Богат мъж спасява бедно момиченце, което проси пред градски мол, когато пазач заплашва да го изгони. Въпреки това, когато я оглежда по-добре, той е объркан от огромните й, невинни изумрудени очи, които разпознава от някъде другаде.
Бизнесменът Тайлър Фишър не повярва на очите си, когато видя малко момиченце да проси пари от минувачите пред магазин в центъра на града. Охранителите я заплашиха, но тя отказа да си тръгне и остана да седи на стълбището.
В крайна сметка един охранител я сграбчи за ръката и започна да я влачи надолу по стълбите. Бедното момиче започна да плаче, а Тайлър просто не можа да се спре да й помогне.
— Извинете ме господине! — извика той на мъжа. — Моля, успокойте се! И оставете това момиченце на мира.
— О, човече! — измърмори охранителят, докато се обръщаше. — Не сте срещал този малък нахалник! Тя идва тук всеки ден и дразни всеки, който посещава магазина. Послушайте съвета ми и просто си тръгнете. Не си губете времето с нея!
— Всичко е наред, сър. — търпеливо го увери Тайлър. — Аз ще се погрижа за нея.
— Уф, човече! Наистина? Защо си….уф, добре, прави каквото искаш! Но не искам да я виждам да досажда на някой друг отново. Ако го направя, ще я изгоня! — измърмори той, докато се отдалечаваше.
Тайлър коленичи пред малкото момиченце, което стоеше с наведена глава, ридаещо, с дълга коса, разпръсната по лицето й, а кожата й беше толкова бледа, сякаш цялата кръв беше изсмукана от тялото й.
— Здравейте! Казвам се Тайлър. А ти си?
— Казвам се Софи. — каза момиченцето, изтривайки сълзите си.
— И така, Софи, какво правиш тук сама? Къде са майка ти и баща ти?
— Моля за пари. Брат ми е гладен, а мама е болна. Татко отиде при ангелите…
— А, разбирам. Не се притеснявай, Софи. Ще ти помогна. — Тайлър й се усмихна лъчезарно. — Какво ще кажеш да ти помогна да купиш храна за по-малкия си брат и нови дрехи за себе си? Дрехите ти изглеждат стари. Тук има търговски център. Искаш ли да дойдеш с мен? — попита той, подавайки ръка, за да я хване.
Софи го погледна с големите си невинни очи, избърса сълзите си и отмести косата, разпръсната по лицето й, показвайки дълбоките си изумрудени очи.
Когато Тайлър видя очите й, той почти замръзна на място и не можа да откъсне поглед от нея. Осъзна, че е виждал тези очи отдавна, когато е бил току-що завършил.
— Наистина ли? — попита Софи, прекъсвайки мислите му. — Наистина ли ще ми помогнеш?
— Ъъъ, какво… да… да, ще го направя.
— Благодаря ти. Ти си сладък, точно като майка ми! — Софи отговори, като го хвана за ръката и тръгна с него към мола. Тайлър й взе нови дрехи и обувки и бебешка храна за брат й.
Докато плащаше на касата, забеляза Софи да се взира в малко момче, което ядеше сладолед с родителите си. Начинът, по който го гледаше, накара Тайлър да разбере, че може да не е яла от дни, ако не и седмици.
И така, след пазаруване, той я заведе в ресторант и й поръча огромен чийзбургер и шоколадов шейк. Софи се нахвърли върху храната веднага щом пристигна, а Тайлър не можа да откъсне погледа си от нея – особено очите й.
— Къде живееш, Софи? — нежно попита той, когато тя приключи с яденето си. — Близо ли е до магазина, където беше по-рано?
— Да. — кимна момичето, отпивайки последната капка от шоколадовия шейк.
— Ако си готови, ще се отправим ли към дома ти сега? Майка ти трябва да се тревожи.
— Добре! — каза тя весело.
Тайлър я закара до вкъщи и когато видя порутената сграда, в която живееше семейството на Софи, нямаше как да не се почувства зле за нея.
— Моля, изчакайте тук, докато се обадя на мама. — изчурулика тя и се втурна вътре. — Мамо! Мамо! Мамо! Излез!
Тайлър чу как гласът й става по-слаб. Минаха две минути, преди майката на Софи да излезе отвътре, носейки малко бебе на ръце.
Тайлър изпусна пазарските чанти от ръцете си, когато я видя. Тя изглеждаше крехка и слаба, но не беше непозната за него. Тя беше първата му любов, Ан, която имаше същите изумрудени очи като Софи.
— О, боже мой, Ан, това наистина ли си ти? — извика той и очите му се разшириха от шок. — Мислех, че си се преместила в чужбина със съпруга си… Това ми каза хазяинът ти…
— Тайлър! Не мога да повярвам, че си тук. Как… как намери къщата ми? — попита тя, малко смутена от обстоятелствата си.
— Какво ти се случи, Ан? И защо Софи проси по улиците? Имаш ли представа къде я намерих? Тя седеше пред един магазин и просеше пари!
— Какво? — Очите на Ан се насълзиха. — Не знаех това. Тя ми каза, че отива навън да играе.
— Ясно е, че това не е така. Софи не трябва да прави всичко това. Какво се е случило? Моля, не се чувствай зле за нищо и просто ми кажи! Моля те!
— Ами… хм… би ли искал да влезеш? Не се чувствам добре, така че не мога да стоя дълго.
— О, добре.
Влизайки вътре, Тайлър видя, че домът на Ан отчаяно се нуждаеше от ремонт. Цялата къща имаше само една стая, с малко пространство в ъгъла, споделено поравно от кухнята и малка маса, отрупана с мръсни чинии. Имаше мръсен матрак в средата на стаята, където предполагаше, че спят, и износен диван в друг ъгъл.
— Това е дълга история, Тейлър. — отбеляза Ан и очите й се насълзиха. — Съпругът ми и аз се преместихме в чужбина, но се върнахме след няколко години. Преместихме се при свекърите ми, но след като той почина от инфаркт преди 6 месеца, те ме изгониха, оставяйки ме на улицата. Работих много усилено за децата си, което се отрази на здравето ми. Но не ми пукаше. Продължих да работя до степен, че бях прикована на легло….Както и да е, какво за теб? Мислех, че си напуснал града за да учиш.
— Да, но после се върнах да те намеря. Беше обаче твърде късно… Ти вече беше женена!
— А, разбирам. Значи ти… хм… също имаш жена и деца?
— Разбира се, че не, Ан! Помниш ли, че ти бях обещал, че ще се оженя за теб? Не съм го нарушил. Чаках те… Честно казано, готов съм да се грижа за теб и децата ти. Срещнах Софи и бих искал да имам дъщеря като нея.
— По-полека, Тайлър. Трябва ми малко време, за да обмисля това. Знаеш ли, всичко се случи толкова бързо и…
— Не бързай, Ан. — каза той. — Но, моля те, вие няма да останете тук повече. Идвате с мен. Софи заслужава да ходи на училище и да учи, а не да проси, а ти заслужавате по-добър живот. Не те моля да бързаш с нищо; имаш достатъчно време да обмислиш какво искаш.
Ан не искаше да се съгласи с молбата на Тайлър да се премести при него, но той настоя, така че тя нямаше друг избор, освен да се подчини. На следващия ден той й помогна да премести вещите си в неговата къща и Ан забеляза, че той не се е променил много с годините. Тайлър все още беше същият мил, грижовен мъж, който би направил всичко за нея. Той я придружаваше при лекаря и се грижеше за нея, посещаваше училищните ангажименти на Софи като родител и дори се грижеше за бебето Кевин.
След като видя любовта и отдадеността му, Ан нямаше как да не се влюби отново в него. Шест месеца по-късно тя му предложи брак и Тайлър, разбира се, кимна за „да“. Двамата решиха да се оженят на интимна церемония в малка църква. Малката Софи беше повече от щастлива, че Тайлър е неиният нов баща, а Тайлър и Ан се радваха, че най-накрая са заедно.
