Дълго време Морис издирва съпругата си, която изчезва няколко месеца след сватбата им. Тя била бременна и той нямал представа какво се е случило. Но на 78-годишна възраст той получил съобщение във Facebook и не могъл да повярва кой го е изпратил.
“Това не може да се случи. Кларк Гарисън трябва да лъже”, прошепна си Морис, докато разглеждаше съобщението, което току-що беше получил във Facebook. Въпреки че беше възрастен човек на 78 години, той беше успял да влезе в крак с времето и знаеше как да борави с лаптоп и всички видове социални медии.
Но също така знаеше, че някои хора се възползват от по-възрастните хора онлайн и трябваше да бъде внимателен. Хората в живота му знаеха, че Морис търси съпругата си от много години, а измамниците имаха всякакви тактики за подвеждане на жертвите си. Той нямаше намерение да се поддаде на подобно нещо. От друга страна, той започна да се надява…
На 17 години Морис се запознава с Наоми в частното им училище в Ню Йорк. Тя била стипендиантка и най-вълнуващият човек, когото той някога е срещал. Мечтаеше да стане моден дизайнер и да организира ревю по време на Седмицата на модата.
Морис също се чувстваше артистично настроен, но родителите му бяха големи магнати в града и го бяха подтикнали да отиде в бизнес училище, а по-късно да получи магистърска степен. Пътят му беше очертан, но Наоми беше свободна да мечтае.
Двамата се привличат веднага, но родителите на Морис скоро откриват приятелството им и го обезкуражават. Баща му беше бесен от това.
“Не можеш да се въртиш около такива момичета, Морис. Ние имаме име, което трябва да защитаваме”, каза баща му с презрение, когато Морис се опита да говори с него за Наоми.
Морис мразеше как родителите му гледат на другите хора само защото нямат много пари. Също така не му пукаше какво мислят те, затова той и Наоми започнаха да се срещат. Родителите му мразеха това, но го оставиха, за да избегнат неприятности. Мислеха, че ще се разлюбят, когато започнат да учат в колеж.
Но това не се случи. Морис отиде в Колумбийския университет, за да запише бизнес курс, докато Наоми беше приета в “Парсънс”, и те се виждаха колкото се може по-често. Когато се дипломираха, той им предложи и започнаха да планират сватбата.
Естествено, родителите на Морис били шокирани и му казали да не го последва, но той заплашил да не поема семейния бизнес и да изчезне от живота им.
Родителите му винаги са се притеснявали какво ще си помислят другите, а изчезването на сина им би било най-лошото възможно нещо за тях. Затова те неохотно приеха ангажимента му. Поне така си мислеше Морис през цялото време. Той не знаеше през какво е преминала Наоми.
Независимо от това, те се ожениха на 24 години и бяха блажено щастливи. Година по-късно Наоми обяви бременността си и те не можеха да бъдат по-екстатични. Но един ден Морис се прибрал вкъщи и нещо му липсвало. Нищо не изглеждаше нередно, но той усещаше празнота, която не можеше да опише.
Накрая отишъл в стаята си. Раницата на Наоми била изчезнала, както и паспортът ѝ. Видял, че е оставила настоящата си чанта на леглото, а най-лошото било, че оставила и сватбения си пръстен. Морис коленичи до мястото им за почивка, грабна пръстена и започна да плаче. Знаеше, че тя си е отишла и че може би никога повече няма да я види.
Морис си спомни за онзи ден, в който Наоми си тръгна, и почти се разплака отново. Това се случваше всеки път. Тогава той плака в продължение на два часа и след това се изправи. Опита се всячески да я намери, но тогава нямаха мобилни телефони. Нямаха интернет и нямаше нищо, което можеше да направи без адрес. Тя можеше изобщо да е напуснала страната и той никога нямаше да разбере.
Но Морис не искаше да се отказва. Той нае частен детектив, за да я намери, но без резултат. Отпечатал обяви за изчезнали във вестника, но нищо не се появило. Говорил с всички, които я познавали, но повечето от семейството ѝ също били изчезнали. Тези, които останали в Ню Йорк, отказали да говорят с него. Това беше кошмар и навсякъде, където потърсеше, се оказваше задънена улица.
В крайна сметка родителите му го подтикват да спре. Поискаха му анулиране на брака, но той отказа да го подпише. Беше се оженил и това беше всичко. Никога не го убедиха да се ожени за друг и сега, 53 години след изчезването на съпругата му, той току-що беше получил съобщение от мъж на име Кларк Гарисън, който твърдеше, че е негов син.
Трябваше да прочете текста още веднъж:
Името ми е Кларк Гарисън. Аз съм син на Наоми Гарисън и вярвам, че съм и ваш. Тя ме отгледа на Хаваите и никога не ми е разказвала много за теб до преди няколко месеца, когато ми обясни няколко невероятни неща. Накрая я убедих да ми позволи да те намеря и аз го направих.
Тя няма социални медии и не знае как да се справи с всичко това. Но ако искаш, мога да ти изпратя наши снимки като доказателство. Просто отговори на това съобщение. Наистина искам да се срещна с теб и мисля, че заслужаваш да знаеш какво се е случило.
Макар че Морис се опасяваше, че може да става дума за измама, трябваше да знае със сигурност. Това беше отговорът, който бе търсил през цялото време. Трябваше да знае дали Кларк е неговото семейство.
Родителите на Морис бяха починали преди много години и той никога не се беше женил, нито пък имаше нещо друго. Трябваше да опита, затова щракна върху полето за текстово съобщение и набра текст.
След няколко съобщения, обаждане по Zoom и много снимки на растящия Кларк, той купува билет за Хонолулу и тръгва да се срещне със сина си.
Именно на летището той видял Наоми и сякаш изобщо не било минало време. Тя все още беше неговата единствена и неповторима. И тя му се усмихна, сякаш мислеше същото. Поздравиха се, сякаш все още бяха влюбени тийнейджъри, и всички се разплакаха.
След това той прегърна Кларк, който изглеждаше точно като него. “Не мога да повярвам – каза Морис и избърса сълзите си, след като се отдръпна от сина си.
“Аз също не мога да повярвам! Но ти не си приключил. Трябва да се запознаеш с жена ми и децата ми, които умират от желание да се запознаят с дядо си”, разкри изненадващо Кларк.
Те го заведоха в дома на Кларк и организираха пълноценно парти в негова чест. Те го приеха в семейството, сякаш винаги са го познавали, и Морис не можеше да бъде по-щастлив.
Но все още имаше някои неща, които трябваше да разбере. Затова, когато партито приключи, той взе Наоми настрана и й зададе въпроса, който го измъчваше в продължение на 53 години: “Защо си тръгна?”
“Мислех, че родителите ти може да са ти казали”, започна Наоми и спря, гледайки в краката си.
“Те никога не казаха нищо, въпреки че от известно време подозирах, че това е тяхна работа” – добавя Морис. “Но аз го отхвърлих. Мислех си, че щом не са могли да ни разделят, когато бяхме деца, няма да могат и след като се оженим и забременеем”.
“Е, това бяха те, Морис. И искам да знаеш, че много съжалявам. Толкова много се съпротивлявах. Те ме заплашваха в продължение на години. Понякога ми предлагаха пари, за да те напусна, но аз не го направих. Но когато забременях, те заплашваха детето ни – разкри тя, а Морис затвори очи от болка.
“Боже… – въздъхна той и поднесе ръка към лицето си.
“Да, и това беше моят предел. Казаха, че бебето никога няма да бъде прието и че ще го отвлекат, за да не го видим никога. Не знам какво щяха да направят, но не можех да рискувам това. Взех всичко и заминах на място, за което се сещах. За щастие мама и татко дойдоха с мен. И повечето от семейството харесаха идеята за Хаваите, така че в крайна сметка ме последваха. Всъщност тук законно промених името си на Кейлани Гарисън, надявайки се, че ти или родителите ти няма да ме откриете – каза тя.
“Виж, разбирам защо си избягал след тази заплаха. Но можехме да бягаме заедно”, заяви Морис, а гласът му беше изпълнен с емоции. Наоми веднага поклати глава.
“Не, не. Родителите ти нямаше да те оставят да си тръгнеш. Те имаха толкова много пари и не се страхуваха да ги използват, за да съсипват животи, Морис. Аз също не можех да рискувам останалата част от семейството си. Те също щяха да се обърнат към тях. Това беше единствената възможност. Създадохме си живот тук, дори и да беше трудно в началото, защото взехме малкото средства, които имахме, за да избягаме – настоя тя. “Тогава това беше правилният избор за нас.”
“Просто ми липсваше толкова много – прошепна Морис и започна да плаче.
“И съжалявам за това. Трябваше да се опитам да те намеря още преди години, когато прочетох, че родителите ти са починали. Но си мислех, че може би сте създали семейство и сте продължили напред”.
“Не съм го направила. Как бих могла? Никога не съм спирал да те обичам – каза Морис през сълзи. Наоми се усмихна съкрушено и също се просълзи.
“Аз също никога не съм спирала”, промълви тя и прегърна отдавна изгубения си съпруг.
Те дълго плакаха в прегръдките си и точно тогава Морис знаеше, че се мести на Хаваите. Той не можеше да пропусне нито един момент от живота им. Искаше да опознае Кларк и внуците си. Може би нямаше да му остане много време на този свят и той искаше да го прекара с хората, които имаха най-голямо значение. Нямаше време за губене.
Какво можем да научим от тази история?
Истинската любов преодолява времето и разстоянието. Дори десетилетия раздяла и разстояние не могат да накарат Морис и Наоми да забравят любовта си един към друг. И тази любов в крайна сметка ги събра отново заедно.
Няма време за губене. Животът е твърде кратък, за да може някой да чака щастието си. Отидете да го намерите и живейте така, сякаш няма да има утре.
