Как се справяте с шумните си съседи? Знам, че вероятно не трябваше да реагирам по начина, по който го направих, но честно казано, да крещиш до 3 часа през нощта? Какво са очаквали? Както и да е, ето как се справих със съседския си спор.
Аз съм Марта, 64-годишна жена с истории за цял живот, с малко талант за плетене на една кука и за съжаление, с колекция от хронични заболявания и нарушения на съня, които ми правят компания в градския ми апартамент. Животът ми тук е предимно спокоен, прекъсван от случайни звуци на градския трафик или далечен смях на нощни веселяци. Така беше, докато идиотите не се настаниха на горния етаж. Да, идиоти. Аз съм стар, а не мъртъв. Ще бъда зъл, ако не могат да намалят шума през нощта.
Предишните наематели бяха тихи като църковни мишки. Почти не знаехме, че са там. Но тези нови хора се появиха на сцената с лекотата. Встъпителното им тържество се състоя в петък, за което великодушно предположих, че е парти за затопляне на апартамента. “Всеки заслужава празник” – промърморих си аз, опитвайки се да заглуша ударите и виковете с възглавница върху главата си.
Но после дойде събота. И още едно парти. Този път, подхранвана от разочарованието и липсата на сън, тръгнах нагоре и почуках на вратата им, за да бъда посрещната с насмешка и наречена “стара грозна вещица”. Оттеглих се, с малко смачкан дух, но не и победена.
В неделя вечерта, когато силната музика и виковете не даваха признаци на спиране, се обадих на екипа на общината за борба с шума, който от своя страна се обади на полицията. Понеделник, вторник, сряда – картината продължаваше, с кратка почивка в четвъртък, за да се потопи отново в хаоса в петък. Това не беше просто смущение, а обсада на здравия ми разум.
Ситуацията ескалира, когато започнаха да оставят боклука си близо до вратата на апартамента ми и да сипят обиди, когато пътищата ни се пресекат. Чувствах се сякаш съм се върнал в гимназията, но вместо хулигани ме измъчваха възрастни хора.
Една ранна сутрин, около 4 ч., бях събудена от викането им към някого на улицата, последвано от непогрешимия звук на клавиши, които тупнаха на земята. Поглеждайки през прозореца, видях да се разиграва доста жалка сцена – опитът им да пуснат приятели се беше провалил грандиозно.
По-късно същия ден, както съдбата искаше, намерих купчина ключове, лежащи на тротоара. Сред тях имаше и електрически ключ за предплащане. “За съхранение” – казах си, прибирайки ги в джоба си с палав блясък в очите.
На следващата вечер, когато се прибрах вкъщи, се натъкнах на група, която трескаво търсеше ключовете в храстите. Предложих едно небрежно “Здравей” и усмивка, минах покрай тях, а сърцето ми танцуваше с тихо ликуване. От балкона си подслушах нарастващото им отчаяние.
Изминаха два дни в блажено мълчание. Съвестта ми обаче не беше толкова тиха. Тя ме тормозеше и ми нашепваше, че не е правилно да държа ключовете. Така че измислих план, който да задоволи както съвестта ми, така и чувството ми за справедливост.
Взех ключовете, зарових ги в море от блясък и ги запечатах в плик, адресиран до “идиотите” на горния етаж. Знаех, че без пощенски запис Кралската поща ще остави бележка, която ще ги принуди да приберат блестящата си изненада от пощата.
Последиците бяха по-сладки, отколкото можех да си представя. Не след дълго след бляскавата ми пратка собственикът на жилището, уведомен за непрестанните оплаквания от шум и безредици, изсели неприятните наематели. Собственичката на имота, която вече беше в течение, ни насърчи да се обаждаме директно на нея при всякакви проблеми. Мога само да си представя броя на обажданията, които е получавала в три часа сутринта.
В крайна сметка мирът се завърна в моето малко кътче от града. Докато седя тук, отпивам от чая си и плета в тишината на апартамента си, не мога да не се усмихна на абсурдността на всичко това. Може да съм на 64 години, да имам своите болежки и да предпочитам ранните нощи, но ще бъда прокълната, ако позволя на някого да ме прегази. В края на краищата, възрастта си има своите предимства – мъдрост, опит и фино усъвършенствано чувство за отмъщение.
Ето още една история за жена, която постоянно била държана будна от съседа си, който изневерявал. Вижте как се е справила със ситуацията по-долу.
Аферата на съседката с женен мъж ми пречи да спя – намерих името му и предприех действия
През август 2023 г. анонимен потребител се обръща към подредата “Дребно отмъщение”, за да сподели своята история. В началото те признават морално сивия характер на действията си, но са категорични в липсата на разкаяние. Съседката на оригиналния постер (ОП) от горния етаж била влязла в четиримесечна афера с женен мъж – факт, който обикновено не би ги притеснил.
Въпреки това смущаващият характер на техните срещи в странни часове на нощта, придружени от чуваеми страстни срещи, изглежда пречеше на съня на автора на поста (АП). “Откъде да знам, че това е афера? Никога не е прекарвал нощта, а в колата му има детски столчета”, казва АП за тайния любовник на съседа им от горния етаж.
АП разкрива допълнителен контекст, като подробно описва историята на разногласията със съседа от горния етаж, предшестващи разкриването на аферата. Съседката, 40-годишна жена, редовно организирала партита в понеделник вечер и проявявала деструктивно поведение, като се прибирала вкъщи в 2 ч. през нощта, обикаляла апартамента си и се включвала в шумни телефонни разговори.
В отговор на запитвания относно метода на разследване от АП уточняват, че са използвали уебсайт, наречен Infotracer, за да открият адреса.
Водейки начин на живот, привидно несъответстващ на възрастта ѝ, тя не само организирала партита с лица на 20 години, но и участвала в извънбрачни връзки. Въпреки опита на АП да проведе разумен разговор, за да изкаже няколко притеснения, съседката останала апатична, което принудило АП да привлече органите на сградата, за да обуздае разрушителното поведение. Този продължителен конфликт засилил презрението, което АП изпитвал към проблемния съсед.
В стремежа си да намери решение, АП поемат нещата в свои ръце, за да разкрият самоличността на мистериозния мъж, който нарушава спокойствието им през нощта. Използвайки тактиката на разследване, те проследяват регистрационния номер и в крайна сметка откриват адреса на мъжа.
По-нататъшни разследвания разкриват име, което кара АП да се разровят в социалните мрежи, където откриват профили, принадлежащи на мъжа и съпругата му. С новооткритата информация в ръка АПсъздава изхвърлен профил и се изправя срещу съпругата за продължаващата афера.
