Войник се прибира неочаквано от служба в чужбина и намира дъщеря си да спи на пода, докато съпругата му и доведените му синове са на луксозна ваканция.
Питър няма търпение да се прибере у дома. Бил е отсъствал в продължение на осем дълги месеца и семейството му е липсвало ужасно много. Имал е късмет да бъде предсрочно освободен от настоящата си обиколка и се прибира у дома цели два месеца по-рано!
Не беше казал нищо нито на съпругата си Линда, нито на дъщеря си Мелиса. Искаше да ги изненада. Пристъпи към входната врата с пружина в крачка и широка усмивка на лицето.
Нямаше представа какво му предстои да открие.

Петър отвори вратата и извика: „Линда, Мелиса? Къде сте? Джей и Кайл! Аз съм си вкъщи!“
Но съпругата му и доведените му синове не отговориха. Къщата беше празна! Беше събота сутрин и всички трябваше да са си вкъщи… „Мелиса?“ Питър извика за последен път.
Първият ни приоритет трябва да са децата ни, а не личното ни щастие.
„Татко!“ – извика един слаб глас. „Аз съм тук, в кухнята!“
Питър изтича до вратата на кухнята и с изненада видя, че тя е заключена. Той завъртя ключа и отвори вратата. Мелиса стоеше там със сълзи в очите. „Татко“, проплака тя. „Толкова много ми липсваш!“
Питър прегърна силно дъщеря си, а след това през рамото ѝ видя матрак! „Мелиса!“ – изпъшка той. „Ти си спала тук? ЗАЩО? Къде са Линда и момчетата?“

Мелиса изглеждаше уплашена. „Моля те, татко“, каза тя. „Моля те, всичко е наред…“
„Кажи ми!“ Питър каза със строг глас. „Бяхте ли заключени и спахте ли в тази кухня?“
Мелиса започна да ридае. „Не мога да ти кажа!“ – извика тя. „Не виждаш ли, татко? Ти пак ще си тръгнеш и аз пак ще остана сама с ТЯХ!“
Питър обгърна дъщеря си с ръце. „Обещавам ти, Мелиса, че няма от какво да се страхуваш, никога повече. А сега ми кажи какво се случва.“
„Преди шест месеца Линда каза, че Джей и Кайл са прекалено големи, за да делят една спалня“, обясни тя. „Затова ме изнесе от спалнята ми и Кайл се премести в нея. Аз спя в кухнята на този матрак.“
Питър беше бесен! Когато се оженил за Линда, той се отнасял към двамата ѝ сина от предишна връзка като към свои. Вярваше, че тя е направила същото за малката му осиротяла дъщеря!

„Къде са те сега?“ Петър попита. „И защо бяхте заключени?“
„Линда заведе момчетата във Флорида за уикенда, за да отпразнуват рождения ден на Кайл“, каза Мелиса. „Затова ми остави няколко сандвича и ме заключи тук, защото смята, че ще й открадна нещата…“
Точно тогава някой почука на вратата на кухнята. Питър погледна през прозореца и видя стройна жена със сладко лице и покрита чиния в ръка. „Мелиса? Това е Карън… – каза тя.
„Коя е Карен?“ Питър попита Мелиса.
„Тя е нова съседка“, каза Мелиса. „Тя е много мила и добра. Мисля, че подозира нещо, защото винаги ми носи лакомства“.

Петър извади ключовете си и отключи вратата на кухнята. „Здравей – каза той на Карен. „Аз съм бащата на Мелиса.“
Карен изглеждаше смутена. „Здравей!“ – каза тя. „Надявам се, че няма да го приемете погрешно, но донесох на Мелиса малко топла храна…“
„Разбира се, че не – каза Питър. „Благодаря ви за добрината към дъщеря ми. Току-що осъзнах това, което вероятно знаете от известно време – но аз оправям нещата!“
„Знаех, че Мелиса е останала сама…“ Карен каза. „Тя винаги казваше, че не може да отвори вратата на никого, но аз знаех, че нещо много не е наред. Щях да се обадя на социалните служби, но се страхувах, че само ще влоша нещата!“

Питър уверява Карен, че всичко ще бъде оправено и отново ѝ благодари за добрината ѝ към Мелиса. След това започна да мисли как ще реши проблема с Линда и синовете ѝ.
В неделния следобед Линда и момчетата се прибрали вкъщи и намерили три матрака на моравата, а върху тях били натрупани всичките им вещи. Линда била вбесена. „Мелиса!“ – изкрещя тя. „Ти, отроче! Ще те получа за това!“
Но когато вратата се отвори, там не стоеше Мелиса – беше съпругът ѝ Питър и той не изглеждаше ни най-малко дружелюбен. „Здравей, Линда“, каза той спокойно.
„Питър!“ Линда се развълнува. „Бебе, каква прекрасна изненада…“
„Мисля, че аз бях този, който имаше най-голямата изненада, Линда“, каза Питър. „Но за да знаеш, Мелиса се върна в спалнята си. Ти и момчетата можете да преместите тези матраци в гаража, където ще живеете оттук нататък…“

Линда видя настръхналия поглед в очите на Питър и разбра, че играта е приключила. „Ще те взема за всяка стотинка, която имаш, Питър!“ – изпищя тя.
„Не, няма да го направиш, Линда“, каза Питър спокойно. „Обадих се в полицията и те видяха как живее Мелиса и в какви условия я намерих. Опиташ ли каквото и да било, ще отидеш в затвора за насилие над дете“.
Линда и синовете ѝ си взеха нещата и избягаха, а Питър я чу за последен път, когато подписа документите за развод. Няколко месеца по-късно той започва да се среща с Карен и Мелиса знае, че много скоро ще има нова и любяща майка в живота си.