Една буря ме завари на малка бензиностанция. Бях дълбоко разочарована. Там се запознах с майката на гаджето ми. Отношенията ни бяха напрегнати. Брат му, Алекс, също беше там. Той събуди чувства, които не можех да пренебрегна. Този ден разкри дълбоки тайни за всички присъстващи.
МАГАЗИН НА БЕНЗИНОСТАНЦИЯ / 18:00 Ч. / БУРЯ
Страхотно, просто страхотно. Заседнала съм в тази дупка на рождения си ден. Гостите чакат на партито ми, а аз съм тук, на пет километра оттук. Перфектно. Не мога да повярвам, че това се случва. Собственикът на магазина, Кейси, изглежда дружелюбен, но аз мога да мисля само за това как да се прибера у дома. Не мога да се съсредоточа върху нищо друго.
Влиза приятелят ми Джордан. Той винаги се опитва да поеме контрола.
– Здравей, скъпа. Как се справя моето малко пиленце?
– Не много добре, Джордан. Имам рожден ден, а сме заклещени тук.
О, хайде. Това е само малка буря. Не бъди такава кралица на драмата. Скоро ще се измъкнем оттук. Освен това има по-важни неща, за които да се притесняваме, отколкото за рождения ден.
По-важни неща, разбира се. Като например ценните ви бизнес сделки.
Трябва да бъдеш по-разумна, Емили. Не всичко се върти около теб, малката ми звезда.
Усещам снизходителността и чувството му за собственост над мен. Той винаги знае как да ме накара да се чувствам малка и незначителна. Просто ми трябва момент, за да си поема дъх.
– Отивам до тоалетната. Имам нужда да се разхладя.
Вървейки към тоалетната, виждам някого в сенките – това е Саманта, бъдещата ми свекърва. Точно това ми трябваше. Присъствието ѝ означава, че разговорът е неизбежен.
Този ден продължава да става все по-добър и по-добър. Първо, заседнах тук, а сега трябва да се занимавам с нея.
Газова станция WC / 18:15 ч.
Трябва да се успокоя. Мога да се справя с един разговор със Саманта.
– Емили! Какво правиш тук?
– Здравей, Саманта. Заседнахме тук заради бурята.
Тя ме поглежда с обичайната си снизходителна усмивка, вероятно вече има планове за мен.
– Скъпа, спрях се, за да взема свещички за тортата ти. Не очаквах да те видя тук.
Разбира се, тя не го направи.
– Емили, трябва да побързаш. Имаме важни планове за бъдещето.
Планове, които ти и Джордан несъмнено сте замислили.
– Какви планове, Саманта?
– О, просто неща, които няма да разбереш. Просто продължавай и всичко ще бъде наред.
Тя винаги ми говори така. Мразя го.
О, страхотно, Саманта видя Джордан. Сега тя ще тича при любимото си момченце. Едно, две, три… и ето я.
– О, Джордан също е тук! Трябва веднага да говоря с него.
Разбира се, че трябва. Кой би се усъмнил?
Най-накрая оставам сама в тоалетната и мога да си поема дъх. Трябва да намеря начин да си върна контрола над този ден. Толкова ми е омръзнало Саманта да диктува всичко, дори рождения ми ден. Тя е планирала партито по свой начин, а не по моя.
Защо не мога да й се противопоставя? Защо ѝ позволявам да ме контролира?
О, колко прекрасно е усещането да си измивам лицето. Емили, погледни се – твоето лице е твърде изтощено, за да продължаваш така!
Трябва да бъда по-силна. Трябва да намеря своя глас. Плановете на Саманта винаги са от полза за нея и Джордан, никога за мен.
Не мога да продължавам да живея така. Нещо трябва да се промени.
ЗАКУСВАЛНЯ НА БЕНЗИНОСТАНЦИЯ / 19:00 Ч.
Усещам напрежението във въздуха, докато всички се събираме около масата, ядем сандвичи и пием топли напитки. Рожденият ми ден е съсипан.
Не мога да повярвам, че това се случва. Поглеждам към Джордан, който изглежда невероятно спокоен. Погледът му продължава да се рее към брат му Алекс, който също е дошъл тук случайно.
Забелязвам, че Алекс избягва контакт с очите ми, нервите му са осезаеми. Саманта започва да говори за бъдещи планове, което ме кара да се чувствам още по-несигурна.
Кейси витае наблизо, наблюдавайки всички ни с любопитен поглед.
Емили, трябва да помислиш дали да не се съсредоточиш повече върху семейните дела и по-малко върху личните си занимания. В края на краищата, това е това, което има истинско значение.
Усещам как стомахът ми се свива. Толкова ми е омръзнало Саманта да диктува всичко.
– Разбирам те, Саманта. Ще се опитам да се справя по-добре.
Не искам да го казвам. Защо трябва да жертвам мечтите си заради техните очаквания?
– Точно така, моята малка звезда. Беше прекалено вглъбена в ученето и личностното си развитие. Време е да помислиш за нас, за нашето съвместно бъдеще.
Думите на Джордан жилят. Не мога да понасям начина, по който ми говори, сякаш съм дете.
Ще направя всичко по силите си, Джордан.
Защо просто не мога да му кажа какво наистина чувствам?
Алекс ме поглежда със загриженост. Знае колко ми е трудно.
Емили, не е нужно да променяш това, което си, заради когото и да било.
Оценявам подкрепата му, но тя само подклажда огъня. Саманта ще избухне.
– Алекс, това не е твоя грижа. Емили трябва да разбере кое е важното.
Думите ѝ ме прорязват. Тя винаги ме подкопава.
– Правя всичко по силите си, Саманта.
Но това никога не е достатъчно за теб, нали?
– Емили, трябва да послушаш майка ми. Тя знае какво е най-доброто за нас.
Знам, Джордан.
Не мога повече да понасям това. Чувствам как сълзите напират в очите ми.
Трябва да се успокоя. Но къде?
Това място е твърде малко за толкова много токсични хора! Някой тича след мен…
Емили, почакай!
Слава Богу, това е Алекс…
– Емили, какво става?
Всичко. Имам чувството, че се задушавам.
– Не мога повече да правя това, Алекс. Видях пръстена, който Джордан имаше. Не искам да се омъжвам за него. Той съсипва живота ми.
Уау! Казах го на глас. Можете ли да повярвате?
– Все още имаш време да промениш мнението си. Не е нужно да правиш това.
О, Алекс! Твоята доброта ми носи чувство на покой.
– Но какво, да кажем за всички? Семействата ни? Саманта никога няма да позволи това.
Обичам те, Емили. Обичам те от много време.
О! Чувствам се така, сякаш ще припадна… Толкова дълго чаках да чуя тези думи. Но също така… Сега или никога!
Алекс, аз… аз също те обичам.
Успокоението е огромно! Но какво сега?
Изглежда, че не бяхме сами, този негодник Кейси чуваше всяка дума.
– Е, не е ли интересно това? Вие двамата имате какво да загубите, ако това се разчуе.
Как се осмелява той? Отначало си мислех, че е порядъчен човек. Колко наивно от моя страна! Няма да му позволя да ни манипулира.
– Няма да получиш нищо от нас, Кейси.
– Емили, да се върнем на масата. Тук няма никой, с когото си струва да се говори.
Нещо е станало, Джордан вече вдига чашата си за тост.
– Емили, мисля, че сега е идеалният момент да направиш едно изявление. Тъй като цялото семейство е тук.
О, не това! Моля, не това! Той изважда кутията, която видях преди няколко дни… Трябва да спра това!
Джордан, не. Не искам да се омъжвам за теб.
Изглежда, че никой още не ме е попитал… Или той вече е направил предложение?
Сърцето ми бие толкова силно, че не мога да чуя нищо друго.
– Мисля, че е време да споделя това, което знам. Емили не иска да се омъжи за Джордан, защото обича Алекс.
Виждам яростта в очите на Джордан. Той се изправя, стиснал юмруци.
– Емили е моя. Тя ще направи каквото й кажа, или образованието й ще приключи. Тя не може да се издържа сама, както и Алекс.
Джордан! Какъв подлец! Но Саманта иска да каже нещо.
Джордан е прав. Алекс, ти никога не си се доказал. Баща ти възлагаше големи надежди на теб, но ти си бил разочарование.
Усещам угризения на вината. Това разединява семейството. Но Алекс… Аз наистина го обичам. Обичам го от много време.
Имам бизнес идея, мамо. Просто ми трябват средства, за да я започна. Това, че съм осиновена, не дава право на теб и Джордан да се отнасяте с мен по този начин.
Той е невероятен…
– Емили, бъди с мен. Знам, че ме обичаш.
Имам нужда от повече въздух…
– Не мога да разбия семейството. Но да, обичам те от много време, Алекс.
Саманта сякаш също се задъхва за въздух. Тя има нужда някъде да насочи гнева си.
– Защо все още си тук, Кейси? Забавляваш ли се?
– Не си ми платила за това, че пазя тайната ти, Саманта.
– Излизай, Кейси.
Изглежда, че Кейси не си тръгва.
Саманта и Джордан заговорничат срещу Алекс, за да вземат наследството му. В завещанието е записано, че първият, който се ожени, получава наследството. Ето защо им трябваше Емили.
Усещам как светът ми се разбива. Всичко е било лъжа.
Трябва да намеря силата си. Не мога да продължавам да живея така.
Изправям се на крака, готов да посрещна всичко, което ще последва. Нещо трябва да се промени.
КОЛА, НА ПЪТ / СУТРИН СЛЕД БУРЯ
Седя в колата с Алекс, а дъждът най-накрая спира, докато се отдалечаваме от бензиностанцията. Напрежението от нощта все още витае във въздуха, но има и ново чувство на надежда. Оставили сме хаоса зад гърба си и аз най-накрая мога да си поема въздух.
– Добре ли си, Емили?
– Добре съм, Алекс. Просто преработвам всичко.
Все още съм в шок от всичко, което се случи. Не мога да повярвам, че се изправих срещу Джордан и Саманта. Но се чувствам освобождаващо.
– Чувствам облекчение и страх. Но най-вече се чувствам свободна.
– Гордея се с теб, знаеш ли. Изискваше се много смелост, за да направиш това, което направи там.
Думите му стоплят сърцето ми. Толкова дълго се чувствах засенчена от Джордан и манипулирана от Саманта. Подкрепата на Алекс означава всичко за мен.
– Благодаря ти, Алекс. Нямаше да се справя без теб. Съжалявам, че не те изчаках да се върнеш от училище. Това твое писмо…
Какво писмо?
– Алекс, ти писа, че заминаваш за нов живот и не искаш да даваш никакви обещания. Майка ти ми даде писмото, след като си замина.
О. Саманта… Сега всичко придобива смисъл. Емили, написах, че те обичам. После разбрах, че отиваш на среща с Джордан и реших да се оттегля тихо. Трябваше да се боря за теб.
Какво очаква мен и Алекс? Страшно е, но е и вълнуващо. Изправихме се срещу семейството му, което в продължение на години лъжеше и манипулираше и двамата. Това трябва да е правилната стъпка.
– Какво следва, Алекс? Къде отиваме оттук нататък?
О, този поглед…
Изграждаме нов живот заедно, Емили. Далеч от всички манипулации и измами. Започваме на чисто.
– Знам, че няма да е лесно, но с Алекс до мен чувствам, че всичко е възможно.
Какъв красив параклис край пътя… Алекс забавя ход. Дали и той си мисли същото?
– Смятате ли, че… трябва да го направим?
– Да, Емили. Да го направим. Да се оженим още сега.
Чувствам се права. След всичко, което преживяхме, това е идеалният начин да започнем новия си живот заедно.
Усещам как ме обзема чувство на спокойствие.
Това е то. Новото начало. Шанс да бъда истински щастлива.
– Алекс, обещавам да те обичам, да те подкрепям и да стоя до теб, независимо от всичко.
– Емили, обещавам да те обичам, да те ценя и да изградя с теб живот, изпълнен с любов и щастие.
Никога няма да забравя сълзите в очите на заспалия свещеник, когото помолихме за услугата. Дивите цветя са в ръцете ми, усмивката на лицето ми и ръката на най-добрия мъж на света точно в моята ръка.
