Бедна чистачка купува стара кукла за дъщеря си на битпазар и чува пращене, докато й я подава. Това, което открива, я разплаква.
— О, тази е прекрасна. Ив ще я хареса! — възкликна Полин, когато спря до щанд, където една жена продаваше играчки.
Полин беше самотна майка на 8-годишната си дъщеря Ив и работеше като чистачка. Съпругът й почина преди години от рак и оттогава тя отглеждаше Ив сама.
Когато Полин видя куклата на битпазара, тя разбра, че това ще бъде най-добрият подарък за рождения ден на Ив. За съжаление тя нямаше достатъчно пари, за да купи нещо скъпо, така че да потърси нещо на битпазара беше най-добрият й вариант.
Когато Полин реши да купи куклата, тя беше толкова заета с мислите за Ив, че не си направи труда да я прегледа. Два дни по-късно, когато я подари на Ив на рождения й ден, тя чу странен пукащ звук, идващ от куклата…
Няколко дни по-рано…
— Мамо! — тъжно каза Ив. — Можеш ли да ми подариш кукла?
— Скъпа…— нежно отвърна Полин. — Знаеш, че бюджетът ни е ограничен този месец. Мама ще ти купи една следващия месец. Това е обещание.
— Но мамо… — Гласът на Ив започна да се пропуква. — Рожденият ми ден е след два дни. Забрави ли за него?
— О, не, не, скъпа! В никакъв случай! — каза Полин, но всъщност беше забравила и се почувства ужасно от това.
— Все още ли няма да ми вземеш кукла? Нямам приятели, мамо. Никой не иска да бъде приятел с мен, защото сме бедни. Тази кукла може да бъде най-добрата ми приятелка…
— О, скъпа. — Полин прегърна Ив. — Ще ти взема куклата. Обещавам. Не тъгувай, става ли?
Полин знаеше, че децата в училището на Ив не се отнасяха добре с нея, защото тя не беше толкова богата като тях, но не можеше да направи много по въпроса. Децата понякога могат да бъдат жестоки.
Днес…
Полин беше възхитена, след като купи куклата. Тя нямаше търпение да я даде на Ив и да види красивата й усмивка. Куклата беше от онези старинни видове, държеше мъничко бебе в ръцете си.
— О, Ив ще бъде толкова щастлива! — помисли си Полин на връщане към дома.
***
И Ив беше. Радостта на момиченцето нямаше граници, когато Полин й показа куклата на рождения й ден.
— Та-да! Мама взе кукла за Ив! — възкликна Полин, държейки куклата в ръце. — Може ли мама да получи целувка за това?
— Толкова е красива! Благодаря ти, мамо! — изчурулика Ив, докато целуваше Полин по бузата.
Когато Полин подаде куклата на Ив, тя изведнъж чу странен пращене.
— Какво беше това? — учуди се Полин.
Тя разклати куклата, като я притисна до ушите си, и отново чу пукането.
— Мамо! Дай я тук! Искам да държа куклата си! Моля! Моля! — каза Ив, развълнувана да си играе с нея.
— Една секунда, скъпа. Мисля, че има нещо тук…
Тогава Полин прегледа куклата и откри таен джоб, зашит в облеклото й. Тя развърза разхлабените нишки около него и от него падна бележка.
Ив бързо я взе и каза:
— Мамо, пише „Честит рожден ден, мамо“. Това не е твоят рожден ден! Това е моят рожден ден! Това е толкова глупаво!
Когато Полин прочете бележката, тя забеляза, че съобщението изглежда като надраскано от дете. В този момент мисълта за жената, която продаваше куклата, мина през ума на Полин.
***
На следващия ден тя се върна на битпазара с куклата и за щастие щандът на жената все още беше там.
— О, радвам се, че те намерих тук! — каза Полин. — Купих тази кукла вчера и намерих бележка вътре…
Когато жената, Мириам, видя бележката, очите й се насълзиха.
— Дъщеря ми взе тази кукла за мен. — каза тя тихо. — Тя почина два дни преди рождения ми ден… Съпругът ми и аз, о, съжалявам…
Жената покри лицето си, докато сълзите й започнаха да текат.
— Наистина съжалявам за загубата ви! — каза Полин извинително. — Нямах представа. Знам, че не мога да премахна болката ти, но ако помогне, мога да те прегърна.“
— О, благодаря… — каза Мириам. Полин я прегърна горещо, след което Мириам разкри тъжната си история, която просълзи очите на Полин.
— Малката ми дъщеря беше диагностицирана с рак. — каза Мириам. — Нуждаехме се от пари за нейната химиотерапия. Съпругът ми и аз работим във фабрика. Нямахме достатъчно пари, за да покрием болничните й сметки, затова направихме щанд тук, за да продаваме старите си мебели и неща, от които не се нуждаехме.
— Но не можахме да спасим дъщеря си… Тя… тя ни напусна твърде рано. Продаваме нейните играчки, защото всеки път, когато ги погледна, просто ме натъжава.
— Една вечер, когато държах ръката на момичето ми, тя ме помоли да бъда щастлива. Тя беше казала: „Мамо, когато си отида, моля те, помни ме с усмивка.“ Затова реших да продам играчките. Беше купила тази кукла, като каза, че ще ми напомня за нея. Съжалявам, че имам чувството, че споделям твърде много с вас, но сърцето ми наистина се чувства облекчено днес. Благодаря ви, че ме изслушахте.
Когато Мириам свърши, тя отново се разплака. Полин я утеши и двете жени разговаряха за живота си известно време. Полин й разказа как отглежда Ив сама и я покани да прекара време с тях.
— Ив ще се радва да се запознаете. — каза тя. — И много ти благодаря за куклата. Тя направи деня на дъщеря ми. Сигурна съм, че дъщеря ти ви гледа и се усмихва. Благодаря отново! — добави тя, преди да си тръгне.
Няколко дни по-късно Мириам посети Ив и Полин във фургона, където живееха.
— Това е в знак на признателност за вашето добро сърце и търпение да ме изслушате онзи ден. Надявам се това да помогне на вас и Ив. — каза Мириам, подавайки плик на Полин.
Когато Полин го отвори, тя намери няколко доларови банкноти вътре. $3000 общо.
— О, Мириам, не можем да приемем това. Това е много. Не, не, не ми се струва добре…
— Можеш да го приемеш, Полин. — настоя Мириам. — Сърцето на майката знае колко много боли, когато не можеш да направиш достатъчно за детето си. Ние спечелихме това, като продадохме играчките. Моля те, вземи ги. Ако не заради мен, заради Ив.
Полин се разплака.
— О, Мириам, благодаря ти! Това ще ни помогне много. Благодаря!
От този момент нататък Мириам и Полин станаха приятелки, а Мириам обичаше и разглези Ив твърде много. Но най-хубавото беше, че компанията на Полин и Ив помогна на Мириам да се излекува и да продължи след загубата си.
