Животът на една възрастна дама се преобръща в най-неочакваната ситуация: един ден тя намира плачещо момиченце.
Ерин е обикновена 70-годишна жена, която е израснала в заможен дом. Баща ѝ бил съветник на сенатор, който изкарвал добре прехраната си, така че като дете никога не ѝ липсвало нищо.
Години по-късно, когато Ерин е на 25 години, тя среща любовта на живота си – Пол. Двамата се женят на грандиозна церемония и имат щастлив брак в продължение на 43 години, докато ракът не покосява Пол.
За съжаление Ерин и Пол така и нямат деца поради здравословните усложнения на Ерин. Те изпробвали всички видове лечения, на които попаднали, но когато това започнало да се отразява на здравето на Ерин, решили, че са си достатъчни един на друг.
Без Пол Ерин се чувствала много самотна и често прекарвала дълги часове в парковете, заобиколена от природата. Един ден тя излизала от парка и се прибирала вкъщи, когато чула слаб звук на плач. Огледала се наоколо, но не виждала нито една жива душа с изключение на мъж, който четял книга на една пейка.
“Това не може да е в съзнанието ми!” – казала си тя и се огледала за източника на шума. Изведнъж вниманието ѝ бе привлечено от близката шахта.
“О, Боже мой! Не може да е така!” – възкликна тя, приближи се до шахтата и постави ухото си върху капака, за да провери дали звукът идва оттам. С ужас разбра, че инстинктите ѝ са били верни. В шахтата имаше бебе и Ерин знаеше, че няма време за губене.
Тя се затичала към мъжа на пейката за помощ. “Моля, помогнете ми!” – извикала тя. “Там има едно бебе!”
“Какво? Къде?” – попита той, озадачен от внезапното разсейване.
“Вътре в шахтата!” – изкрещя тя и се втурна обратно към шахтата, а мъжът я следваше плътно. Той ѝ помогна да вдигне тежкия капак и докато го правеха, плачът ставаше все по-силен.
“Искаше ни се тя никога да не се появява в живота ни! Тя беше просто случайност!”
За щастие дупката не била твърде дълбока и те успели да извадят бебето безопасно. То било увито в кърпа в бебешка ваничка и не изглеждало да е на повече от 3 месеца.
“Госпожо, трябва да се свържем с 911”, призова мъжът, докато Ерин слагаше палтото си около момиченцето.
Но Ерин дори не го послуша. “О, скъпи, изглежда, че е вдигнала температура. Болницата на приятелката ми е наблизо. Можете ли да ни извикате такси? Нямам телефон със себе си, скъпи”, помоли тя, без да може да мисли за нищо друго освен за безопасността на бебето.
Мъжът извикал такси за Ерин и бебето и ги придружил до болницата, където приятелката на Ерин, д-р Линда Морисън, прегледала и приела бебето. Тя ги уверила, че няма причина да се притесняват, тъй като детето ще се оправи.
Д-р Морисън благодари на мъжа за помощта и му каза, че може да се прибере у дома. “Благодаря ви за помощта. Ще се погрижим за всичко и ще уведомим полицията”, каза тя на мъжа, преди да си тръгне.
Междувременно мислите на Ерин я отвеждат някъде, където никога не е очаквала. “Вярвам, че това е божествено послание, Линда. Винаги съм желала дете и сега, когато го намерих, чувствам, че ни е писано да бъдем заедно”.
“Ерин”, каза тихо д-р Морисън. “Разбирам как се чувстваш. Но трябва да кажем на полицаите за това. Осъзнаваш, че ако не намерят семейството на бебето, ще се наложи да се намеси CPS, нали?”
Ерин чувстваше странна връзка с момиченцето и не искаше да се откаже от него, но осъзнаваше, че би било неправилно да го задържи за себе си и да лиши малкото момиченце от семейството му, затова прие предложението на д-р Морисън.
След известно време те се обаждат на полицаите и им разказват всичко. Момиченцето, което Ерин нарекла Ангел, останало в болницата, докато полицията издирвала родителите му.
Седмица по-късно полицаите най-накрая открили родителите ѝ. Те били бедна двойка, която живеела в малка вила. И двамата имали проблеми с алкохола и прахосвали всичките си пари за него до такава степен, че загубили дома си и накрая останали без дом.
Един ден, преди Ерин да намери Анджел, двамата били пияни и я оставили в шахтата. Твърдели, че не искат да се грижат за нея и че тя им е в тежест!
“Не искаме да похарчим и една стотинка за нея! Искаме тя никога да не се е появявала в живота ни! Тя беше просто злополука”, крещи бащата на Ангел в полицейския участък. Оказва се, че истинското име на Ейнджъл е Сара.
Полицаите арестуват двойката и е решено Сара да бъде изпратена в дом, управляван от болница. Сърцето на Ерин обаче не позволява това. Тя не можеше да понесе мисълта, че Сара ще остане сама, но знаеше, че няма да получи попечителство над бебето заради възрастта си. Освен това след смъртта ѝ Сара отново щеше да остане сама.
Имало обаче един начин да се гарантира, че Сара няма да остане сама. Дъщерята на д-р Морисън била безплодна и тя и съпругът ѝ били готови да обмислят осиновяване.
Когато разбрали за Сара, те с удоволствие я приели. Процесът на осиновяване отнел известно време, но в крайна сметка Сара била законно тяхна и те я преименували на Ейнджъл.
След осиновяването Ерин посещава дома им, често, за да им помага с Ангел. Осиновителите ѝ, Кейти и Хенри, бяха работещи родители. В крайна сметка те планираха да наемат бавачка за нея, но Ерин предложи, че ще бъде повече от щастлива да бъде бавачката, която те искат.
При това Кейти се засмя и каза: “Вместо това с удоволствие бихме те приели за втора баба на Ейнджъл, Ерин. Ти си част от нашето семейство, тъй като тя дойде при нас само чрез теб. Вие бяхте АНГЕЛ, който спаси нашия Ангел. Благодарим ви, че й дадохте нов живот и прекрасно име… И така, какво мислите? Готова ли си да се заемеш с тази работа?”
“О, Боже”, прошепна Ерин и се просълзи. “Никога не бих отказала на това! Благодаря ти! Много ти благодаря!”
