Докато Али планира сватбата на мечтите си, таблото ѝ за видения я води на всяка крачка. При търсенето на сватбена рокля обаче тя се сблъсква с предразсъдъци.
Али прелиства булчинските списания, разкъсвана между желанието си за пица със сирене и ангажимента си за чисто хранене за сияйна кожа.
„Ти си перфектна такава, каквато си“, е казал годеникът ѝ Скот.
„Но аз искам да имам онзи блясък като принцеса“, беше го подразнила тя. Скот беше предложил да си вземе диадема за този случай и я накара да се усмихне.
Сега Али прокара пръсти през косата си и въздъхна. Таблото ѝ с визии в Pinterest отразяваше щателното ѝ планиране на сватбата, но неуловимата перфектна рокля си оставаше точка на напрежение.
„Защо се стресираш, Ал?“ Скот я попита.
„Защото всичко трябва да е перфектно“, отговори тя. „Все още трябва да си взема роклята.“
„Отиди в булчинския бутик на булеварда. Ще намериш това, което ти трябва. Искаш ли да дойда?“
„Това е лош късмет, но мислиш ли, че там ще намеря идеалната рокля?“
„Определено. Ще имаш перфектния си ден.“
„Нашият идеален ден“ – усмихна се тя.
Скот притежаваше бутик, но не беше експерт по сватбените въпроси. Али затвори папката си, решавайки да изпече еклери. Чудейки се дали да ги добави в сватбеното меню, тя се обажда на майка си.
„Имах нужда от почивка“, обясни Али. „Този уикенд ще летиш, нали?“
„Напълно забравих“, призна майка ѝ.
„Всичко е наред, мамо. Бъди тук за финалния монтаж; това е важното.“
„Да побързам ли?“ – предложи майка ѝ.
Али се поколеба, разкъсвана между желанието за присъствието на майка си и спестяването на стреса.
„Остави пътуването за последния опит. Обичам те.“
„Добре. Аз също те обичам.“
Чувствайки се малко отпаднала след обаждането, Али пожела разпръснатите ѝ шаферки да се присъединят към монтажа. Тя си представяше сцена с тях в бутика, където отпиват шампанско на кадифен диван.
Тя си спомни как Скот е бил изненадан, когато е видял сватбеното ѝ табло с визии. То беше предимно в пастелни тонове с горски зелени рокли за шаферки.
„Какво стана със „Скот, харесвам цветовете“?“, подигра се той.
Али нервно обясни визията си за стилно, небрежно и бохемско излъчване.
Скот усети стреса на Али и ѝ направи комплимент, че е направила всичко перфектно.
Той с удоволствие участваше, когато тя го включваше, например при избора на песента за първия им танц. В кухнята в полунощ, когато приготвяше сандвичи със сирене на скара, Али му предаде задача.
„Ще се съгласиш с всичко, което избера?“ Скот се усмихна.
„Просто нека да е специално и романтично“, посъветва го тя.
Когато дойде време за проба на роклята, Скот предложи да се обади предварително и да подготви бутика, но Али настоя за автентично преживяване.
„Ако си сигурна“, каза Скот.
Али се усмихна, оценявайки подкрепата му сред сватбения хаос.
Когато Али тръгна към булчинския бутик, Скот, решен да направи преживяването ѝ специално, дискретно се обади на Сандра, една от управителките. Той подчерта, че е важно да се отнася еднакво към всички клиенти и да осигури наличието на най-добрите рокли за анонимната, значима посетителка.
„Налейте шампанско, дръжте кърпичките в готовност, помолете стилистите да се държат учтиво и услужливо“, инструктира Скот.
Али, която седеше в колата си, реши да потърси съвет от майка си, преди да влезе. Майка ѝ, играейки Судоку, предлага вечни съвети за това как да се облича според тялото си, да обръща внимание на материите и цветовете и да внимава за деколтето.
„Искаш ли Рийс да се разкрещи? Моля, гледай деколтето!“
„Не се обличам за брат си“, каза Али. „Дори не се обличам за Скот. Обличам се за себе си.“
„И това е единственият начин, по който бих го направила.“
„Добре, мамо“, каза тя и прекрати разговора.
След това написа на Скот: „Влизам!“ Той отговори с няколко сърчица и не каза много, така че тя предположи, че е зает на среща.
Вътре в бутика Али усещаше смесица от вълнение и спокойствие. Ароматът на рози изпълваше въздуха, а класическата музика звучеше, докато тя разглеждаше елегантното пространство. Съмър, вероятно мениджър, я посрещна със стегната усмивка, но Сандра остана дистанцирана.
Останала сама в мислите си, Али намери рокля, която й хареса – семпла, с дантела в горната част и плавна А-линия в долната. Когато я вдигна, за да ѝ се полюбува, Сандра рязко се намеси и грабна закачалката.
„Моля, не докосвайте роклята – нареди Сандра.
„Защо не мога да я докосна?“ Али попита с недоумение.
„След като платиш за нея, можеш да я пробваш“, каза Сандра с фалшива усмивка.
„Но в това няма никакъв смисъл“, каза Али. „Може дори да не ми пасва.“
Али наблюдаваше как Сандра връща роклята на закачалката.
„Така е. Такава е нашата политика“, заяви Сандра с фалшива усмивка, преди да си тръгне.
Али се изсмя, осъзнавайки, че неразумното поведение на Сандра се корени в предразсъдъци. Тя знаеше, че Скот не би одобрил подобна политика, и усещаше жилото на дискриминацията.
Чувствайки се победена след предразсъдъчното отношение на Сандра, Али реши да се разходи, за да прочисти главата си, като си похапна поничка. След като се върна у дома, тя приготви вечеря за Скот и реши да не разкрива неприятното си преживяване в бутика.
„Намерих си роклята, вземам я утре“, излъга тя Скот, който ѝ предложи визитката си.
„Нека поне сама да си подбера сватбената рокля“, настоява тя.
На следващата сутрин Али се съсредоточи върху работата, преди да отиде в бутика. Чудеше се дали Скот е избрал песента за първия им танц и си представяше сватбената си визия, докато шофираше. След като пристигна, тя възнамеряваше да плати роклята незабавно.
„Ето ви“, каза Али Сандра, като постави 3500 долара на касата.
Сандра обаче твърди, че роклята вече струва 5000 долара поради изтекла промоция, въпреки че предишния ден са се договорили за по-ниска цена. Али се почувствала победена, осъзнавайки, че отношението вероятно е повлияно от цвета на кожата ѝ.
Изведнъж тя погледна нагоре към пробните и видя млада жена, която чакаше друга да излезе. Приятелката ѝ отметна завесата и ѝ проправи път да излезе.
„Какво мислиш?“ – попита булката, показвайки роклята си.
„Не е лоша, Бела. Но първата ми харесва повече“, каза тя.
„Тази определено изглежда по-малко претенциозна. А аз точно това исках, честно казано!“
Али направи крачка напред и ги наблюдаваше. Не осъзнаваше, че Сандра я е последвала.
„Какво означава това?“ – попита тя Сандра. „Обясни ми как някои хора могат да пробват рокли, а други не?“
„Тези момичета са наши редовни клиенти“, обясни Сандра пренебрежително.
„Извинете?“ Бела каза. „Аз не съм редовна клиентка. За първи път съм тук! Моля ви, не ме правете на разведена. Това е и първият ми брак!“
Сандра се засмя неловко. Али виждаше, че тя всячески се опитва да се предпази.
„И така, нека си го кажем направо. Не ми позволяваш да пробвам тази нелепо надценена рокля, но и просто ме лъжеш направо в лицето“.
„Слушай, не ме карай…“ – започна Сандра.
„Донеси ми другия мениджър веднага“, каза Али, сядайки на дивана.
Сандра присви очи към Али.
„Добре“, каза тя.
Бела извика на Сандра да вземе роклята, от която току-що се беше преоблякла.
„И така, какво ще кажете за отстъпка?“ Бела попита Сандра. „Знаеш ли, защото съм редовен клиент.“
Сандра ги погледна строго. „Не и за тази рокля, не“, каза тя.
Али поклати глава. Определено щеше да разкаже всичко това на Скот.
„Здравейте, казвам се Мартин – каза един мъж до Али. „Аз съм управител на този бутик. Е, поне първият избор на управител.“
„Здравей“ – каза Али и се изправи. „Намерих рокля, която ми хареса, и, разбира се, се надявах да я пробвам. Но вашият съуправител или служителка, каквато и да е тя…“
„Да, да, да, да, наясно съм със ситуацията. И наистина се извинявам за това недоразумение – прекъсна я Мартин, предлагайки решение. Той предложи служителката Ирен да пробва роклята вместо Али.
„Защо не мога просто да си пробвам роклята сама, както направи другото момиче пред мен?“
„Това би било много по-малко рисковано, нали знаеш“, твърди Мартин.
„Не, Мартин. Не знам“, отвърна Али, разочарована от абсурда.
„За мен“, каза Мартин. „Ще бъде по-малко рисковано за мен, за бутика и за роклята“.
Айрин ентусиазирано предложи да пробва роклята и въпреки нежеланието на Али в крайна сметка тя се съгласи на необичайната уговорка. Защо? Защото това беше роклята, която искаше за сватбата си, и знаеше, че тези хора няма да ѝ позволят да я пробва.
Али наблюдавала как Айрин моделира роклята и разбрала, че има разлика в размера. Тя се съгласила сама да предостави размерите си, защото Сандра отказала да я измери. Разбира се, причината била цветът на кожата на Али.
Три седмици по-късно Али се върна в бутика заедно със Скот, който я чакаше отвън. Айрин се появи в роклята, но роклята изглеждаше идентична с тази, която изглеждаше в деня, в който Али я избра. И съдейки по това как е прилягала на Айрин, не е имало никакви промени!
„Не знам дали ми харесва роклята – каза тя. „Наистина ми е трудно да преценя, тъй като Айрин е с различен размер и тип тяло в сравнение с мен“.
„Какво намекваш тук?“ Ирене попита.
„Не намеквам за нищо, Айрин. Просто казвам, че ние с теб имаме различни мерки, така че ситуацията е различна“.
„Но ние го направихме стриктно по мерките, които ни дадохте“ – вмъкна се Сандра.
„Ето защо и за мен щеше да е по-логично да пробвам роклята“ – каза Али. „Не искам да плащам за това!“
Мартин, който ставаше все по-разочарован, подчерта усилията на магазина за промяна и удовлетворяване на исканията на Али. Той настоя, че неплащането на роклята би било загуба за магазина, нещо, което не може да допусне.
Чувствайки се претоварена, Али се противопоставя на Мартин за дискриминационното отношение. С нарастването на напрежението той я обвинява, че планира да открадне роклята.
„Не съм имала намерение да крада нищо!“ Али възкликна.
Мартин реагира безчувствено, заявявайки: „Всички вие сте потенциални крадци“.
„Всички вие?“ Али повтори. „Сега дори не се опитваш да скриеш расизма си.“
Спорът им ескалира, което кара Мартин да постави на Али ултиматум – да напусне, или ще извика полиция. С неохота тя избрала да си тръгне.
„И никога повече не се появявай тук!“ изкрещя Мартин и се обади на охраната.
Точно тогава на мястото на инцидента пристига Скот. Мартин фалшиво заяви, че Али се опитва да краде, а Сандра се присъедини към него, заявявайки, че вече са се справили със ситуацията.
„Да, скъпа. Можеш ли да си представиш, че повече няма да ме допускат в магазина ти?“. Али каза: „Аз не мога да си позволя да седна в магазина.“ Али каза: „Аз не мога да си позволя да седна в магазина.
„Какво?“ Скот попита. Той погледна от Али към служителите си и после обратно към Али.
„Може ли някой да обясни защо годеницата ми не може да си вземе роклята? Или защо я заплашват, че никога повече няма да влезе в магазина ми?“
„Той също така ми каза много неприятни неща. Всички те го направиха. И дори не ми позволиха да си пробвам роклята“, казва Али. Сега, когато Скот беше тук, тя се чувстваше много по-смела.
„Годеница?“ Мартин попита. „Но тя не ни каза това… Ние не знаехме.“
„Не сте питали нищо за мен или за сватбата ми. Оставихте цвета на кожата ми да говори сам“.
„Нямам думи, с които да изразя колко много съжалявам, Али – каза Скот. „Създадох този сватбен бутик, за да помогна на всяка жена да се почувства специална. И тогава годеницата ми влезе, а ти я накара да се почувства напълно противоположно.“ Скот въздъхна и уволни служителите си.
„А сега върви. Иди и избери рокля, каквато искаш. Аз ще те чакам отвън“, каза Скот на Али.
„Не, това можем да го направим утре. Хайде да се приберем вкъщи“, усмихна се Али, облекчена, че ще остави притеснителната ситуация зад гърба си.
