Барбра Стрейзънд празнува 26 години брак с любимия си съпруг в красивия дом, в който са затвърдили връзката си. Интересното е, че на емблематичната изпълнителка са ѝ били необходими 11 години, за да закупи мечтания дом, в който щастливата двойка е запазила много спомени.
Легендарната изпълнителка Барбара Стрейзанд, 82 г., и нейният емблематичен актьор, съпруг от 26 години, Джеймс Бролин, 83 г., живеят в една и съща къща с кучетата си от много години. Пътят до закупуването на дома обаче не е бил лесен. Двойката е трябвало да работи усилено, за да стигне до мястото, където е искала да бъде.
Стрейзънд вижда къщата за първи път, когато живее наблизо. Тя обаче не успява да го купи, защото тогавашното ѝ гадже не го харесва. Друг фактор, който ѝ забранява да направи покупката, е фактът, че по онова време тя не е в състояние да си позволи къщата.
Сега двойката живее в дома на мечтите на Стрейзанд. Това е същият дом, в който наскоро отпразнуваха 26-ата годишнина от сватбата си на 1 юли. Като се включи в Instagram, за да отбележи важния момент, Стрейзанд публикува очарователна снимка, на която двамата позират за снимка в странична прегръдка.
„Днес се навършват 28 години, откакто се запознахме, скъпа… и 26 години, откакто се оженихме! Обичам те.“, написа звездата от „Смешно момиче“ в своя надпис.
Бролин и Стрейзанд живеят в къщата си заедно с очарователните си малтийски пудели, в които са влюбени. Стрейзанд дори е споделяла снимки на кучетата на рождените им дни на страницата си в Instagram. В семейството има три кучета, Скарлет, Вайълет и Фани.
За първи път Стрейзънд вижда къщата през 1984 г., когато през повечето уикенди живее в ранчото надолу по пътя. Тя споменава, че тази къща никога не ѝ е харесвала и затова брокерът ѝ по недвижими имоти я запознава с място близо до океана.
Стрейзънд призна, че фасадата на къщата не е била величествена, защото е била модерна сива и е приличала на някаква „измишльотина“. Когато обаче влязла в къщата, тя установила, че тя има „селски чар“.
Бродуейската звезда веднага се влюбва в къщата и иска да я закупи. За съжаление, това все още не е било по силите ѝ и тя е трябвало да изчака още много години, преди най-накрая да може да нарече къщата свой дом.
По това време Стрейзанд притежава ранчото, в което е отседнала, и мениджърът ѝ казва, че докато не продаде ранчото, няма да може да си позволи дома, в който се е влюбила.
Тя също така признава, че тогавашният ѝ приятел е смятал, че домът, който е харесала, е твърде близо до скалата, на която е разположена къщата. Стрейзънд решила, че няма да го купи, но признава,,Бях толкова огорчена, когато разбрах, че е продаден на някой друг и той е започнал да го ремонтира“.
Любовта на Стрейзънд към дома не отслабва с времето. Всъщност тя не спира да мисли за къщата на мечтите си, която не може да закупи за себе си. Тя разкрива, че изпитва дълбоки чувства към къщата.
Въпреки че по това време не купува къщата, Стрейзанд все още живее в близкото ранчо и често вижда мястото. Тя също така казва, че двойката, която е собственик на имота, знае колко много го обича.
Говорейки за това какво е направила, след като е разбрала, че домът е продаден, тя признава ,,Качвах се през оградата и се разхождах наоколо, за да видя какво правят, и боледувах, буквално боледувах за тази къща, която не купих“
Няколко години по-късно обаче късметът ѝ се обръща, когато двойката, която е собственик на къщата, не забравя за нея, докато се готви да се премести.
Тя дори си купила къща на една къща разстояние от любимия си дом, само защото били близо един до друг. След това Стрейзънд се сприятелява със старата двойка, която имала къщата между тази, която тя искала, и тази, която притежавала.
Тя разкри, че когато старата двойка се преместила, купила къщата им с мисълта, че ще събори и двете къщи и ще построи една голяма къща за себе си върху имота от два акра.
Ето че накрая съдбата ѝ се усмихнала. Двойката в къщата, която тя искала, се развела и намалила цената на дома, което означавало, че Стрейзанд най-накрая може да си позволи да закупи имота за себе си и през 1995 г. най-накрая да го нарече свой дом. Тя казва, че е благодарна за къщата, защото не ѝ се е налагало да я строи или да се суети за дребни детайли.
Къщата е перфектна като картина.
Стрейзънд може и да е чакала дълго за своя дом, но откакто се е нанесла в него преди почти 30 години, тя е направила живота си в него прекрасен. Тя казва, че къщата отдава почит на занаятчийството.
През първите няколко години Стрейзънд живее в дома заедно със съпруга си Бролин и кучето им по това време, Саманта. За съжаление Саманта вече е починала, но оставя Стрейзанд с две сладки кученца.
Домът се намира на голям терен, украсен с тучни зелени тревни площи. Въздушна снимка на къщата разкрива просторната градина и басейна в предната част на имението, с изглед към океана. Пътеката е в задната част на къщата.
За да си помогне при проектирането на интериора на дома си, Стрейзънд изучава много книги и черпи вдъхновение от нещата, които е виждала по време на пътуванията си и които са ѝ допадали. Тя също така споменава, че обича да го прави.
Актрисата казва, че проектирането на интериора е било като създаването на филм; тя е имала мечта и визия за къщата. В главата си е виждала какво би изглеждало добре и го е претворила в пространството, като потвърди, че е доволна от резултатите.
Домът на Стрейзънд е разположен на три акра площ и се състои от четири сгради. Къщата с мелницата, плевнята, къщата на баба и къщата, в която живеят Стрейзънд и Бролин, са в нейния имот.
След това тя добавя потоци в пейзажа, защото намира водата за успокояващ елемент. Причината за желанието ѝ да има плевня е проста – тя ги намира за основна част от американската култура. Интересно е, че в плевнята й има кокошки, които снасят зелени яйца.
Стрейзънд има езерце, пълно с черни и бели риби, извън плевнята. Цветовете на рибките са внимателно подбрани, защото Стрейзънд смята, че цветовете на рибките трябва да допълват черно-белите тапицерии на къщите в плевнята.
Освен че водата позволява на Стрейзънд да се чувства спокойна, тя има и духовно пространство в дома си. Тя намира розите за ефирни и затова смята, че разходката из розовата градина в имота ѝ е духовно преживяване.
Домът е видял много щастливи моменти в живота на Стрейзънд и е най-дългият свидетел на трайния брак на Стрейзънд със съпруга ѝ. Тази година те са женени от 26 години и все още са силни.
Брачният живот на Бролин и Стрейзанд:
Стрейзанд и Бролин се запознават през 1996 г., когато са съответно на 54 и 56 години. Всеки от тях има деца от предишен брак и смесват семействата си. Две години след запознанството си двойката сключва брак.
Те си казват своето „да“ в имота на Стрейзанд. В сватбената си реч Бролин каза,,Всяка нощ е ново приключение. Спането е загуба на време. Нямам търпение да я видя отново на сутринта“.
Въпреки че пандемията от COVID-19 беше жестока за много хора и някои връзки пострадаха заради карантината, Стрейзанд потвърди, че тя и Бролин не са били засегнати негативно.
Говорейки за това как са се справили отношенията със съпруга ѝ по време на периода на карантина, Стрейзанд каза ,,Ние буквално се влюбихме през този период от време, просто бяхме заклещени заедно всеки ден и се справяхме“.
Дори и след всички години и многото изпитания и трудности, с които двойката се е сблъскала по време на съвместния си живот, те са все така влюбени както винаги и изразяват това чрез страниците си в социалните мрежи. Барбра Стрейзанд все още нарича Бролин любовта на живота си.
Сега, когато са достигнали 26 години съвместен брак, когато всичките им деца са пораснали и са излезли от къщи, двойката се наслаждава на нов етап в живота си; да бъдат баба и дядо.
Стрейзънд и Бролин имат внуци от възрастните си деца, които винаги посрещат с радост, за да прекарат време с тях в любящия си дом.
