Чък осиротява и му остава само една стара къща. Точно преди да реши да я продаде, той открива скрита стая, която променя всичко.
Чък Харис и родителите му живеели в най-старата къща в квартала. Къщата била просторна, но несигурна. Бащата на Чък никога не е искал да я продава или да строи нова, защото “тя е част от нашето семейство”, както казваше той.
Няколко поколения от семейството му живеели там, така че по същия начин, по който той бил роден и израснал в старото имение, искал и Чък и внуците му да живеят там.
Ако съседите събаряли къщите си и строяли нови, то било, защото след толкова много ремонти и реставрации щяло да стане по-лесно и може би дори по-евтино просто да се построи нова къща. Но бащата на Чък не мислел така. Човекът беше упорит и привързан към мястото.
Когато Чък бил на 12 години и му писнало от тормоза заради старата къща, той се обърнал към баща си и казал: “Татко, защо не се преместим в нова къща? Искам да кажа, че харчиш толкова много време и пари, за да поправиш тази къща, но не е ли по-разумно просто да се преместим на ново място?” Момчето продължи: “Освен това другите деца ще спрат да ми се подиграват…”
“Слушай, Чък – отвърна мъжът, – не слушай какво казват другите хора. Те си имат свой живот, а ние си имаме наш. Всички имаме проблеми, а тази къща означава толкова много за семейството ни. Ако някой не те уважава, кажи му да си гледа работата”.
“Също така, когато пораснеш, бих искала да запазиш тази къща и да продължиш да я предаваш на децата си, добре?” Чък кимна с глава в знак на съгласие. Той знаеше, че баща му е упорит старец, но имаше добро сърце. Затова Чък спази обещанието си.
Когато навършва 22 години, баща му загива при автомобилна катастрофа. Майка му можела да понася болката само толкова дълго. Няколко месеца след смъртта на баща му, майка му развива сърдечно заболяване. Нещо, което ще я убие шест месеца по-късно.
Чък бил съсипан. Той нямаше никой друг. Скърбял няколко месеца и понякога обмислял да продаде къщата. Но всъщност това беше последното нещо, което искаше да направи. Вместо това реши да се съсредоточи върху работата си и не мислеше за нищо друго.
По това време работел като дърводелец, така че работата му помогнала да се разсее и му позволила да продължи напред. Чък функционирал добре в продължение на няколко години по този начин. Бил толкова съсредоточен в работата, че дори не забелязал колко прецакана е къщата му.
Но в един момент той не можел повече да я игнорира. Нещата се влошавали, когато децата на съседите му се подигравали или момичето, с което се срещал, се отдръпвало от него, след като видяло къщата му.
“Добре, стига толкова!” – помислил си той. “Съжалявам, татко, но приключих с тази глупост. Трябва да продам тази къща.”
Но Чък бързо променил мнението си, когато направил оглед на къщата и забелязал колко пари трябва да похарчи за ремонт, преди да се опита да я продаде.
“Нямам пари да съборя и построя нова къща, а не мога да си позволя да я продам”, споделил Чък с най-добрия си приятел.
“Струва ми се, че има само едно решение, пич. Ще трябва бавно да ремонтираш къщата, докато стигнеш до точката “годна за живеене и продаване”.
Чък го погледна и каза: “Прав си. Трябва да направя нещо и да спра да се оплаквам”.
Така Чък започнал да ремонтира дома си. Един ден една от гредите паднала на приземния етаж, така че Чък трябвало да смени пода в тази стая. Когато съборил старите дъски, случайно видял под тях дървена врата. “О, не, сигурно тук е живяло семейство мишки през всичките тези години”, казал си мъжът.
Чък се изненадал, защото никога преди не бил виждал това. Той познаваше всяка част, всеки ъгъл на тази къща. “Но всъщност не е така”, каза си той.
“Добре, да видим какво има вътре”, каза той, докато отваряше вратата. Видя стълба, която водеше към малка стая в мазето. Изглеждаше така, сякаш са били там от 100 години.
Чък видял няколко маси с чекмеджета и много парцали. Той взел едно от тях и от него изпаднал пръстен. Той го вдигнал и се изненадал. Това бил голям златен пръстен. “Е, нека да проверим какво друго са оставили Харис тук за мен”. Той претърси цялата стая и намери още много бижута.
“Изглежда, че дядо, който е работил като златар, все пак не е бил легенда.” Младият мъж открил не само ценни бижута, но и няколко ювелирни инструмента от онова време.
Чък продал всичко, което намерил, на местен колекционер, който имал собствен музей. Получил наистина добри пари от приходите и въпреки че се изкушавал да реставрира къщата и да я продаде, решил да направи мащабна реставрация и да я запази.
Изглеждала много готино, въпреки че не разваляла старинния си вид. “Човече, тази къща изглежда невероятно! Имам чувството, че съм в музей!” – каза най-добрият му приятел, когато му дойде на гости. “Това е тя! Имам идея…” Идеята на Чък била да отвори къщата си като истински музей.
Новината се разпространява бързо и той бързо получава много посетители. В къщата му често идвали екскурзианти от други градове. Хората се снимали на фона на една от най-старите сгради в града, а Чък ги наблюдавал от прозореца си. “Знам, че съм постъпил правилно”, помисли си той.
И както съдбата искала, по време на една от обиколките той се запознал с момиче на име Джени, което идвало от близкия град. След известно време двамата започнали да се срещат и скоро заживели заедно в семейната къща на Чък.
