Когато Фабиан вижда видеоклип, в който синът му е жестоко подиграван от треньора си по бокс, сърцето му се свива. Не можейки да понесе унижението, той излиза от кабинета си, решен да се изправи срещу ситуацията. Това, което се случва след това, променя всичко и за бащата, и за сина.
Фабиан бутна входната врата, а познатият аромат на лазанята и чесновия хляб на Ирене го заля. Това беше идеалният край на един обикновено изтощителен ден в работата му като търговец.
Той окачи палтото си до вратата, а по лицето му се разля уморена усмивка. Днес обаче тази усмивка бе допълнително затоплена.
Под мишницата му беше прибрана изненада за сина му Мат.
„Мат! Скъпи, у дома ли си?“ – извика той.
От хола се чу приглушен отговор. Фабиан надникна и видя Мат залепен за телевизора, запленен от една реклама.
Но не просто реклама. Тя беше за чисто нов чифт рубиненочервени боксови ръкавици.
Фабиан се ухили, а в съзнанието му проблесна спомен. Само преди няколко седмици Мат беше обявил с непоколебима решителност в очите, че иска да стане боксьор.
Като баща, който го подкрепя, Фабиан го изненада с импровизиран боксов ринг в гаража им, оборудван със стар боксов чувал и износени ръкавици.
„Здравей, шампионе – каза Фабиан, изключвайки игриво телевизора. Мат подскочи леко, изтръгнат от транса си.
Фабиан измъкна чантата с подаръците иззад гърба си. Лицето на Мат светна като коледна елха, когато той разкъса чантата, разкривайки блестящите червени ръкавици.
Очите на Мат се разшириха. „Татко! Те са невероятни! Точно като тези в рекламата!“
Той взе ръкавиците от баща си и прокара пръсти по кожената повърхност.
„Много ти благодаря, татко!“ Той обгърна Фабиан в силна прегръдка.
„Те са перфектни!“
Същата вечер от гаража отекнаха ритмичните удари на Мат.
Фабиан наблюдаваше от вратата, като прилив на гордост сгряваше гърдите му.
Мат беше добро момче, може би малко срамежливо, но с огън в корема, на който той се възхищаваше. Знаеше, че боксът е нещо повече от мимолетно увлечение за сина му. Това беше страст и той беше решен да я развие.
На следващия ден Фабиан реши да направи още една крачка напред. Резервира си малко свободно време и изненада Мат с посещение на местната фитнес зала.
Очите на момчето блестяха от вълнение, когато влязоха през вратите на залата, а въздухът се изпълваше със звуци от крясъци, удари и скачане на въже.
Посрещна ги груб на вид мъж с бръсната глава и гъсти мустаци. Това беше треньорът Морис, или „треньорът Мо“, както гласеше табелката с името на гърдите му.
„Ти трябва да си Мат – изръмжа треньорът Мо. Той погледна Мат, което накара Фабиан да почувства трептене на тревога.
„Изглежда, че ще ти е полезно да напълнееш, преди да започнеш да нанасяш удари тук“.
Фабиан прочисти гърлото си. „Ние тепърва започваме, треньор. Мат е начинаещ, но е нетърпелив да се научи“.
Треньорът Мо се ухили. „Нетърпението няма да ти донесе победа в битките, момче. Трябва да имаш малко мускули зад тези удари.“
Мат, който винаги е бил оптимист, отхвърли коментара.
„Готов съм да работя здраво, треньор.“
Въпреки първоначалното отхвърляне от страна на треньора Мо, Мат е във възторг от започването на тренировките си.
На следващия ден той отскочи до залата, а новите му червени ръкавици на практика вибрираха от нетърпение. Поведението на треньора Мо обаче остана непроменено.
Той подложи Мат на поредица от упражнения, всяко от които беше придружено от обезкуражаваща забележка. Въпреки първоначалния си ентусиазъм Мат започна да повяхва под непрестанния негативизъм на треньора.
Междувременно в офиса на Фабиан той и колегата му Джим чакаха да започне срещата, когато Джим се похвали със сина си Питър, който току-що се е присъединил към нова фитнес зала.
Когато Джим вдигнал телефона си за видеоразговор с Питър, Фабиан зърнал фона на фитнес залата. Сърцето му се разтуптя. Това беше същата фитнес зала, в която беше ходил Мат.
Но това не беше всичко, което привлече вниманието на Фабиан. На заден план той видя как треньорът Мо подценява Мат, докато той пропуска удар върху торбата. Кръвта на Фабиан се смрази.
„Хей, Пийт, можеш ли да превключиш на задната камера за секунда?“ Джим попита, напълно забравил за драмата, която се разиграваше на екрана му.
Задната камера се включи, разкривайки тясна боксова зала, изпълнена с хъркане и ритмично потракване на удари.
На преден план Мат стоеше неловко пред износения боксов чувал, а новите му червени ръкавици блестяха под силното осветление на залата. По челото му се стичаше пот, а лицето му беше зачервено от усилието.
Треньорът Мо стоеше срещу него с изписана на лицето му гримаса. Той посочи с пръст боксовия чувал.
„Хайде, момче“, изръмжа треньорът Мо. „Направи няколко удара с мускули!“
Мат си пое дълбоко дъх и се нави да нанесе удар. Свърза се с чантата, но ударът се приземи с тъп трясък. Треньорът Мо подсмърча.
„Това ли е всичко, което умееш, момче?“ – изръмжа той. „Изглежда, че е по-добре да си с въже за скачане, отколкото с боксови ръкавици.“
Мат се стресна от суровите думи и раменете му леко се свиха. Той промърмори отговор, който се изгуби в шумотевицата на залата, и нанесе още един удар. Този се приземи още по-слабо от предишния.
Фабиан, който наблюдаваше през екрана на телефона, усети как го обзема студен ужас. Това не беше тренировка, а унижение. Виждаше как обезсърчението замъглява очите на Мат.
Тогава видя как треньорът Мо се навежда, лицето му е на сантиметри от това на Мат.
“Покажи ми малко огън в тези юмруци! Или са само за показ, както тези красиви червени ръкавици, с които си облечен?”
В очите на Мат се появиха сълзи. Той сведе глава и се втурна към изхода, а сълзите се стичаха по бузите му. Междувременно треньорът Мо се обърна с пренебрежителна насмешка.
Фабиан не можеше да издържи повече. Той говори с шефа си, извинявайки се от срещата, след което се изниза. Намери Мат вкъщи, който се опитваше да скрие сълзите си зад принудителна усмивка.
„Здравей, шампионе – нежно каза Фабиан, а в гласа му се долавяше загриженост. „Какво става?“
Затворът на Мат се скъса. Той изля сърцето си за постоянния негативизъм на треньора Мо, за начина, по който го караше да се чувства сякаш не е достатъчно добър. Фабиан слушаше търпеливо, а под повърхността му кипеше гняв.
„Това е – каза Фабиан, а челюстта му се бе превърнала в решителна линия. „Отиваме в залата.“
Очите на Мат се разшириха. „Но татко, какво ще кажеш за треньора Мо?“
„Не се притеснявай за него“, каза Фабиан с твърд глас. „Той не е треньорът, от когото се нуждаеш.“
Пътуването до залата беше изпълнено с напрегната тишина. Мат знаеше, че баща му е ядосан, и част от него се притесняваше какво ще се случи.
Но друга част, тази, която все още държеше на мечтата си за бокс, усети трептене на надежда.
Те нахлуха в залата, а гръмкият глас на треньора Мо за момент заглъхна от появата им.
Фабиан тръгна право към треньора, а спокойната му фасада бе заменена от стоманена решителност.
„Треньор Мо“, започна той, а гласът му беше изненадващо стабилен. „Бях свидетел на вашето отношение към сина ми по-рано днес. Беше неприемливо. Вие го омаловажавате, обезкуражавате го и, честно казано, това е непрофесионално“.
Треньорът Мо се подигра. „Той е просто едно мършаво дете. Не притежава това, което е необходимо за този спорт.“
„Това трябва да реши той, не ти“, контрира Фабиан. „Мат има сърце, има страст, а това е повече от половината от битката. Отменяме членството му тук.“
Мат гледаше с благоговение как баща му се застъпва за него. Междувременно треньорът Мо за пръв път изглеждаше изненадан. Той се разпищя за отговор, но нищо не излезе.
Тогава Фабиан се обърна към Мат.
“Хайде, шампионе. Да намерим зала, която заслужава таланта ти.”
Напускането на залата беше като излизане от тъмен облак. Тежестта върху раменете на Мат се беше вдигнала. В този момент той знаеше, че мечтата му не е мъртва.
Търсенето им ги отвежда до боксов клуб „Феникс“ – по-малка зала с топла и приветлива атмосфера.
Треньорът там, мъж с добри очи на име треньор Даниел, ги посрещна с искрена усмивка. Той видя огъня в очите на Мат. Това беше същата искра, която треньорът Мо с такава лекота беше отхвърлил.
Под търпеливото ръководство на треньора Даниел Мат процъфтява. Суровата критика беше заменена с конструктивна обратна връзка, а негативността – с насърчение.
Мат научи правилна техника, укрепи силата си и усъвършенства уменията си. Скоро червените ръкавици, които някога бяха символ на негативността на треньора Мо, се превърнаха в почетен знак.
Докато месеците се превръщаха в години, Мат се превърна от срамежливо момче в уверен млад мъж. Той все още не беше световен шампион, но стигаше дотам, един по един добре пласирани удари.
По-важното е, че той се наслаждаваше на пътуването. Чувстваше се мотивиран от непрестанната подкрепа на най-големия си фен – баща си.
Един следобед, на местен боксов турнир, Мат стоеше на ринга, а червените ръкавици блестяха под светлината на прожекторите.
От другата страна на ринга стоеше противникът му, опитен боксьор с нахална усмивка. Тълпата се развълнува, когато камбаната удари, давайки знак за началото на двубоя.
Мат танцуваше около противника си, а движенията му бяха доказателство за часовете, прекарани в тренировки. Той си спомни подигравателните думи на треньора Мо, но си спомни и непоколебимата вяра на баща си.
С бърз контраудар Мат нанесе чист удар в челюстта на противника си. Тълпата изтръпна. Самонадеяната му усмивка се развали.
В този момент Мат знаеше, че не се бори само за победата; той се бореше за всяко съмнение, което някога е преодолявал, за шампиона, който баща му винаги е знаел, че може да бъде.
