Беден възрастен мъж е неочаквано възнаграден за добрината, която проявява към непознат, когато една сутрин излиза от къщата си и намира чисто нова спортна кола вместо старата си.
80-годишният Грегъри Смит стоеше на предната си веранда, онемял. Той се ощипа два пъти, за да се увери, че не сънува, и извика жена си Синтия, докато се взираше в съдържанието на плика в ръката си, а след това в блестящата спортна кола пред къщата си.
— Синтия! Синтия! Ела тук бързо! — извика той и ръцете му трепереха от тревога при вида на новата кола, а старата я нямаше.
— Какво ти става, Грегъри? — Синтия излезе отвътре, бършейки ръце с кърпа и намръщена. — Изгорих палачинката заради теб! Ако не знаеш, стигнахме до последния пакет смес за палачинки! А ти просто стоиш тук? Кога смяташ да отидеш до магазина за хранителни стоки?
Грегъри махна пренебрежително с ръка.
— Виж това, Синтия! — каза той, показвайки й плика, който бе намерил на верандата им. — Вътре в плика имаше ключове за кола и старата ни кола я няма! Погледни там. — добави той, сочейки навън, където беше паркирал старата си кола снощи. — Това е чисто нова кола! Кой може да е направил това? Какво трябва да направя сега?
— И няма бележка вътре или нещо, което да указва кой е изпратил това? — попита объркана Синтия.
— Вече проверих два пъти плика. Няма! Какво правим…
Преди Грегъри да успее да довърши изречението си, клаксонът на кола го прекъсна. Когато погледнал през входната врата, видя старата си кола, паркирана пред къщата му и мъж, който излиза от нея.
Очите на Грегъри се насълзиха, когато видя кой е мъжът.
— О, Господи! Той спази обещанието си, Синтия! — каза той, обръщайки се към нея. Синтия се усмихваше, сякаш знаеше, че това ще се случи.
Мъжът прегърна Грегъри горещо.
— Как си, Грегъри? Мина известно време, нали?
— Джак? О, не мога да повярвам… Доста съм добре, скъпи. Как си? И моля те, кажи ми, че не си направил това! — извика той и го прегърна.
— Трябваше, Грегъри. След това, което направи за мен… искам да кажа, кой проявява такава доброта в наши дни? И не можеш да ме виниш за това. Г-жа Смит ми помогна да изпълня плана… — каза той, усмихвайки се.
— Честно казано, опитах се да му откажа, скъпи. — каза Синтия на Грегъри. — Но това момче не искаше да ме слуша! И беше толкова трудно да се играе! Аз съм ужасна в актьорството, нали? — попита тя и Джак се засмя.
— Не мисля, госпожо Смит!
Грегъри поклати глава няколко пъти.
— Значи този старец е бил изигран и той няма представа? О, какво да кажа изобщо…
И Синтия, и Джак се засмяха.
— Добре, добре, стига приказки. — каза накрая Синтия. — Сега, тъй като Джак е изминал целия път тук за нас, не можем просто да го пуснем. Влез и се присъедини към нас за закуска, Джак, и няма нужда да ходиш до магазина, Грегъри. Имаме хранителни стоки за поне седмица… Всичко това беше част от плана. — тя се засмя, докато влизаше вътре, Джак беше плътно зад нея.
Докато всички седяха на масата за хранене, Синтия сервира закуска и Джак започна да си спомня първата си среща с Грегъри. Синтия знаеше откъслечно историята им, но не знаеше целия епизод.
— Значи преди три седмици, госпожо Симпсън — започна Джак. — Срещнах съпруга ви на летището. Трябваше да летя със същия полет като него, за да видя жена си. Тя раждаше и бях много притеснен. В тревогата си не разбрах, че съм сгрешил датата на моя билет. Беше за следващия ден. Разбрах го едва докато се регистрирах.
— Тъй като този ден нямаше повече свободни места, Грегъри ми предложи билета си и каза: „Момче, трябва да си с жена си! Използвай моя билет, а аз ще използвам твоя.
— Добре. — каза бавно Синтия и кимна. — Знам за размяната на билети. Но какво да кажем за колите? Все още се чудя какво общо има тази размяна на коли…
Грегъри се засмя.
— Това е друга интересна част… Преди да отидем на чекирането, Джак и аз се срещнахме в чакалнята. Говорехме небрежно, скъпа, и аз споменах, че все още изплащаме заеми, така че не можем да си позволим нова кола и как старата ни създава проблеми… След като си разменихме билетите, това момче каза: “Днес сменихме билетите; след няколко седмици ще си разменим колите, това е обещание!”
— Явно не го взех на сериозно! Но сега, когато видях нова кола, паркирана пред вратата ни, съжалявам, че му казах, че искаме нова кола. Преди да тръгне ми взе адреса и виж какво направи! Не можем да я задържим, Джак. Ние ценим намеренията ти, но това е излишно, момче…
Синтия кимна.
— Грегъри е прав. Няма да можем да задържим колата. Не мислих много, когато се срещна с мен вчера и ми каза за цялата тази изненада, но съжалявам, че казах „да“. Моля, това не е необходимо. …
Но Джак поклати глава.
— Повярвай ми; това е нищо в замяна на това, което направи. Заради съпруга ти успях да бъда с жена си и бебето си. Моля те, ще се почувствам зле, ако откажеш подаръка ми. Настоявам…
Грегъри и Синтия не можеха да кажат „не“ на Джак. Те приеха колата, но щедростта на Джак не свърши дотук. Той знаеше, че след като Грегъри се пенсионира, той и Синтия се борят да изплатят заемите си и в резултат на това не успяват да завършат ремонта на къщата си.
Така че Джак се погрижи за тях. И един ден той дойде да ги посети със съпругата си и дъщеричката си.
Макар че живеят в различни градове, семейство Смит се чувстват сякаш са се превърнали в семейство за Джак. Младият мъж ги проверява от време на време и се грижи да не пропуснат нещо, особено след като разбра, че старата двойка няма собствени деца.
