Боклукчия, който се бори да отгледа дъщерите си близначки сам, осиновява изоставено сляпо бебе, което намира близо до контейнер за боклук. Един ден той случайно открива хобито на момчето и му помага да постави основите на бъдещия си бизнес за милиони долари.
Точно когато Боб благодари на съдбата, че го е дарила с толкова прекрасна съпруга и две очарователни деца, тя му нанесе болезнен удар. 41-годишният мъж, който беше женен за съпругата си Сара от 9 години, в крайна сметка остана да отглежда сам дъщерите си близначки Кара и Кристи.
Сара призна за дългогодишната си връзка с друг мъж и остави Боб да се грижи сам за тях. Но това не беше всичко…
— Твоят „друг мъж“ ли е техен баща? Как можа да ми причиниш това, Сара? Кажи ми истината… — Боб спореше и отговорът на Сара го разби.
Тя призна, че Кара и Кристи не са деца от аферата на Сара. Те били заченати от друг мъж, с когото тя имала връзка две години след като се омъжила за Боб.
Когато Боб я попита защо му е изневерила, тя каза:
— Защото си изкарваш прехраната от контейнерите за боклук и ме е срам да кажа, че си мой съпруг. Искам богат живот, който не можеш да си позволиш.
Боб беше разбит. Той си мислеше, че е живял перфектен живот със Сара, но му бяха необходими девет дълги години, за да осъзнае, че жена му, която той боготвореше и обичаше, не е доволна от него. Боб не можеше да види дъщерите си по същия начин отново, но в същото време знаеше, че не може да живее без тях.
— Ще вземеш ли децата с теб? — попита той Сара в деня, в който се разведоха.
— Защо да взимам децата с мен, когато ще се омъжвам за друг? Можеш да ги отгледаш, ако искаш, защото биологичният им баща почина преди години. — каза тя без колебание. След това тя си тръгна и Боб никога повече не я видя.
Боб не можеше да се примири с това, че жена му я няма, но се събра, за да отгледа дъщерите си. Чувстваше, че съдбата иска от него да направи това.
Той се бореше срещу всички трудности, за да направи дъщерите си щастливи. Вярваше, че те са неговият свят, като не знаеше, че скоро ще има ново попълнение.
Един ден Боб намери изоставено момченце да плаче близо до един от контейнерите, от който той събираше боклука.
— Бебе? — възкликна той и се приближи до малкия.
Огледа се и видя, че няма никой. Той се наведе, провери коша на бебето и намери бележка, която гласеше:
“Моля, да се погрижи за него. До който намери това сляпо бебе“.
Боб се стресна.
— Как може някой да причини това на бебе? — Той вдигна бебето и го полюля. Бебето продължаваше да плаче и въртеше нежните си ръце, за да усети човека, който го държи. То риташе и крещеше.
Боб успокои детето и го заведе у дома, за да го нахрани с малко топло мляко, преди да се обади на социалните.
— Намерих го до контейнера за боклук. — каза той на властите.
По-късно момченцето беше откарано в болница и беше потвърдена слепотата му. Сърцето на Боб го теглеше към безпомощното малко дете и реши да го осинови.
— Щом мога да отгледам две дъщери сам, със сигурност мога да отгледам и него. — помисли си той.
Шест месеца по-късно Боб законно осинови бебето и го прибра у дома.
— Той е новото ви братче, Сам… Какво мислите?! — той представи бебето на дъщерите си.
Първоначално Боб беше скептичен относно предизвикателствата, пред които трябваше да се изправи. Той знаеше, че Сам ще се нуждае от специални грижи и внимание поради слепотата си, така че направи всичко възможно, за да помогне на Сам да се почувства обичан.
Бяха изминали 7 години, когато Боб откри, че момчето има специален интерес.
— …И тогава принцесата избяга от кулата… — Боб четеше приказки за лека нощ на кикотещия се Сам, който използваше въображението си, за да си представи красивата принцеса, хваната в капан в огромна кула, и красив принц, който тайно се среща с нея всяка нощ. Сам обичаше да слуша такива приказки за лека нощ и никога не заспиваше без такава.
На седмия му рожден ден Боб подари на Сам книга.
— Какво е това, татко? — попита Сам. — Чувството е толкова странно при допир.
— Това е брайлова книга. Трябва да усетиш изпъкналите точки и бавно да ги следваш с пръсти. Те ще ти помогнат да четеш и да учиш. — отговори Боб, който търпеливо обучаваше Сам да използва книгата през следващите седмици.
На всеки два месеца Боб купуваше няколко брайлови книги за Сам. Бяха скъпи, така че Боб трябваше да намали някои разходи, за да си ги позволи за сина си.
Минаха 20 години и Сам вече можеше да чете и пише свободно. Той реши да помага на незрящи хора и създаде малко издателство. Боб му помогна с основното оборудване, необходимо, за да започне, използвайки парите, които беше спестил за сватбите на дъщерите си.
С времето бизнесът на Сам започна да се развива. Новият му успех означаваше, че той можеше да промени условията на живот на семейството си и да служи на обществото.
След 3 години Сам беше собственик на огромна издателска къща, която специално помагаше на слепи хора да четат и пишат. Бизнесът му донесе оборот от милиони. Той купи огромно имение с първия си милион и се премести там с осиновителя си и сестрите си.
Въпреки че не беше биологичен син на Боб, Сам го караше да се гордее по всякакъв възможен начин. Той знаеше, че е осиновен и често казваше по време на интервюта:
— Родителите не са тези, които ни раждат, а тези, които ни отглеждат. Собствените ми родители не са ме искали. За тях съм бил бреме. Благодаря на съдбата, че ми изпрати любящ баща, който ми помогна да видя света през неговите очи. Боб е мой баща и винаги ще бъде. Гордея се, че съм негов син!
