Беден възрастен мъж е неочаквано възнаграден за добрината, която е проявил към непознат, когато една сутрин излиза от дома си и вместо старата си кола намира чисто нов спортен автомобил.
80-годишният Грегъри Смит стоял на предната си веранда, онемял. Той се ущипва два пъти, за да се увери, че не сънува, и вика на съпругата си Синтия, докато се взира в съдържанието на плика в ръката си, а след това в блестящия спортен автомобил пред къщата му.
„Синтия! Синтия! Ела бързо тук!“ – извика той, а ръцете му трепереха от притеснение при вида на новата кола и изчезналата стара.
„Какво става с теб, Грегъри?“ Синтия излезе отвътре, подсушавайки ръцете си върху една кърпа, и се намръщи. „Заради теб изгорих палачинката! Ако не знаеш, бяхме изчерпали последния пакет смес за палачинки! А ти просто стоиш тук? Кога смяташ да отидеш до магазина?“
Грегъри махна пренебрежително с ръка. „Виж това, Синтия – каза той, показвайки ѝ плика, който беше намерил на предната им веранда. „В плика имаше ключове за колата, а старата ни кола е изчезнала! Погледни там – добави той, посочвайки навън мястото, където снощи беше паркирал старата си кола. „Това е чисто нова кола! Кой би могъл да направи това? Какво да правя сега?“
„А вътре няма никаква бележка или нещо, което да показва кой е изпратил това?“ Синтия попита объркана.
„Вече проверих плика два пъти. Няма такъв! Какво да…“
Преди Грегъри да успее да довърши изречението си, клаксона на кола го прекъсна. Когато погледна през входната врата, видя старата си кола, паркирана пред къщата му, и един мъж, който излизаше от нея.
Очите на Грегъри се насълзиха, когато видя кой е мъжът. „О, Боже мой! Той спази обещанието си, Синтия!“ – каза той, като се обърна с лице към нея. Синтия се усмихваше, сякаш знаеше, че това ще се случи.
Мъжът даде на Грегъри топла прегръдка. „Как си, Грегъри? Мина доста време, нали?“
„Джак? О, не мога да повярвам на това… Съвсем добре съм, скъпи. Как си ти? И моля те, кажи ми, че не си го направил ти!“ – извика той и го прегърна обратно.
„Трябваше да го направя, Грегъри. След това, което направи за мен… искам да кажа, кой проявява такава доброта в наши дни? И не можеш да ме обвиняваш напълно за това. Мисис Смит ми помогна да изпълня плана….“ – каза той и се усмихна.
“Явно не съм го взел на сериозно! Но сега, когато виждам тази лъскава нова кола да стои пред вратата ни, съжалявам за това“.
„Честно казано, опитах се да му откажа, скъпи“, каза Синтия на Грегъри. „Но това момче не ме послуша! А беше толкова трудно да се заиграя с него! Аз.съм ужасна в актьорската игра, нали?“ Тя попита, като се почеса по носа, а Джак се засмя.
„Не мисля така, госпожо Смит!“
Грегъри многократно поклати глава. „Значи този старец е бил разиграван и не е имал представа? О, какво изобщо да кажа….“
И Синтия, и Джак се разсмяха. „Добре, добре, стига толкова говорене“, каза накрая Синтия. „Сега, понеже Джак е пропътувал целия път дотук заради нас, не можем просто да го оставим да си тръгне. Влез и се присъедини към нас за закуска, Джак, и няма нужда да ходиш до магазина, Грегъри. Имаме хранителни продукти, които ще ни стигнат поне за седмица… Всичко това беше част от плана – засмя се тя, докато влизаше вътре, а Джак беше плътно зад нея.
Когато всички седнаха на масата за хранене, Синтия сервира закуската, а Джак започна да си спомня за първата си среща с Грегъри. Синтия знаеше части от историята им, но не беше наясно с целия епизод.
„И така, преди три седмици, госпожо Симпсън – започна Джак. „Запознах се със съпруга ви на летището. Трябваше да летя със същия полет като него, за да видя жена си. Тя раждаше и аз бях много притеснен. В притеснението си не разбрах, че съм сбъркал датата на билета. Той беше за следващия ден. Разбрах го едва при регистрацията.
„Тъй като в този ден нямаше повече свободни места, Грегъри ми предложи своя билет и каза: „Момче, ти трябва да бъдеш с жена си! Използвай моя билет, а аз ще използвам твоя“.
„Добре – каза бавно Синтия и кимна. „Знам за размяната на билети. Но какво да кажем за колите? Все още се чудя какво общо има тази размяна на коли с нещо….“
Грегъри се ухили. „Това е още една интересна част… Преди да отидем на регистрацията, с Джак се срещнахме в чакалнята. Разговаряхме небрежно, миличка, и аз споменах, че все още изплащаме заеми, така че не можем да си позволим нова кола, и как старата ни създава проблеми… След като си разменихме билетите, това момче каза: – Днес си разменихме билетите, след няколко седмици ще си разменим колите, това е обещание!
„ Явно не съм го взел на сериозно! Но сега, когато виждам тази лъскава нова кола, паркирана пред вратата ни, съжалявам, че му казах, че искаме нова кола. Преди да си тръгне, той взе адреса ми и вижте какво е направил! Не можем да я задържим, Джак. Ценим намеренията ти, но това е излишно, момче…“
Синтия кимна. „Грегъри е прав. Няма да можем да задържим колата. Не се замислих много, когато се срещнахте с мен вчера и ми разказахте за цялата тази изненада, но съжалявам, че се съгласих. Моля те, това не е необходимо….“
Но Джак поклати глава. „Повярвай ми, това не е нищо в замяна на това, което си направил. Благодарение на твоя съпруг аз мога да бъда с жена си и бебето си. Моля те, ще се чувствам зле, ако откажеш подаръка ми. Настоявам….“
Грегъри и Синтия не можеха да откажат на Джак. Те приемат автомобила, но щедростта на Джак не свършва дотук. Той бил наясно, че след като Грегъри се пенсионирал, двамата със Синтия трудно изплащали заемите си и в резултат на това не успели да завършат ремонта на къщата си.
Затова Джак се погрижил за него вместо тях. И един ден той им идва на гости със съпругата си и малката си дъщеря.
Макар да живеят в различни градове, Смитови се чувстват така, сякаш са се превърнали в смесено семейство с Джак. Младият мъж ги проверява от време на време и се грижи да не пропуснат нищо, особено след като научава, че старата двойка няма свои деца.
