Мъдър баща учи 15-годишния си син на важността на добротата и уважението, след като го чува да крещи на жена с увредено зрение в пекарна.
През целия си живот Стив Морисън работи усилено и става доста успешен. Така че синът му Люк никога не пропускал нищо и имал повече привилегии от повечето си приятели. Докато някои хора биха използвали това, за да напреднат в живота си, Люк приемал всичко за даденост.
Един ден Стив се прибирал с Люк след училище, когато получил спешно обаждане от партньора си за един случай. Стив беше адвокат във фирма „Кейс Парамаунт“ в Южна Филаделфия, която той и партньорът му Морис бяха основали веднага след като бяха завършили колеж.
Докато Стив скачаше по телефона, той спря колата до близката пекарна и започна да преглежда набор от документи в куфарчето си. „Да, Морис, намерих документите. Клиентът ще дойде ли днес?“
„Още не си е записал среща, Стив, но случаят изглежда малко сложен. Смяташ ли, че можем да се заемем с него?“
„Трябва, Морис. Този случай е наистина важен за нашата фирма. Всъщност прегледах грубо досиетата по делото и то изглеждаше доста интригуващо. Освен това се чудех дали…“ Точно когато Стив се канеше да каже на Морис нещо важно, Люк го прекъсна. „Гладен съм, татко. Мога ли просто да отида в пекарната? Ще се върна след няколко минути.“
Стив мълчаливо направи знак на Люк да млъкне, но момчето не спираше. „Хайде, татко! Знаеш, че лятната ми ваканция започва утре, а мама няма да ми позволи да ям навън. Трябва да се сблъскам с гнева на нейната здравословна диета. Както и да е, ти си зает с едно обаждане! Какво, по дяволите, трябва да правя тук?“
Уморен да казва на момчето да мълчи, Стив накрая се отказал и му подал няколко доларови банкноти от портфейла си.
„Само почакай за секунда, Морис“, казал той по телефона, след което инструктирал Люк да не купува нищо с фъстъци, защото момчето било алергично към тях. Люк кимна на баща си и се втурна в пекарната.
„Добре дошли, сър! Аз съм Мадисън. С какво мога да ви помогна?“ – попита с усмивка продавачката на Люк.
Люк дори не си направи труда да ѝ се усмихне в отговор. Беше зает да скролва в Инстаграм и бързо направи поръчката си. „Бих искал да купя две канелени рулца и голямо шоколадово фрапе. Опаковайте го и да, уверете се, че е бързо!“
„Разбира се, господине“, отговори Мадисън, докато събираше поръчката му и си тръгваше. Тъй като обаче беше частично сляпа и не можеше да вижда добре, вместо да опакова две канелени рулца за Люк, тя опакова едно канелено рулце и едно кремче. „Ето, заповядайте, сър. Вашето фрапе се приготвя. Скоро ще ви го донеса.“
Люк беше всичко друго, но не и впечатлен. „КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ?“ Той вдигна поглед от телефона си. „Направих поръчка за две канелени кифлички, защо тук има кифличка със сметана? Ти глуха ли си?!“
„О, много съжалявам, сър“, извини се Мадисън. „Бързо ще го заменя! Не можах….“
„Вижте, не ми пука! Просто ми донеси бързо поръчката!“ Люк се втрещи. „Чудя се колко ли е трудно да опаковаш една поръчка както трябва?“.
Мадисън побърза да влезе вътре и се върна с поръчката на Люк. Този път тя помоли една от колежките си да я провери повторно, защото се страхуваше, че Люк отново ще ѝ изкрещи. „Съжалявам за объркването, сър – извини се тя отново. „Това са 10 долара. Как искате да платите?“
Люк не чу нито една нейна дума. Той провери повторно поръчката, хвърли няколко долара на касата и си тръгна. Междувременно Стив, който следваше вътре в пекарната, беше забелязал грубото поведение на Люк към Мадисън. Той поклати глава, шокиран от това колко грубо се е държал синът му с персонала на пекарната. Реши, че е време да се научи да се отнася с уважение към хората!
Когато излезли от пекарната, Стив попитал Люк: „И така, взе ли всичко, шампионе?“.
„Да, татко! Но това място има наистина непрофесионален персонал. Колко е трудно да опаковаш две канелени рула? А най-лошото е, че след като онази асистентка Мадисън ми даде грешна поръчка, тя използва частичната си слепота като извинение. Както и да е, татко, какво ще правим тази година за ваканцията ми? Ще ходим ли в Цюрих? Чух, че е красиво, а и мама иска да отиде там!“
„Ами всъщност току-що се сетих за нещо друго за това лято, сине“.
„О, наистина? Планираш пътуване някъде другаде? Може би до къщата на баба във Ванкувър?“
„Не съвсем, Люк. Реших, че ще работиш в някоя пекарна или закусвалня на непълно работно време, точно както другите деца оползотворяват ваканциите си. Но нека я направим малко по-кратка за теб. Ще работиш само един месец…“
„О, хайде, татко. Престани да се шегуваш! Не говориш сериозно, нали?“
„Сериозен съм, сине. Но ако не искаш да го направиш, няма страшно. Но оттук нататък няма да имаш никакъв абонамент за Netflix и няма да излизаш от вкъщи, без да поискаш разрешение и от майка си, и от мен. Ако нямаш нищо против това, можеш да го пропуснеш“.
„ТОВА НЕ Е ГОТИНО, ТАТКО! НЕ МОЖЕШ ДА МИ ПРАВИШ ТОВА!“
„Е, дадох ти една възможност, Люк. Няма проблем, ако не искаш да го направиш.“
„Уф… Добре! Ще го направя! Но само за един месец!“
„Добре!“ Стив каза.
Когато Люк започва да работи в закусвалня, той разбира, че това не е лесна работа. Шефът му, г-н Дънкан, беше много строг и когато Люк правеше грешка, той просто му се нахвърляше. Например един ден Люк добавил домати към бургера, въпреки че г-н Дънкан ясно го бил инструктирал да не го прави. Г-н Дънкан му се разгневи и го уволни.
Същия ден Люк се върнал вкъщи и се извинил на баща си, че е бил толкова груб с Мадисън. „Работата не е лесна, татко. Миналата седмица, когато отидох в пекарната, изкрещях на продавачката. Не трябваше да го правя, татко. Много съжалявам.“
„Не биваше да се извиняваш пред мен, Люк“, отбеляза Стив. „Вместо това Мадисън е тази, която заслужава извинение. Видях какво се случи онзи ден в пекарната, когато те последвах вътре. Запомни, сине, че никога не трябва да съдиш човек въз основа на външния му вид, финансовото му състояние или работата му. Всички ние работим много усилено за семействата си“.
„Разбирам, татко“, каза тихо Люк.
На следващия ден Люк отиде при Мадисън и ѝ се извини, че се е държал грубо. По-късно той се присъединява към същата пекарна като служител на непълно работно време и скоро става добър приятел с Мадисън.
Мадисън била много умна и талантлива. Въпреки че била почти сляпа, тя рисувала красиви картини. Един ден тя показала една от картините си на Люк и момчето било много впечатлено от нея. „Уау! Ти рисуваш наистина добре. Защо никога не си мислила да станеш професионален художник?“ – попитал я той.
„Виждаш ли, Люк, за мен не е много лесно. Тъй като не мога да виждам ясно нещата, ми трябват часове и дни, за да създам правилно една картина. Лекарят ми каза, че ако си направя лазерна операция, ще мога да виждам правилно, но лечението е много скъпо. Тази работа не е толкова добре платена, а аз не мога да я напусна, защото трябва да издържам семейството си“.
Люк се почувствал много зле за Мадисън и същата вечер вкъщи попитал баща си дали могат да платят за операцията на Мадисън. Стив беше горд, че Люк помага на човек в нужда, и с радост се съгласи.
Когато операцията на Мадисън приключила и тя се върнала у дома, Стив ѝ помогнал да си намери работа в художествена галерия като дизайнер. Един от приятелите на Морис търсеше дизайнер за своята компания и Мадисън се оказа идеалният избор.