Когато богат човек вижда 32-годишния си син да се подиграва на касиерката в кафене, той му дава урок, който никога няма да забрави. Но това не свършва дотук. Синът скоро се сблъсква с кармата за действията си и съжалява за тях.
Като родители всички искаме най-доброто за децата си, нали? Но какво ще стане, ако един ден разберете, че вашето родителство е било погрешно? Ами ако разберете, че да предоставите на детето си най-доброто от всичко не си е струвало?
Когато Дарън чул сина си Тристан да се подиграва на дама на касата, той осъзна същото.
— Как, за бога, можа да объркаш поръчката? Какво трябва да правиш цял ден, освен да продаваш кафе, глупачко? Уф, това място е ужасно!
Когато тези думи пробиха ушите на Дарън, той веднага се обърна и гледката на сина му, който крещи на касиерката, го вбеси. Той беше помолил Тристан да направи поръчката, но 32-годишният мъж беше зает да обижда жената зад щанда. Дарън беше шокиран от арогантното и грубо поведение на Тристан…
— Съжалявам за неудобството, сър. — нежно каза жената. — Ще приготвя поръчката ви след 5 минути. Моля, разберете, това е натоварен ден за нас.
— Госпожо! — каза Тристан грубо. — Тези пет минути са от решаващо значение за бизнесмен като мен, който управлява голяма корпорация! Аз не управлявам малко кафене, в което да продавам кафе. Поддържайте добър ред!
С тези думи Тристан хвърли няколко доларови банкноти на касата и се канеше да си тръгне, когато зад него се появи Дарън.
— Трябва да се извиниш, синко. — каза той, като взе доларовите банкноти. — Извини й се. Направи поръчката отново и ще изчакаме, докато стане готова.
— Татко… — каза Тристан отбранително. — Какво правиш? Тези хора не стоят близо до нас! Защо трябва да се извинявам на никой?
— Тъй като компанията, която току-що спомена, че управляваш, не е твоя. Виждаш ли, все още притежавам целия си бизнес и мога да те уволня по всяко време. Нека не се засрамваме публично… Моля, извини се…
Тристан беше бесен, но позицията му в компанията и парите бяха от значение за него, така че той се извини въпреки нежеланието си.
— Съжалявам! — каза той тихо, втренчен в пода. — Ще направя поръчката отново…
— Не само това! — добави баща му и се обърна към жената. — Пътувайки насам, госпожице, забелязах обява на вратата, че кафенето търси да наеме чистач. Е, синът ми би искал да заеме тази позиция, защото е временно отстранен от моята компания. Моля, помогнете му…
— Татко! — Очите на Тристан се разшириха от гняв. — Загуби си ума ли? Аз… аз…
— Ако искаш да запазиш работата си, синко, трябва да разбереш, че не можеш да се измъкнеш с неуважение към другите около теб. Съжалявам, че не те научих на това преди. Но не е твърде късно.
— Господине! — каза жената на гишето. — Благодарим ви за извинението, но ние не наемаме някого просто така. Приемаме заявления само чрез онлайн формуляра. И, не, аз не съм касиер… Аз съм собственик на това кафене.
— Тогава бих искал отново да се извиня, госпожице. — каза Дарън. — Съжалявам за това как се държа синът ми. Синът ми ще кандидатства чрез формуляра и се надявам, че е подходящ за позицията…
Тристан беше разстроен, но ако искаше да си върне работата, не можеше да се противопостави на Дарън. Знаейки, че няма избор, той кандидатства за позицията на чистач. За негово ужас го наеха.
***
— Тази жена ми отмъщава! — Тристан измърмори, когато началникът му показа стаята с почистващи препарати в първия му работен ден.
— Увери се, че почистването се извършва всеки ден, преди кафенето да отвори. — каза неговият началник. — Надявам се, че е ясно.
Тристан кимна и се зае с работата си. Помете цялото заведение, избърса пода и изчисти прозорците. Работата беше изтощителна и той започна да съжалява за гнева си към собственичката всеки ден, когато трябваше да се появи.
— Ах, това беше просто грешна поръчка! Не трябваше да реагирам прекалено… — каза си той.
С времето Тристан се промени. Той разбра, че е сгрешил да се подиграва на собственичката за нещо толкова незначително като грешна поръчка. Но това не беше всичко.
През месеците, през които Тристан работеше в кафенето, той осъзна, че изпитва нещо повече от вина за неуважението към момичето. Беше започнал да я харесва. Беше развил силни чувства към нея.
Сюзън беше мила, очарователна и изключително учтива и полезна. Независимо как се отнасяше Тристан с нея, тя никога не му отговаряше грубо. И беше толкова красива, че Тристан не можеше да не се влюби в нея.
По това време той беше просто чистач, работещ за нея.
— Би ли излязла с чистач? — чудеше се Тристан. Не беше сигурен. Но имаше своя очарователен външен вид. Това със сигурност ще свърши работа, помисли си той.
— И така, какво правиш след работа? — попита я той една вечер, блесна с усмивката, която караше повечето жени в миналото да си падат по него.
Но Сюзан дори не го погледна.
— Трябва да бъда някъде. Моля, извини ме…
— О, добре, ще намерим време за кафе друг ден… — прошепна Тристан и тя го чу.
— Не съм готова. Не по всяко време. Съжалявам.
Тя набързо грабна нещата си и напусна кафенето, оставяйки Тристан онемял. Никоя жена не го беше отхвърляла. И тази жена дори не го погледна, преди да му откаже?
Тристан не повярва на това. Той помисли, че е казала „не“ набързо, затова се опита отново да я покани на кафе и този път отговорът й беше строг.
— Надявам се, че се изясних, Тристан. Не ме ли покани на кафе последния път и казах „не“?
Тристан беше толкова смутен. Отхвърлен беше на място. Но два месеца по-късно Сюзън каза „да“ на кафето…
Сюзън избухна в сълзи този ден, след като получи съобщение от болницата, че операцията на съпруга й Итън може да бъде насрочена скоро. Итън беше претърпял тежък инцидент и се наложи операцията, но Сюзън нямаше спестявания и застраховката им не го покриваше.
Така че, когато Сюзън получи обаждането от болницата и й казаха, че разходите за операцията са поети, тя избухна в сълзи от радост.
— Но кой… кой плати за това? — попита тя.
Тогава служителите от другия край на линията й казаха името и Сюзън трябваше да отдели малко време, преди да отговори:
— Благодаря ви. Ще се срещна с него и ще му предам благодарностите си.
Онзи ден, веднага след като остави телефона, Сюзън тръгна към Тристан и му благодари.
— Съжалявам, че подслушвах разговора ти онзи ден и те чух да говориш за съпруга си по телефона… Радвам се, че можах да помогна. — каза Тристан. Той беше смазан да научи, че тя е омъжена, но я обичаше и уважаваше достатъчно, за да я остави да си отиде.
— Това беше нещо повече от помощ, Тристан. Ти спаси съпруга ми… операцията беше необходима… Как мога да ти върна парите?
— Ъ-ъ, какво ще кажеш за едно кафе? — попита той с усмивка.
— Боже Господи! Разбира се! Този път не мога да кажа не“. — засмя се тя и му благодари отново.
След като работи в кафенето, Тристан се промени. Неговото арогантно аз беше изчезнало, заменено от смирен мъж, който намери нов приятел в лицето на Сюзън и чийто баща се гордееше с него.
