Богат баща изпраща на синовете си писмо, в което симулира смъртта си, за да определи законния си наследник. В деня на фалшивото му погребение вместо петимата му синове пристига странно младо момиче, за да оплаче смъртта му.
Какво ли не бихме направили за нашите скъпи деца и внуци? Бихме преместили небето и земята, бихме пожертвали всичко и дори бихме разкъсали сърцата си, за да им покажем колко много ги обичаме.
Но любящият татко Бенджамин, на 68 години, изпраща само едно съдбовно писмо, в което симулира смъртта си, до всеки от петимата си сина. Разбира се, никой от тях не си е представял, че баща им ги е измамил, за да определи своя наследник…
Всеки, който е познавал семейството на Бенджамин отблизо, е знаел колко упорито е работил човекът, за да изгради богатството си. Бенджамин бил само на 21 години, когато започнал бизнеса си от нулата, и той продължил да се разраства през годините, благодарение на усърдната му работа и отдаденост.
Той винаги е учил децата си на ценностите на усърдната работа, която дава сладки плодове. Но единственото, което имало значение за децата на Бенджамин – Джейк, Саймън, Кевин, Хосе и Рик, били просто парите. Когато пораснаха, те не одобриха думите на баща си за упорита работа, отхвърляйки мъдростта му като дълго нежелани лекции.
Тя беше облечена в черно, подготвена за траур. “Но днес не виждам тук никакво погребение… Дали съм попаднала на правилното гробище?“ – чудеше се тя.
В крайна сметка синовете се изнесоха от къщата на баща си и се допитваха до него само за кредитната му карта, когато искаха той да плати сметките им. Бенджамин много добре знаеше, че синовете му са на грешен път. Но той не можеше да направи много, за да ги накара да разберат, че парите са само нетрайна хартия пред отношенията.
За съжаление нещата се влошили още повече, след като съпругата на Бенджамин, Лили, починала. Само няколко месеца след смъртта ѝ Бенджамин се отчужди още повече от синовете си, които виждаха в него само жива, движеща се машина за пари.
Сърцераздирателната истина обаче е, че Бенджамин винаги е липсвал на децата си. Той бил самотен и нещастен и постоянно протягал ръце към тях, надявайки се поне един от тях да се обърне и да се погрижи за него.
Човек вероятно може да си представи какво място би заемал Бенджамин в сърцата на синовете си, ако не беше толкова богат или не можеше да им дава пари, когато поискат.
Старият баща беше потиснат и не знаеше как и къде да излее разочарованието си. Не можел да си го изкарва на децата си, защото ги обичал толкова много, че винаги им прощавал. Надявал се, че те ще разберат, че той бавно умира поради здравословни проблеми.
„Рано или късно синовете ми ще се върнат при мен!“ – често се успокоявал той. Изминали няколко месеца и Бенджамин така и не чул децата си, които започнали собствен бизнес в различни щати.
Един ден всички негови синове получават неочаквано писмо от адвоката на баща си, в което ги уведомява за преждевременната му смърт.
„Моля, бъдете тук на погребението. Последното желание на баща ви беше да почива в присъствието на любимите си деца“ – гласеше един от редовете в писмото.
Синовете се усмихнаха и го отхвърлиха. Малко им беше известно, че баща им планира да определи кой от тях заслужава да наследи имота му на стойност милиони. Изпратили писма до адвоката, в които се интересували от съдбата на наследството на баща им и от това кой какво ще получи. Разбира се, Бенджамин все още беше жив, а синовете му още не знаеха това.
Беше денят на измисленото погребение. Бенджамин седеше на фотьойла си във вътрешния двор на гробището и с нетърпение чакаше да види синовете си.
„Бях споменал, че погребението ще бъде по обяд, но момчетата ми още не са дошли. Почти е време“ – усмихна се той. Точно тогава Бенджамин видя силует на млада дама да влиза през портата. Беше облечена в черно, подготвена за траур. „Но не виждам никакво погребение тук днес… Дали съм попаднала на правилното гробище?“ – зачуди се тя.
„Познавам ли ви, млада госпожо?“ – попита Бенджамин.
„Здравейте, аз съм Алис и съм дошла да присъствам на погребението на бащата на годеника ми Джейк – Бенджамин“, отговори тя и се огледа. Беше доста объркана, тъй като не виждаше никаква организация за погребение там.
„Синът ми има годеница?“ Бенджамин беше изненадан. „Никога не ми е казвал.“
„Какво? Вашият син?“ – изкрещя Алис, като по-късно разбра, че е застанала лице в лице с бащата на Джейк, който беше много жив.
„Но адвокатът ти беше изпратил писмо, с което те уведомяваше, че си починал. Защо бихте излъгали синовете си?“ – чудеше се тя.
Бенджамин разкри драматичния си план за определяне на законните си наследници пред Алис.
„Реших да изготвя завещание и да завещая състоянието си на най-заслужилото дете сред петимата ми синове. Но ме изненада, че те вече не се интересуват от мен. Получих запитвания какво ще се случи с моето имущество, след като почина. Не отговорих под предлог на адвоката си, защото все още се надявах, че синовете ми ще дойдат да оплачат смъртта ми“.
Алис много съжаляваше за Бенджамин. Оказа се също, че макар да се е опитала да убеди Джейк да присъства на погребението на баща си, той е отказал. Той планирал да посети адвоката седмица след погребението, за да определи колко ще наследи от имуществото на баща си.
Въпреки че Алис беше силно влюбена в Джейк, тя не подкрепяше възгледите му. Тя се скара с него и дойде да присъства на погребението на Бенджамин против волята на годеника си.
„Ти дойде да присъстваш на погребението ми против волята на сина ми? Но защо, скъпа?“ Бенджамин се зачуди.
„Родителите ми ме научиха как да уважавам всички, особено по-възрастните. Всички ние ще остареем един ден и сърцето ми ще се разкъса, ако детето ми ме изостави по този начин“, отговори Алис, предизвиквайки сълзи на радост в очите на стареца.
В крайна сметка петимата синове на Бенджамин получават още едно неочаквано писмо два дни по-късно. То било от баща им и те били разтърсени да разберат, че той все още е жив и е завещал завещание, с което прави „някой друг“ свой наследник.
„Какво? Как е възможно това? Татко все още ли е жив? Защо адвокатът му ни каза, че е мъртъв?“ – обсъждат помежду си. Те побързаха да се срещнат с баща си и се изненадаха, когато видяха Алиса с него. Тя беше до него и се грижеше за него.
„Алис? Какво правиш тук? Мислех, че ще се върнеш, след като присъстваш на погребението на татко. А той е жив. Какво става?“ – избухна Джейк.
Бенджамин отказваше да разговаря със синовете си и да купува оправданията им, че не са го посетили. Той остана глух за молбите им да промени завещанието. Като допълнителна обида, Алис скъса с Джейк. Тя хвърли годежния му пръстен и му се скара, че е приел такъв любящ баща за даденост.
„Дори и ние да остареем някой ден, и не дай си боже, Джейк, как би се чувствал, ако бъдеш обиден и изоставен от собствените си деца? Парите са нищо в сравнение с любовта и благословията на по-възрастните от нас. Не желая да продължавам връзката си с човек, който е изоставил баща си и вижда в него само машина за пари“.
След раздялата си с Джейк Алис остава при Бенджамин и се грижи за него до последните му дни. Тя никога не е очаквала нещо в замяна и не е правила услуги за парите му. Няколко месеца по-късно Бенджамин умира спокойно в съня си, а ден след погребението му Алис получава обаждане от адвоката на семейството му.
„Да, точно така! Господин Паркър ти е оставил завещание и ти ще поемеш бизнеса и собствеността му. Това беше последното му желание. Моля, заповядайте в офиса ми, за да обсъдим по-нататъшните действия“ – каза адвокатът на Алис.
Въпреки че не се интересуваше от парите на Бенджамин, Алис беше изненадана, че ще стане единствена наследница на богатството на покойния мъж. Тя прие предложението да изпълни последното му желание, докато петимата синове роптаеха и презираха баща си, че ги е лишил от наследство. Разбира се, те го накараха да го направи, нали?
