Млада бездомна жена не се храни със седмици, за да спести пари за мобилен телефон, с който да се обади на баща си. Когато баща ѝ пристига, той е изумен да види дъщеря си, облечена в тъмни, тънки и парцаливи дрехи.
Амбър се омъжва за приятеля си Луис само след година познанство и скоро двойката се сдобива с красиво момченце. Амбър е меко казано щастлива от брачния си живот. Луис беше грижовен съпруг, имаха красива къща в прекрасен квартал и Амбър беше убедена, че след като е станала родител, брачният ѝ живот е перфектен.
Но за разочарование на жената всичко се разпаднало един ден, когато Луис обявил, че я напуска.
“Мисля, че приехме всичко твърде бързо, Амбър! Съжалявам, но не мога да издържам повече!” – казва мъжът, докато опакова всичките си вещи и се готви да си тръгне.
“Моля те, кажи ми, че се шегуваш, Луис! Не можеш просто да си тръгнеш от нас по този начин! Помисли за сина си, той е само на две години!” Амбър молеше, шокирана от внезапното решение на съпруга си да я напусне.
“Това е целият проблем, Амбър!” Луис избухна. “Уморих се да се грижа за теб и детето! Искам да имам време за себе си. Искам да живея живота си така, както искам. И за щастие намерих човек, който разбира през какво преминавам. Така че, моля те, махни се от пътя ми и ме пусни да си тръгна!”
“Скъпа, моля те!” Амбър извика. “Да седнем и да поговорим малко. Тези решения не трябва да се вземат прибързано.”
“Не, Амбър”, отвърна Луис. “Аз съм взел решението си и нищо няма да го промени. Ще изпратя документите за развод възможно най-скоро.”
Амбър се срина на земята, ридаейки, когато видя как съпругът ѝ напуска къщата тази вечер. Те бяха много щастливо семейство в продължение на много години и Луис никога не беше показвал, че не е щастлив с нея или че иска да сложи край на брака. Сега Амбър беше изгубила ума си и нямаше представа какво да прави.
Луис беше оставил нея и двегодишния им син Алън само с един апартамент, чийто наем трябваше да бъде платен след две седмици. Изплашена да не загуби подслона си, Амбър започнала да си търси работа, но за съжаление не много хора се съгласили да я наемат, а тези, които се съгласили, казали, че не могат да ѝ платят авансово заплата за наема.
Така минали две седмици и хазяйката се появила на вратата ѝ, за да поиска наема. Амбър се молеше, плачеше и се опитваше да обясни, че й е трудно и се нуждае от отсрочка, но всичките й молби останаха без отговор.
Наемодателката я изгонила и се обадила на социалните служби, които взели сина на Амбър със себе си. “Съжалявам, Алън”, просълзи се Амбър, когато ги видя да си тръгват с детето ѝ. “Много те обичам. Със сигурност ще дойда да те взема. Обещавам!”
Същия ден Амбър прекарала нощта на улицата, спестявайки всяка стотинка, която имала, след като продала вещите си, включително обеците, годежния пръстен и мобилния си телефон. През следващите няколко дни тя яде само веднъж и спести достатъчно пари, за да си купи самолетен билет. Амбър знаела за сиропиталището, в което социалните работници били отвели сина им, и била готова един ден да го отвлече оттам и да избяга с него в друг град.
Но една вечер, докато седяла до светофара и просела пари, забелязала баща и дъщеря да разговарят. Момичето плачеше за сладолед, а баща ѝ каза, че ще ѝ го донесе следващия път, защото вече става студено и ако го изяде вечерта, ще се разболее.
Разговорът им докара Амбър до сълзи. О, татко, съжалявам, че не се скарах с теб! Ти беше прав! Луис не беше правилният мъж за мен! Съжалявам, че избрах него вместо теб! Амбър се разплака, докато размишляваше върху миналото си.
Беше на 18 години, когато срещна Луис за първи път. Баща ѝ, Едуард, беше категорично против връзката им и я беше предупредил, че Луис не е подходящият мъж за нея.
“Ако майка ти беше жива днес, щеше да ти каже същото, скъпа. Моля те, послушай ме и напусни този мъж”, беше посъветвал той. Но Амбър беше толкова лудо влюбена в Луис, че отказа да послуша баща си и избяга с Луис в друг град.
Амбър не можа да овладее емоциите си, когато думите на баща ѝ се оказаха верни след всички тези години, и отчаяно искаше да говори с него. Но после си спомни, че е продала телефона си и други вещи, за да плати за билета.
Жената бързо отвори чантата си и преброи парите си. Определено не бяха много, за да си позволи телефон. Затова гладувала една седмица, за да спести достатъчно пари, за да си купи такъв.
Седмица по-късно тя влязла в магазина, за да си купи нов телефон, мислейки, че има достатъчно пари със себе си. Когато управителят на магазина я видял да влиза в магазина му, воняща на улична миризма, той я изгонил, но за щастие помощникът му бил мил човек и дал на Амбър телефон втора употреба и сим карта в замяна на парите, които имала.
Ръцете на Амбър трепереха, докато тя набираше номера на баща си. Дали той ще отговори на обаждането? Ами ако е сменил номера си? Може би ако види непознат номер, няма да отговори. Тя се замисли тъжно.
Но за нейна изненада баща ѝ отговори на обаждането. “Ало? Кой е този?” – каза гласът в другия край на линията. Амбър избухна в сълзи, когато разпозна гласа на баща си.
“Това съм аз, татко”, заговори Амбър, трепереща, задушавайки се от сълзите си. “Съжалявам, че не ти се обадих през всичките тези години.”
“Амбър, скъпа! Това ли си ти? О, Боже мой! Скъпа, добре съм. Изключително съм щастлива, че се обади. Как вървят нещата?”
“Имам нужда от помощта ти, татко. Можеш ли да дойдеш да ме видиш?”
“Всичко ли е наред, скъпа? Направи ли Луис нещо?”
“Просто ела колкото се може по-скоро, татко. Ще ти разкажа всичко.”
Сърцето на Едуард прескача, когато усеща отчаянието в гласа на дъщеря си. Той веднага резервира билет и се качи на самолета, за да я види. Когато обаче излезе от летището при пристигането си, той беше смаян да я види цялата слаба, крехка и тъмна, облечена в парцаливи дрехи.
“Скъпа! Какво ти се е случило?” – попита той, изненадан да види дъщеря си в този вид.
“Това е дълга история, татко. Може ли да отидем някъде другаде и да поговорим? Треперя.”
Едуард даде палтото си на Амбър и я отведе в един хотел. За първи път от няколко дни Амбър взе душ и облече топли дрехи. След това, щом Едуард поръча храна, тя се нахвърли върху него и Едуард не можеше да спре да плаче, докато гледаше дъщеря си. Явно Амбър не беше яла от няколко дни, можеше да каже той.
След това, докато седяха и разговаряха след вечерята, Амбър разкри какво се е случило с нея през последните няколко дни и отново се извини на баща си, че е избрала Луис вместо него. “Моля те, прости ми, татко! Съжалявам, че не бях избягала с него. Той се оказа ужасен мъж, татко!”
“Всичко е наред, скъпа. Радвам се, че се обади”, каза той, докато я прегръщаше. “Не е нужно да се притесняваш за нищо, след като съм тук.”
Докато Амбър спеше тази нощ, Едуард не можеше да откъсне поглед от нея. Умът му се върна към времето, когато Амбър беше щастливо, весело момиче. Тя беше най-красивото бебе в живота, а когато порасна, беше най-красивата жена за Едуард. “Ще се погрижа той да съжалява за това, което е направил, скъпа. Кълна се.”
На следващия ден Амбър и Едуард отидоха в сиропиталището, където беше настанен Алън, и започнаха да оформят документите, за да си върнат Алън. Веднага след като процесът приключи, Едуард отлетя обратно за Ню Йорк с дъщеря си и внука си. По-късно той наема частен детектив, за да проследи местонахождението на Луис, и открива, че когато е напуснал Амбър, той е имал афера с дъщерята на шефа си.
За щастие шефът му открива, че е женен с дете, че е напуснал съпругата си и е излъгал дъщеря си, че е свободен, затова е уволнен от компанията и е принуден да живее на улицата като бездомник.
Е, той е наказан за това, което вече е направил. Радвам се за това! размишляваше Едуард, наслаждавайки се на чаша кафе с частния детектив, господин Люис, в едно кафене. Сега мога да бъда спокоен, че не му се е разминало да съсипе живота на дъщеря ми.
