Собственичка на магазин решава да провери един от редовните си клиенти, след като той внезапно спира да се появява в нейния магазин. Това, което открива по пътя, я разбива.
— Добро утро, г-н Фарел! Как сте? — попита весело Кристи Нелсън, когато забеляза редовния си и любим клиент Роналд Фарел в магазина си.
— О, скъпа! Всичко ми е наред. — отговори усмихнат 90-годишният мъж. — Как са децата ти? И как е съпругът ти?
— Всичко е много добре, г-н Фарел. И така, как мога да ви помогна днес?
— О, няма проблем! Ще взема същото – един морков, едно цвекло и зеле – както винаги.
— Разбира се, г-н Фарел. Ще помоля Синди да ви го донесе.
— Благодаря ти, скъпа. Знаеш ли, след като жена ми и аз се преместихме тук, бяхме доста притеснени… — Г-н Фарел продължи да разказва историята за това как жена му предпочитала пресни зеленчуци за супата си, така че той се отбивал в магазина всяка сутрин, за да ги вземе. Те се страхували, че няма да могат да си купуват пресни зеленчуци в града, когато за първи път се преместили там.
Кристин понякога се чудеше колко много г-н Фарел обича жена си, тъй като нямаше нито един ден, в който той да не дойде до магазина, за да вземе продукти за нейната супа.
— Знаеш ли. — казваше той. — Тя винаги е заета в кухнята, така че аз отговарям за пазаруването на хранителни стоки. От ходенето ме болят много коленете, но все пак идвам тук всеки ден, защото обичам нейната супа. Трябва да я опиташ някой ден, Кристин. Никой не може да я направи по-добре от нея, уверявам те.
— О, с удоволствие, г-н Фарел. — усмихна му се Кристин, докато Синди му носеше продуктите. — Сигурна съм, че г-жа Фарел ще хареса днешните зеленчуци. Току-що получихме нова пратка от тях. Моля, предайте й поздрави.
— О, ще… ще. — промърмори възрастният мъж, докато се отдалечаваше бавно с бастуна си.
На следващата сутрин, когато Кристин дойде в магазина, тя каза на Синди да подготви продуктите на г-н Фарел предварително. Този ден обаче той не се появи в магазина. Тя си помисли, че нещо го е занимавало, но той не се появи и на следващия ден и в този момент Кристин се притесни за него.
Последният път той се оплакваше от болки в коляното, така че тя реши, че това трябва да е причината и реши да достави хранителните стоки в дома му. Тя обиколила квартала, пита за адреса му и се оказа, че живее на съседната улица.
— Г-н Фарел? Кристин е! Донесох ви хранителни стоки. — извика тя, след като позвъни на вратата му и нямаше отговор.
Тя позвъни още веднъж и когато отново остана без отговор, тя почука на вратата.
— Г-н Фар- Фарел… — За своя изненада тя установи, че вратата е отключена.
— Г-н Фарел? Вкъщи ли сте? — попита тя притеснено, влизайки вътре.
Тя забеляза, че цялата къща е тъмна, всички прозорци са затворени и че се носи силна воня, сякаш не е била почиствана от месеци, ако не и от години!
След като постави хранителните стоки на масата, тя отвори прозорците да се проветри. И когато слънчевите лъчи паднаха в къщата, осветиха цялото пространство, разкривайки прах и паяжини навсякъде.
Тя забеляза, че всички хранителни стоки, които г-н Фарел беше купил, лежаха на един стол. Той дори не беше разопаковал зеленчуците, които купуваше всеки ден, а някои от тях се бяха развалили. Какво е станало с г-н Фарел?
— „Г-н и г-жа Фарел? Горе ли сте? — извика тя, изкачвайки се по стълбите, надявайки се, че двойката е в безопасност, но откри, че г-н Фарел спи сам в леглото си.
— Г-н Фарел? Добре ли сте? Къде е г-жа Фарел? — попита нежно тя, опитвайки се да го събуди.
Старецът стреснато се събуди.
— Дороти? Ти? Вкъщи ли си? — попита той с треперещ глас.
— Г-н Фарел, Кристин е. Дойдох да ви оставя продуктите. Добре ли сте? И къде е г-жа Фарел?
— О, Дороти! — Старецът започна да ридае. — Тя-тя няма да дойде. Тя каза, че ще дойде, но не дойде…
Кристин не разбираше какво се опитваше да й каже господин Фарел.
— Г-н Фарел, моля, успокойте се. Нека първо да ви донеса малко вода, добре? Ще се върна веднага.
Тя слезе долу в кухнята, за да му донесе чаша вода и когато той се успокои малко, тя нежно попита:
— Какво се случи, г-н Фарел? Можете да ми кажете, ако имате нужда от помощ. Добре ли е г-жа Фарел?
— Тя… тя няма да се върне, Кристин. Тя ме напусна преди шест месеца, когато ужасна автомобилна катастрофа я отвлече от мен.
— Какво? — ахна Кристин, прикривайки устата си в шок. — Г-жа Фарел…
— Тя беше отишла на пазара, за да вземе някои неща, и тогава разбрах, че е починала в автомобилна катастрофа. Но не искам да приема, че вече я няма. Бяхме щастливо женени 65 години, въпреки че нямаме деца. Тя не може да ме остави така! Тя ще се върне, знам! Така че всеки ден взимах съставки за любимата си супа. Тя я правеше всяка сутрин за мен.
Сега Кристин започна да разбира защо г-н Фарел винаги е сам. Чувстваше се ужасно за бедния човек и реши да му помогне.
Тя се обади на съпруга си Джордж и му разказа всичко, което се случва.
— Скъпа, чудех се дали можем да го вземем при нас за известно време. Къщата му има нужда от ремонт. И смятам, че трябва да отиде на лекар. Той все още страда от загубата на жена си. Имаш ли нещо против да остане при нас?
— Разбира се, че не, Кристин! Чувствам се зле, че г-н Фарел премина през толкова много, а ние нямахме представа! Направи едно нещо: вземи си почивен ден и се погрижи за него. Днес ще отида до магазина, защото си взех половин ден почивка от работа.
— Благодаря, Джорджи! Обичам те!
— И аз те обичам, скъпа! Пази се!
След обаждането Кристин помоли г-н Фарел да остане при нея за няколко дни, на което по-възрастният мъж първоначално се съпротивляваше, но се поддаде, когато Кристин настоя.
Кристин и Джордж го заведоха на лекар и се погрижиха да ремонтират къщата му. Оказва се, че г-н Фарел е претърпял голяма травма от загубата на жена си. Лекарят посъветва Джордж и Кристин да се грижат добре за него; в противен случай състоянието му може да се влоши.
Двойката реши, че г-н Фарел може да остане при тях колкото иска и че ако иска да се върне у дома, те няма да го спират, а ще го проверяват редовно. И точно това направиха.
Когато г-н Фарел в крайна сметка се върна в дома си, Кристин го посещаваше всеки ден, приготвяше закуска и вечеря за него, а през уикендите съпругът и децата й се присъединяваха към нея в къщата на г-н Фарел. В резултат на това децата й станаха доста близки с г-н Фарел и сега той се справя много по-добре.
