Възрастен мъж подарява на едно момче стар скутер, който е единственият спомен от сина му. Един ден момчето чука на вратата на мъжа с изненада, която го просълзява.
Стивън Джоунс беше в началото на 60-те и понеже нямаше кой да се грижи за него, той все още работеше много упорито, за да си изкарва прехраната. Той беше един от старшите шофьори на Uber, които возеха туристи из малък град в Денвър.
Всяка сутрин, преди да тръгне за работа, той се отбиваше до стар скутер пред къщата си. Изглеждаше прашен, стар скутер за всеки, който го види, но за Стивън, някои болезнени чувства бяха свързани с превозното средство.
Един прекрасен ден той реши да се отърве от скутера, защото не можеше да се справи с тревожните спомени за сина си. Тогава той срещна Пол Джоузеф и скоро в живота на Стивън се разгръща едно възнаграждаващо пътешествие…
След смъртта на баща му преди няколко години, майката на Пол Ема се премести, поради това на Пол му липсваше баба му по бащина линия Едит. Майка му беше твърде заета, за да посещава възрастната си свекърва, но Пол винаги поемаше инициативата да се срещне с любимата си баба.
15-годишното момче започваше деня си рано и сутринта първо тръгваше към къщата на баба си. Като се има предвид финансовото им затруднение, Пол изминаваше почти десет километра всеки ден, за да види баба си.
Едит остаряваше спокойно. Тя беше на около 80 години и въпреки че нейните далечни роднини я съветваха да отиде в старчески дом, тя отказваше. Спомените за покойния й син бяха свързани с къщата, в която живееше.
— Добро утро, бабо! — Пол извика от радост както обикновено. Едит често беше насълзена и емоционална, мислейки как внукът й прави толкова много за нея.
— Ето… вземи тези 20 долара. — каза тя. — Харесах тези кроасани, които купи миналата седмица!
Всеки ден Пол купуваше закуска на Едит с парите, които тя му даваше, защото тя не можеше да готви сутрин. Тя му даваше и 5 долара за джобните му разходи.
Къщата на Стивън беше в съседство и всеки път, когато виждаше Пол да пристига в къщата на Едит, сядаше мълчаливо до скутера си и ги слушаше как се кикотят. Това често му напомняше колко копнееше да види внучето си.
Някога Стивън имаше прекрасно семейство от съпруга и един син, Марк. Беше работил много усилено, за да отгледа момчето си. Скутерът пред къщата му беше първият скъп подарък, който направи на Марк, когато навърши 18 години. Но когато Марк се влюби и се ожени за дъщерята на богаташ, той се изнесе, защото вече не искаше да живее беден живот със старите си родители.
След като Стивън загуби жена си, той заживя сам, припомняйки си хубавите моменти със семейството си. Изпитваше необичайна привързаност към Пол винаги, когато го виждаше да минава покрай къщата му. Искаше да говори с него, но се притесняваше.
Един ден, на път за къщата на баба си, Пол спря и видя Стивън да се мъчи да премести стария скутер. Той се втурна да му помага.
— Позволете ми да направя това за вас… внимавайте, не го изпускайте на крака си. — каза той.
Стивън се усмихна и се съгласи.
— Благодаря ти, синко! — каза той на Пол. — Наблизо ли живееш? Защото често те виждам тук.
Пол му каза, че живее в съседния град, на почти 5 километра от къщата на баба му. Стивън беше зашеметен, когато направи сметката.
— Това е невероятно! Изминаваш 10 километра всеки ден, за да посетиш баба си??? — възкликна той шокиран.
Пол само се усмихна и кимна, а Стивън съжали момчето. Той погледна скутера и му хрумна идея.
Той се втурна вътре, като каза на Пол да го изчака, след което излезе с ключовете за скутера.
— Ето! Смятах да подаря този скутер, но мисля, че ще ти бъде много полезен.
Пол се колебаеше да приеме нещо скъпо от непознат. Той отхвърли предложението, но Стивън продължи да настоява.
— Моля те, не казвай „не“… Този скутер със сигурност ще ти бъде полезен един ден… моля те, вземи го. — каза той.
След дълбок размисъл Пол с радост взел ключовете от мъжа и отиде да посети баба си. Когато си тръгна, той помаха на Стивън, докато минаваше покрай квартала. Възрастният мъж беше щастлив да види как ценният му скутер се използва след години бездействие.
На следващия ден Пол пристигна със скутера до къщата на баба си. Беше купил любимите й кроасани, но ги изпусна в шок, след като я намери в безсъзнание на пода.
— Бабо? Какво ти стана? Бабо! Стани! — извика той. Той веднага извика линейка и след още десетина минути Едит беше откарана по спешност в болницата.
— Тя е извън опасност… Но ако бяхте пристигнали 20 минути по-късно, можеше да я загубите. — каза лекарят.
Пол въздъхна облекчено и излезе от болницата. Той потупа скутера, възкликвайки:
— Слава Богу, че имах това, иначе можех да загубя баба си.
Едит се възстанови и се върна в къщата си. Пол продължаваше да я посещава и от време на време се срещаше със Стивън. С течение на времето старостта бе взела най-доброто от Едит и тя почина мирно в съня си 4 години по-късно. Пол беше смазан. След погребението му се обади адвокат.
— Да, така е… Нека се срещнем в офиса ми в петък за четене на завещанието. — каза адвокатът.
Оказа се, че Едит е направила Пол законен наследник на къщата си и няколко скъпи наследствени бижута. Изненадан, внукът изтича до къщата на баба си, за да вземе бижутата от нейния сейф.
Когато наближи къщата, той се натъкна на Стивън.
— Хей! Г-н Джоунс! Чакайте…— извика той. — Как сте? Мина доста време, откакто ви видях за последен път.
Времето беше променило човека.
— Загубих работата си и никой не желае да ме наеме, защото съм в напреднала възраст. — ридаеше Стивън.
Мъжът се бореше да свързва двата края. Старата му кола се беше развалила и той вече не можеше да вози туристи.
Пол съжали Стивън.
— Съдбата е непредсказуема! — той въздъхна. — Ще се видим, г-н Джоунс.
Пол взе наследствените бижута от къщата на баба си и бързо се отдалечи, махайки на Стивън.
Седмица по-късно възрастният мъж чу силни удари по вратата си.
— Кой е? — извика той отвътре. Но отговор нямаше.
После отвори вратата и замръзна от шок. Пред къщата му стоеше нова кола.
— Какво става? — възкликна той.
Точно тогава Пол се приближи до Стивън. Той прегърна мъжа, казвайки:
— Твоята помощ онзи ден спаси живота на баба ми… И съм сигурен, че сега тя е щастлива да ни гледа от небето!
Пол даде на Стивън ключовете от новата кола и го прегърна отново. Оказа се, че той е купил колата, като е продал наследствените бижута на покойната си баба.
— Веднъж ми подарихте скутер и той спаси живота на баба ми. Нека ви наградя. — каза Пол на Стивън, който в този момент беше със сълзи в очите, онемял от радост.
Що се отнася до Пол, той ремонтира къщата на баба си и реши да не я продава, защото искаше да почете нейните чувства към къщата. Той често посещаваше мястото и беше щастлив да види Стивън отново на крака!
