Беден стар чистач в секцията на музея на въздуха на огромно летище е зашеметен, когато открива чанта, скрита в стар самолет, който не е летял от 30 години.
Джейкъб Дилейни някога беше войник, но сега беше чистач на летището. Не беше лоша работа. Имаше известно удовлетворение от добре свършената работа, което беше много добре.
От всички задължения на Джейкъб любимото му беше поддръжката на няколкото стари приземени самолета от 40-те, 50-те и 60-те години, които съставляваха малкия музей на въздуха на летището. Най-добрата част бяха посещенията на местните училища, на които Джейкъб често помагаше.
Началникът на Джейкъб го беше предупредил, че някои деца от местно училище ще посетят старите самолети, така че той реши да започне работа по тях няколко дни по-рано. Това щеше да е първото посещение от зимата насам и в самолетите се беше натрупал много прах.
Джейкъб нямаше нищо против допълнителната работа. Имаше много свободно време – нямаше семейство и никога не го беше искал. Първо, той се зае със стар транспортен самолет С-47 с голям корем от Втората световна война.
— Здравей, старо момиче! — каза Джейкъб, потупвайки тежката метална конструкция на самолета. — Скоро ще ви накараме да се изправите!
Следваше стар Spitfire, участвал в битката за Великобритания през 1940 г. Този конкретен самолет е бил управляван в дръзка мисия от американски пилот доброволец и в негова чест службите подаряват самолета на родния му град.
Имаше дори дупки от куршуми по едното крило и всички момчета се молеха да им бъде позволено да седнат в пилотската кабина… Да, помисли си Джейкъб, този малък въздушен музей беше съкровище и никой не го оценяваше повече от децата.
Последната спирка на Джейкъб винаги беше Боинг 707, който е превозвал безброй хора през Атлантика през 60-те и 70-те години. Горкият не се беше издържал толкова добре, колкото другите самолети.
Вътре самолетът беше наполовина изпотрошен от вандали и мръсен. Джейкъб въздъхна и започна да го почиства, като бършеше праха и метеше тесните пътеки между старомодните пътнически седалки.
Докато се опитваше да помете под една от седалките, върхът на метлата му удари едно от отделенията над главата. За раздразнение на Джейкъб, то се отвори и тежък пакет прах и кожа падна в главата му.
Джейкъб кихна и погледна надолу към предмета в краката си. Първоначално помисли, че е боклук.
— Какво за бога… — извика той. После приклекна и разтвори тежките закопчалки на антична летателна чанта.
Вътре имаше вързопчета с нещо, което приличаше на вестник, но след като Джейкъб го разкъса, той беше зашеметен, когато видя, че са пари! Всеки пакет представляваше дебела пачка банкноти от 20 или 10 долара. Сигурно имаше хиляди в чантата!
Първоначално Джейкъб си помисли, че чантата може да принадлежи на някои престъпници, които са използвали стария самолет като скривалище, но след това забеляза, че най-ранните дати на банкнотите са от 30-те години, а повечето са от 40-те.
На дъното на чантата намери запечатан кафяв плик и капитанска фуражка. Развълнуван, Джейкъб разкъса плика и извади бележка.
Тя гласеше:
„Прекарах целия си живот във въздуха. Първо се бих във Виетнам, след това превозвах хора до дестинациите им. За съжаление, никога не съм намирал по-добра съдба от летенето. Поради това бях самотен човек
Нямам семейство, на никого няма да липсвам, когато ме няма – и всичките пари и имущество, които натрупах, няма да са от полза за никого. Лекарите ми казаха, че замъгляването на зрението ми, което смятах, че ще ме приземи, е нещо много по-лошо от напредването на средната възраст.
Имам тумор в мозъка и докато расте, ще ме ограби, така че преди това да се случи, искам да подредя нещата си. Искам този, който намери тази чанта, да използва тези пари, за да живее – наистина да живее.
Ако четете това, не правете грешката, която аз направих. Пуснете любовта в живота си, рискувайте с хората. Използвайте тези пари добре. Помогнете на другите да постигнат мечтите си.
Що се отнася до мен, горе има синьо небе и ангели долитат, за да ме придружат до дома.
Капитан Джон Мъртън.“
Джейкъб остави бележката и откри, че очите му са пълни със сълзи. Той вдигна почтително шапката. Той беше решен да направи нещо, за да насърчи наследството на капитан Мъртън. Още не знаеше какво, но щеше да го направи.
Джейкъб приключи благоговейно с почистването на стария Боинг 707 и когато си тръгна, занесе старата чанта у дома. За негова изненада чантата съдържаше $200 000 в брой, но той знаеше, че някои от банкнотите са толкова стари, повечето от 40-те години, че са колекционерски предмети. $200 000 на капитан Мъртън можеха да струват много повече – може би дори 10 пъти повече.
Същата вечер Джейкъб си легна със замаяна глава. “Какво да правя с парите?” Най-вече фраза от писмото на Мъртън се въртеше отново и отново в съзнанието му:
“Не правете грешката, която направих. Пуснете любовта в живота си, рискувайте с хората.“
Може би не вярвате в кармата, интуицията или синхрона, но следващият ден доведе Кевин Брукс в живота на Джейкъб.
Кевин беше част от групата петокласници, които бяха там, за да разгледат Музея на въздуха. Джейкъб забеляза Кевин, защото изглеждаше толкова сам в средата на шумната, буйна група ученици.
Той беше и този, който обръщаше внимание на пилота, развеждайки ги наоколо, обяснявайки историята на всеки самолет. Другите деца забелязаха очарованието на Кевин.
— Хей, четириокия! — извика едно от момчетата. — Няма смисъл да мислиш за това. Никога няма да станеш пилот, не и с тези дебели очила!
Кевин прегърби рамене и очите му се напълниха със сълзи.
Пилотът чу хулигана и отговори:
— Може да се нуждаете от зрение 20/20, за да управлявате самолет, но за да откъснете хората от земята, да разработите нова технология, която да ни позволи да летим по-бързо, ви трябва страхотен мозък. Обзалагам се имаш страхотен мозък, момче!
— Обзалагам се, че си най-добрият в науката и математиката! — Джейкъб се намеси. Момчето кимна срамежливо и Джейкъб добави: — Ако искаш, можеш да създадеш следващото поколение самолети, може би дори кораб, който да ни отведе до Марс!
Учителят на Кевин хвърли благодарствен поглед към Джейкъб и пилота, но едно от момчетата се подсмихна.
— Той не може да си позволи да учи в колеж! Баба му е бедна!
Тогава Джейкъб разбра за какво са парите! Той помоли учителя за връзка с бабата на Кевин и уреди да посети семейството. Той беше изненадан да открие, че въпреки че бабата на Кевин беше приблизително на неговата възраст, тя все още беше зашеметяваща.
Джейкъб седна и им разказа всичко за бележката на капитан Мъртън и летателната му чанта, пълна с пари.
— Мислех си, че може би бих могъл да почета неговото наследство, като създам стипендии за изпращане на момчета в колеж, за да учат авиационно инженерство.
— Момчета, които ще построят по-добри самолети, може би дори самолети, които ще ни отведат всички до Марс, и искам ти да си първият, Кевин.
Бабата на Кевин Рут беше изумена, но предупреди:
— Г-н Дилейни, мисля, че на 11 Кевин все още е твърде малък, за да вземе такова важно решение за бъдещето си…
— Не, не съм! — извика възмутено Кевин, но Джейкъб кимна в знак на съгласие.
— Баба ти е права, Кевин. — каза той. — Но не е твърде рано наистина да се отдадеш на обучението си, така че ще сте готов да вземеш това решение, когато му дойде времето.
— Бих искал да проектирам самолети, г-н Дилейни. — призна Кевин. — Но бих искал и да летя с тях. А това е невъзможно.
— Не знам за това! — извика Джейкъб. — Може да не станеш пилот на изтребител или търговски пилот, но когато станеш на 17, можеш да получиш лиценз за частен пилот на самолет. Можеш да пилотираш, Кевин, и аз ще ти помогна.
Кевин се усмихваше от ухо до ухо и се развълнува още повече, когато Джейкъб обеща да говори с един от приятелите си, който беше самолетен механик, за да може да идва в хангара всяка седмица и да започне да учи как работят двигателите.
Междувременно Джейкъб започна да си намира извинения да идва в къщата на Кевин поне веднъж седмично и след като тренираше нервите си месеци наред, покани Рут на среща. Двамата станаха много близки и година по-късно Джейкъб й предложи брак.
Те се ожениха и Кевин даде щастливата булка. След цял живот сам Джейкъб имаше прекрасна и любяща съпруга и внук, които обожаваше. Нещата просто не можеха да се подобрят – или биха могли?
Когато Кевин беше на 17, той получи лиценза си за пилот същата седмица, когато получи писмото си за приемане от Масачузетския технологичен институт. Най-накрая всичките му мечти се сбъдваха.
Той се качи на самолета с две витла, който щеше да управлява сам за първи път, и се ухили на баба си и дядо си, които го гледаха. След това Джейкъб се пресегна и сложи старата пилотска шапка на капитан Мъртън върху главата му.
— Помниш ли какво пишеше капитан Мъртън, дядо? — попита Кевин. — Той е там и лети с ангелски крила и знам, че ще се грижи и за мен!
Джейкъб и Рут наблюдаваха с разбираемо безпокойство как Кевин и неговият инструктор излитат. Малкият самолет скоро стана мъничко петънце в небето и Рут започна да плаче.
— О, Джейкъб! — прошепна тя. — Моето малко момче е пораснало и ме изоставя.
Джейкъб прегърна Рут.
— Слушай — каза той нежно. — Дадохме на Кевин криле да се издигне, сега трябва да имаме смелостта да го освободим. Трябва да се концентрираме един върху друг. Имаме шанс за щастие в момент от живота, от който повечето хора са се отказали.
— Нека бъдем щастливи днес, Рут. Утре можем да започнем да разглеждаме новите кандидатури за стипендията на капитан Джон Мъртън. Има едно момиче, което има страхотни оценки и иска да промени света…
Когато тази прашна стара летателна чанта падна в краката му, Джейкъб никога не си беше представял, че животът му ще се промени, че ще намери нова цел в живота си, жена, която да обича и дете, което да отгледа.
Той беше сбъднал всички мечти на капитан Мъртън и в същото време даваше възможност на толкова много млади хора да следват собствените си съдби. Това щеше да бъде неговото наследство и това на капитан Мъртън и никой от тях никога нямаше да бъде забравен.
Що се отнася до Кевин, той завърши с отличие, прие позиция в НАСА и сега работеше върху революционна нова концепция за двигател, която е толкова тайна, че дори не може да каже на Джейкъб и Рут, или на съпругата си и малкия си син Джон -Джейкъб.
