Един ден между братята близнаци Джак и Рик възниква вражда, която води до раздялата им завинаги. Каква ще бъде съдбата им години по-късно, когато един от братята, който вече е богат, се натъква на своя близнак, просещ пред ресторант?
Високи махагонови рафтове, натъпкани с дебели томове, централна дървена маса и три червени кадифени стола заемаха библиотеката. Това беше мястото, където Самюъл, дядото на Джак и Рик, ги учеше всяка вечер.
Докато растяха, двамата братя бяха заобиколени от книги, защото дядо им е бил ненаситен читател. За съжаление, родителите на Джак и Рик бяха твърде погълнати от работата си, така че Самюъл, който беше единственият им роднина в града, се грижеше за момчетата.
Въпреки че Рик и Джак харесваха дядо Самюъл, те не бяха от най-възпитаните деца и лазенето по нервите на дядо им беше едно от любимите им занимания.
— Дядо! Дядо! Виж, има нещо зад теб!
Докато дядо им разбере какво се крие зад него, двете момчета изчезнаха от библиотеката, защото не обичаха книгите или четенето. Само Самюъл обожаваше колекцията си от книги, но не и момчетата.
Косата на по-възрастния мъж обаче не беше посребряла за една нощ — тя отразяваше неговите преживявания, възходите и паденията, които беше виждал през живота си. И така, докато малките му внуци бяха заети с пакости и шеги, дядо им кроял план как да ги опитоми.
Една вечер той извика момчетата в библиотеката и каза: „
— Добре, момчета. Имам да ви кажа нещо. От днес, който седне с мен в библиотеката ми и ми позволи да му чета, ще получава най-добрия коледен подарък всяка година! Другият се прибира с празни ръце!
Двете момчета се спогледаха и от следващата вечер, в алчността си за най-хубавия коледен подарък, започнаха да учат в библиотеката на заедно с дядо си. Но тогава Самюъл се разболя.
Слабите му крайници вече не можеха да държат големите, тежки книги, които четеше на внуците си, и той знаеше, че времето му е дошло. Така че в последните си дни той прекара толкова време с внуците си, колкото можеше.
Един ден Самюъл задряма, докато четеше книга на Джак и Рик, и никога повече не се събуди. Любовта му към книгите не угасна до последния му дъх и последното нещо, което каза на внуците си беше: „В книгите има мъдрост, а мъдростта е истинското съкровище, момчета“.
Преди Джак и Рик да осъзнаят, дядо Самюъл го нямаше от години, а те вече бяха възрастни, които не споделяха същата страст към книгите и мъдростта на покойния си дядо.
Родителите на Джак и Рик бяха изградили малък семеен бизнес, който беше достатъчен, за да ги поддържа на повърхността, но той губеше пари през последните няколко години, така че родителите извикаха децата един ден и им казаха, че от тях зависи да го спасят.
— Спестяванията ни почти се изчерпаха и не мислим, че ще можем да продължаваме така. — безпомощно призна баща им. — Имам нужда от вашата помощ, момчета.
— Но татко — каза Джак. — Ние никога не сме били в колеж и нямаме представа как да управляваме бизнес!
— Понякога в живота обстоятелствата те карат да дадеш най-доброто от себе си, Джак. — каза баща му. — Разчитам на вас, защото, честно казано, майка ви и аз не смятаме, че можем да ви издържаме повече.
Джак и Рик се караха почти през целите си юношески години и това, че баща им внезапно ги помоли да поемат отговорностите, наистина ги разтревожи. Как биха го направили, когато никога не се е налагало да си мръднат пръста за нищо?
— Мисля, че е време да прибегнем до библиотеката на дядо, Рик — каза Джак една вечер. — Той има толкова много книги там и със сигурност ще намерим нещо, което ще ни помогне. Както и да е, не можем да си позволим колеж, а последния път прецакахме въпроса със стипендията.
Рик сви рамене.
— Не говориш сериозно, нали? Господи! Не ми казвай, че си сериозен!
— Какво имаш предвид? Разбира се, че съм! — настоя Джак.
— Наистина ли мислиш, че прочитането на няколко книги ще ни направи толкова умни, че ще можем да се справим с бизнеса на татко? Дори татко, който има толкова години опит, не би могъл да го направи, Джак! Как ще го направим?
— Е, трябва да опитаме! — каза Джак. — Не можем просто да седим тук и да се надяваме на чудо, което да спаси бизнеса!
— Успех, братле! — Рик се ухили. — Но аз не съм готов да изучавам книгите, които дядо ни четеше. Беше толкова трудно да избягам от това и няма да се върна там! Приключих с тези глупости!
Няколко дни по-късно Рик го нямаше. Изчезна във въздуха. Когато Джак се върна у дома този ден, той намери майка си да ридае за откраднатите им спестявания; тогава тя откри бележка в стаята на Рик, която казваше, че е уморен от бедността и не иска да бъде губещ, оставайки там и опитвайки се да спаси почти фалиралата фирма на баща си.
Джак остана сам със своите застаряващи и безпомощни родители, колабиращ бизнес и без идея какво да прави по-нататък.
Но имаше едно нещо, което все още имаше: книгите на дядо Самюъл.
Когато Джак посети старата библиотека на дядо си, гледката на покрити с прах книги го просълзи. Бяха толкова щастливи да играят, четат и прекарват времето си със Самюъл там. О, как му липсваха тези дни сега!
Джак се огледа за кърпа за прах и подреди няколко рафта, преди да избере книга за четене. Когато я отвори, той беше изненадан от това, което намери вътре. Банкнота от 1 долар, закрепена на тънкия, пожълтял лист, го гледаше втренчено.
— Дядото държал ли е спестяванията си в любимите си книги? — той се засмя, докато прелистваше следващата страница. Друга банкнота. Докато Джак прелистваше следващата и следващата страница, той намери няколко доларови банкноти вътре.
За миг не повярва на очите си. Във всички книги ли имаше пари? За да провери, Джак избра няколко книги на случаен принцип и наистина намери пари в тях!
“Защо дядо е държал парите тук?” зачуди се той.
Мислейки, че е пъзел, Джак започна да чете книгите. Четеше ги ден и нощ и в рамките на една година почти беше завършил всички томове в библиотеката. Все още не беше похарчил парите, които беше намерил, вярвайки, че трябва да разреши мистерията зад тях.
По това време Джак прояви интерес към научните книги, особено към биологичните науки. Чудеше се защо не си е помислил да прочете книгите преди и продължи.
Скоро след това той каза на родителите си, че няма да може да им помогне в бизнеса, но ще стане успешен лекар и ще ги накара да се гордеят. Тъй като спестяванията на родителите му бяха изчезнали, Джак започна работа на непълен работен ден, за да издържа семейството си.
Времето минаваше и няколко месеца по-късно Джак кандидатства за стипендия. Нямаше никакви надежди, че ще успее, но даде всичко от себе си и не можа да повярва на очите си, когато успя!
Книгите на Самюъл бяха променили живота на Джак и сега той беше решен да накара родителите и дядо си да се гордеят, като стане лекар. Така той работи изключително много за кандидатстудентските изпити и въпреки че беше отхвърлен от няколко университета, той беше приет в дузина!
Джак избра най-близкия до дома колеж, за да може да бъде около родителите си и да ги подкрепя, докато работи върху мечтите си. Междувременно той не беше забравил своя брат близнак.
Години наред Джак се опитваше да намери Рик в социалните медии, преглеждаше старите места, където са излизали като деца, и дори поддържаше връзка с приятелите на Рик, надявайки се, че ще има някаква следа от него.
За съжаление нямаше такива. Минаха още няколко години и след като Джак завърши, той започна изследователска лаборатория с парите, които намери в библиотеката на Самюъл.
Това беше неговият начин да отдаде почит на покойния си дядо, който беше допринесъл за неговия успех и всичко, което е постигнал в живота, както и да популяризира клиничните си изследвания като лекар. В крайна сметка, ако не бяха книгите на Самюъл, Джак никога нямаше да открие интересите си или на какво е способен.
В деня на откриването на лабораторията Джак седеше сам за известно време, държейки една от любимите си книги, които бе намерил в библиотеката. Онзи ден той осъзна, че най-накрая е решил пъзела с парите в книгите.
Самюъл беше оставил парите в своите томове, за да могат внуците му да четат книгите. В крайна сметка вече не можеше да им купи коледни подаръци. Той обаче беше измислил техника, за да гарантира, че внуците му четат и стават мъдри хора.
Горкият Рик, помисли си Джак. Любопитен съм какво прави този човек. Ако беше останал, щеше да разбере, че дядо ни е оставил съкровище в старата си библиотека.
Изминаха две години и нещата за Джак вървяха гладко. Лабораторията му растеше и се разширяваше и той беше отворил множество клонове в целия щат. Той също планираше да я разшири в други щати и по време на среща с инвеститори срещна любовта на живота си.
Ариел беше красива, трудолюбива и непринудена. Тя първо се влюби в лешниковите очи и очарователната усмивка на Джак, но той се влюби още повече в нея. Всъщност той беше толкова пленен от нейната личност, че реши, че не иска да прекара остатъка от живота си с никоя друга.
Когато един ден Джак и Ариел пристигнаха в ресторант за обяд, Ариел бързо влезе вътре. Но краката на Джак отказаха да се движат. Той остана неподвижен, не можеше да откъсне поглед от мърлявия мъж пред ресторанта, който искаше пари от минувачите.
— Рик? — запита се Джак. — Той… това е брат ми, нали?
Въпреки че лицето на мъжа беше изпъстрено с бръчки и беше облечен в дрипави дрехи, Джак нямаше да пропусне да разпознае брата близнак, с когото беше израснал. Нямаше да забрави и глупавата физиономия на брат си.
— Рик, какво… какво ти се случи? — попита Джак, като се приближи до него, а бедният човек имаше сълзи в очите.
— О, Джак! — Рик изхлипа, обвивайки ръце около брат си след години. — Не мога да повярвам, че това си ти! О, аз… Никога не съм мислил, че ще те видя отново!
Осъзнавайки, че брат му носи скъп костюм и той току-що го беше съсипал, Рик се отдръпна.
— Съжалявам — прошепна той. — Не исках да съсипвам дрехите ти.
— За какво изобщо говориш? Ела тук! — Джак извика, докато държеше брат си близо до себе си. Сълзите му не спираха, докато обясняваше на Рик колко много се е опитвал да го намери.
Междувременно Ариел излезе от заведението и остана шокирана да види красивият си приятел да прегръща скитник.
— Скъпи! — извика тя. — Какво правиш? Защо прегръщаш скитник?
— Той не е скитник! Той е Рик, Ариел! — каза през сълзи Джак. — Помниш ли, казах ти за брат ми, който беше изчезнал преди години? Намерих го и аз… не мога да опиша колко се радвам!
Докато Ариел не беше доволна, че Джак развали обяда им, тя знаеше колко много той копнееше за Рик. Тя отмени срещата и каза, че ще говорят по-късно. Джак знаеше, че я е разстроил, но щеше да се погрижи за това по-късно. Сега за него имаше значение само отдавна изгубеният му брат, който беше пред очите му, жив и здрав.
— Рик, знаеш ли изобщо какво се случи, след като си тръгна? Дядо ни беше оставил най-ценното си притежание. Неговите книги… те преобразиха живота ми!
Изражението на Рик помръкна, когато Джак продължи да му разказва за парите, които е намерил, и как книгите са му помогнали.
— Значи си похарчил парите на дядо, без дори да ти пука за мен? — изсъска Рик. — Това е наистина егоистично от твоя страна, Джак, нали? Дядото трябва да е оставил наследството и на двама ни. Как можа да похарчиш всичко сам? И имаш този страхотен живот само заради парите му!
— Чуваш ли се изобщо, Рик? — каза Джак раздразнен.
— Какво? Не е като да лъжа!
— Никога не съм искал парите на дядо, Рик. — обясни Джак — И не ги похарчих, докато не завърших колеж, нали? Издържах себе си, мама и татко през цялото време. В библиотеката на дядо има толкова много книги, че не мога да изчета всички. Можеш да погледнеш там… Ще разбереш какво имам предвид. И съм сигурен, че имат това, което търсиш. Но повярвай ми, истинското съкровище е знанието, съдържащо се в тези книги, братко .
Рик беше повече от щастлив да се върне в библиотеката, защото алчността му не беше избледняла през годините. И след като успя и намери парите, той беше извънредно щастлив. Но парите, които намери вътре, не му стигнаха за дълго.
Рик използваше книгите, за да се поддържа на повърхността, а не да трупа знания, и скоро се оказа в същата ситуация, просейки за прехраната си. В този момент той осъзна, че Джак е постигнал успех не защото Самюъл им е оставил пари, а благодарение на знанията, които е получил.
И така, докато Джак планираше сватбата си с Ариел, след като се споразумяха, Рик най-накрая се опитваше да промени себе си и размишляваше върху грешките си. Само времето ще покаже как ще се развият нещата за него. Междувременно дядо Самюъл се усмихва на внуците си от красивото небе, радостен, че най-после е показал на някогашните си палавни любими момчета правилния път.
Какво можем да научим от тази история?
- Когато изберете грешния път, вие сте виновни за затруднението си. Рик никога не се съсредоточава върху себе си, дори след като посещава отново библиотеката на дядо си, което го върна обратно в бедност.
- Оценявайте това, което правят вашите баби и дядовци, защото те винаги искат най-доброто за вас. Книгите на Самюъл промениха живота на Джак и го направиха успешен, защото Джак осъзна тяхната стойност. Рик едва сега е осъзнал стойността на знанията, съдържащи се в него, и само времето ще покаже дали ще се промени.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
