща. Тя ме молеше да се върна у дома. Но тя не знаеше, че съм решил да продължа с развода.
Чувствах, че ако Сандра може да пренебрегне бъдещето на дъщеря си по този начин, то какъв шанс имам аз? Разговорите с моите родители и родителите на съпругата ми за това, което тя направи, също помогнаха да затвърдя позицията си.
Знаех, че трябва да осигуря бъдещето на Каси преди всичко.
“Не е нужно да се притесняваш за фонда за колежа си. Ще използвам спестяванията си и парите за пенсия, за да платя за теб” – предложих на Каси един ден. Тя ме прегърна силно и каза “благодаря”, преди да ми каже:
“Благодаря ти много, че си истински родител, татко. Но аз ще се опитам да получа някаква стипендия или поне частично финансиране за любимия ми колеж. Не трябва да носиш цялата тежест на действията на майка ми”.
Престоят на Сандра при брат ѝ трябваше да бъде временен, но аз все отлагах завръщането ѝ. Когато започнах да общувам с нея, й казах, че ни трябва повече време. Но на заден план аз подготвях развода ни. Изключвах я от застраховката си и от други финансови неща, които ни свързваха.
Запазих всички нейни съобщения и гласови съобщения за това какво е направила, за да осигури раздялата ни, и ги представих на адвоката си. Тъй като не исках Каси отново да се измъкне изпод краката ѝ, вече ѝ бях казал, че ще напусна майка ѝ.
Но обещах, че винаги ще си остана неин баща и че тя ще има къде да остане при мен по всяко време, дори и след като замине за колежа.
Сред този хаос една богата съседка, Манди, се превърна в неочаквана опора. Тя донесе храна, предложи изслушване и ни помогна да поддържаме духа си. По ирония на съдбата тя беше един от хората, които Сандра се опитваше да впечатли, като се сдобиваше с всички тези скъпи неща.
“Манди беше невероятна през всичко това, нали?” отбелязах на Каси една вечер, опитвайки се да разведря настроението.
Каси успя да се усмихне. “Да, нейните овесени бисквити със стафиди са истинска бомба. Това помага… малко.”
Осъзнавайки нуждата от ново начало, реших да изненадам дъщеря си с нещо специално. “Какво ще кажете за едно пътуване, за да видите концерт на Тейлър Суифт? Ти и аз? Едно малко пътуване между баща и дъщеря?”
Очите ѝ, обикновено толкова предпазливи в наши дни, светнаха при споменаването на любимата ѝ изпълнителка. “Наистина? Татко, това би било… невероятно”, прошепна тя, позволявайки си момент на детско вълнение сред суматохата.
Концертът беше кратък отдих от нашата реалност. Нощ, в която музиката заглуши ехото от скорошните ни караници. Стоях до Каси, докато тя пееше, и усещах, че връзката между нас отново се разпалва, тази, която действията на Сандра заплашваха да прекъснат.
Вкъщи динамиката се беше променила. Когато Каси започна да гледа към бъдещето си с нова решителност, обажданията на Сандра ставаха все по-отчаяни. Тя оставяше съобщения, в които молеше за прошка. Майката на дъщеря ми молеше за възможност да обясни и да поправи нещата.
Една вечер двамата с Каси изслушахме една от гласовите пощи на Андреа. “Търся помощ, наистина. Започнах да ходя на терапевт. Аз просто… Надявам се, че един ден ще намерите сили в сърцата си да ми простите”.
Лицето на Каси беше неразбираемо. “Можеш ли някога да ѝ простиш?” Попитах нежно, като се страхувах от отговора.
“Не знам, татко. Точно сега ме боли прекалено много” – призна тя, гласът ѝ беше мек и несигурен.
В крайна сметка връчих на Сандра документите за развод и тя се забави да ги подпише. Моето момиченце успя да получи пълна стипендия за колежа по свой избор и аз не мога да се гордея повече!
Преди няколко седмици занесох брилянтното си момиче! Манди и аз започнахме да прекарваме повече време заедно, но само като приятели. Крехкото ми сърце все още обича Сандра. За съжаление Каси все още не иска да има нищо общо с майка си и имам чувството, че това отчасти е моя вина, но работя върху това в терапията.
Това пътуване е доказателство за силата на истината, дори когато тя води през тъмнината. Избрах честността пред измамата. Избрах да посрещна последствията заедно с Каси, вместо да защитавам крехкия мир, изграден върху лъжи.
Само времето ще покаже. Но засега се фокусираме върху изцелението и възстановяването. Намираме утеха в подкрепата на приятели като Манди, която ме предизвика да започна да спортувам и да излизам навън, и в малките моменти, които ни напомнят, че животът все още носи радост сред болката.
Въпреки че Майкъл носи известна вина за това, че е принудил съпругата си да разкрие истината пред Каси, той не е единственият човек, който е постъпил правилно, само за да се почувства зле по-късно. На Мелиса ѝ омръзнало брат ѝ да привлича дългогодишната си приятелка с обещание за брак, но в крайна сметка ги довел до раздяла.
