Г-жа Холс гони дъщерите си от къщата в една зимна вечер, въпреки непрекъснатите им молби. Но възрастната жена не е изцяло виновна за случилото се в този фатален ден.
Съдбата на мисис Холс никога не е била благосклонна към нея. Жената беше загубила родителите си в автомобилна катастрофа, когато беше млада, а любимият й съпруг почина точно след като тя роди втората им дъщеря Кати.
Тъй като г-жа Холс не беше добре образована, тя работеше зле платена работа и беше наела малка къща, където живееше с 5-годишната си дъщеря Изабел и новородената си дъщеря Кати. Тя работеше усилено, за да осигури прехраната на трите, а свободното си време прекарваше с децата. Вярваше, че колкото и да е заета, винаги трябва да намира време за децата си.
Когато обаче момичетата й поотраснаха, съдбата отново избра да я подложи на изпитание.
Г-жа Холс получи малко признание от дъщерите си, въпреки че беше усърдна и грижовна майка през целия си живот. Тя обаче не губеше надежда, очаквайки, че след завършване на университета ще си намерят работа и ще започнат да й помагат. Но за съжаление нещата се случиха малко по-различно.
Г-жа Холс пристигна у дома един ден след поредната тежка смяна и откри непознат млад мъж. Най-голямата й дъщеря, изчервявайки се, представи съпруга си.
Изабел доведе Джак и й каза от вратата, че ще живеят в нейната къща, докато не могат да си позволят да наемат своя. И, разбира се, младоженците дори не помислиха за жизненото си пространство. Първородният син на Изабел и Джак се настани с г-жа Холс и Кати в малката къща.
Г-жа Холс, меко казано, полудя от това, но не можеше да възрази на нищо. Тя отново се довери на здравия разум на дъщеря си. Но тъй като къщата беше малка, с течение на времето възникнаха кавги.
Отначало дъщерите живееха в една стая, а г-жа Холс в друга. Тогава по-малката дъщеря Кати се премести в стаята на майка си, докато младото семейство на голямата й дъщеря остана в другата стая.
Г-жа Холс беше навършила 60 години. Тя беше уморена да се грижи за цялото семейство и да се приспособява, но не възразяваше на нищо от уважение към чувствата на дъщерите си. В крайна сметка една майка ще премине през всичко и ще направи всяка жертва за децата си. Г-жа Холс със сигурност не беше изключение.
Но един ден г-жа Холс се отказа. Тя не можеше да понася повече да я приемат за даденост и се превърна от сладка майка, която беше направила всичко за дъщерите си, в жена, която изгони дъщерите си.
Беше снежна вечер. Г-жа Холс току-що се беше прибрала от работа и седеше до камината, затопляйки се, когато изведнъж чу звънеца на вратата. Когато отвори вратата, тя видя Кати с един мъж.
— Защо се прибираш толкова късно, Кати? И кой е този млад мъж? — попита озадачена мисис Холс.
Бузите на Кати се изчервиха.
— Ами той се казва Адам, мамо. Той ми е приятел.
— Не ми каза, че ще дойде, Кати. — отговори г-жа Холс, прикривайки раздразнението си от навика на дъщерите си да водят любовниците си у дома.
— О, не, г-жо Холс, всичко е наред. — намеси се Адам. — Може ли да влезем вътре?
Г-жа Холс колебливо кимна и ги въведе. Тя предложи на Адам да седне пред камината и постави чайник на печката.
Когато приключи с приготвянето на чая, тя подреди три чаши на масата и подаде едната на Адам.
— И така, с какво си изкарваш прехраната, Адам? — попита тя и отпи от чашата си.
— Ами все още си търся работа, г-жо Холс. Очаквам обаче, че скоро ще мога да се установя. — отговори Адам.
— Прекрасно. И така, все още ли живееш с родителите си?
— Ами… — започна да говори Адам, но Кати го прекъсна.
— Мама, Адам и аз планираме да заживеем заедно. Баща му е доста строг и каза на Адам, че не можем да се оженим, докато не си намери работа! И…
— И? — Г-жа Холс хвърли озадачен поглед на Кати.
— Адам и аз очакваме дете, мамо. Бременна съм.
Г-жа Холс беше изненадана.
— Дете?! Вие, хора, не сте в добро финансово състояние и нямате къде да останете. Как смятате изобщо да отгледате това дете?
— Това казвах… мислехме да се преместим тук. — каза Кати тихо.
— Какво? Няма начин, Кати! — заяви категорично г-жа Холс. — Нямаме достатъчно място. Изабел и съпругът й вече са тук от около 2 години и никой не е успял да си намери работа. Все още ги издържам и не мисля, че мога да го направя отново.
— Но мамо, ако Изабел може да остане тук със семейството си, защо аз да не мога? Адам и аз със сигурност ще си намерим работа. Можеш да направиш корекции във всекидневната или евентуално в кухнята, що се отнася до пространството. Адам и аз ще се настаним в твоята стая.
Г-жа Холс мълчаливо постави чашата си на масата и й се усмихна.
— Права си, скъпа. Трябва да направим някои корекции.
— О, наистина? Може ли да останем? — Кати беше във възторг.
— Не, скъпа, права си, че не трябваше да позволявам на Изабел да остане тук! — Г-жа Холс изкрещя с пълно гърло. — Всички елате тук, бързо!
Изабел и съпругът й бързо излязоха от стаята си.
— Деца, трябва да се махнете оттук веднага! Опаковайте вещите си и си намерете квартира!
Всички бяха зашеметени.
— Но мамо, къде да отидем сега? Навън вали сняг, а ние нямаме пари или друга квартира. Освен това имам бебе, а Кати е бременна. — изрази недоволството си Изабел.
— Е, това е ваш проблем, скъпа. Пожертвах всичко за вас, момичета, включително комфорта си. Но какво направихте? Вие ме приехте за даденост. Днес по-малката ми дъщеря поиска да спя в кухнята, за да може нейният приятел да се чувства удобно. Вие сериозно ли? Вие изобщо не уважавате майка си?
Изведнъж тишината погълна цялата стая.
— Мълчанието няма да ви помогне! Имате само един час. Раздвижете се! — Г-жа Холс заговори отново.
Изабел и Кати опитаха всичко възможно, за да убедят майка си да не ги гони от дома. Но г-жа Холс беше непреклонна и същата вечер Изабел и Кати трябваше да си тръгнат.
10 години по-късно обаче съдбата ги върна в дома на майка им.
Един следобед дъщерите посетиха г-жа Холс и плачеха безутешно. Те разказаха, че след като са започнали да живеят сами и да отглеждат децата си, са осъзнали колко много жертви трябва да направи човек. Те заявиха, че им е трудно да се приспособят към изискванията на децата си, докато се справят със сметките и всичко останало.
— Съжалявам, мамо, нямахме представа колко много се жертваш заради нас. Разбираме колко трудно трябва да ти е било. — каза Изабел.
— Да, мамо. Моля те, прости ни. Всъщност, моля те, премести се при една от нас. Съжаляваме, че не сме се свързали с теб нито веднъж за 10 години. — уточни Кати.
Очите на госпожа Холс се напълниха и тя ги прегърна.
— Ах, момичетата ми най-после пораснаха! Между другото, кога всички ще се съберем на семейна вечеря в моя дом? И не се притеснявайте, има достатъчно място за всички нас!
И трите започнаха да се смеят и от този ден нататък внуците на г-жа Холс често я посещаваха. Те отново бяха щастливо семейство.
