Трябваше да знам, че баба ми е замислила нещо, когато започна да прекарва часове на лаптопа си. Не знаех, че тайният ѝ план ще върне в живота ми неочакван гост, който ще отвори стари рани и ще ме принуди да се изправя срещу най-дълбоките си страхове.
Отначало си помислих, че просто гледа онези евтини сапунени сериали, които обича, но после видях блясъка в очите ѝ – същият, който имаше, когато замисляше нещо.
Една вечер я улових да се кикоти като ученичка, а лицето ѝ беше осветено от блясъка на екрана. Не можах да устоя на любопитството си. “Бабо, какво е толкова смешно?”
Тя бързо затвори лаптопа. “Нищо, скъпа. Просто разговарям с един стар приятел.”
Не вярвах на това. “Ами. Кой приятел?”
“О, няма да я познаеш” – каза тя, а гласът ѝ беше прекалено весел. Реших да се откажа, засега.
Няколко дни по-късно баба обяви: “Утре ще имаме специален гост на вечеря. Искам ти да си тук.”
Бях заинтригувана. “Кой е той?”
“Просто стар познат” – каза тя с лукава усмивка. “Ще видиш.”
На следващата вечер, докато подреждах масата, на вратата се позвъни. Отидох да отворя и там беше той – Джейсън. Първата ми любов стоеше на прага на къщата ми. Сърцето ми се разтуптя. Не го бях виждала от края на гимназията, откакто замина за колежа, без да каже нито дума.
“Джейсън?” Успях да кажа.
“Здравей, София”, отвърна той и изглеждаше също толкова изненадан, колкото и аз. “Отдавна не сме се виждали.”
Баба се появи зад мен, а очите ѝ блестяха. “Изненада!”
Седнахме да вечеряме, атмосферата беше изпълнена с носталгия и неловкост. Баба, разбира се, се наслаждаваше на всяка минута.
“И така, Джейсън – започна баба, – разкажи ни за себе си”.
Джейсън прочисти гърлото си. “Ами, сега работя като софтуерен инженер. Наскоро се върнах в града.”
Не можах да се сдържа и попитах: “Какво те върна?”
Той се поколеба. “Семейни причини. Имах нужда от ново начало.”
След вечеря се изправих пред баба. “Какво става, бабо? Защо Джейсън е тук?”
Лицето на баба омекна. “Гледах един филм в Facebook и ми хрумна една идея. Просто искам да си щастлива, скъпа.”
Тя обяснила как е опитала с “Фейсбук”, после с приложения за запознанства и накрая чрез приятелката си г-жа Томпсън разбрала, че Джейсън е сменил фамилията си след семеен спор. Тя се свързала с него и ето ни тук.
Не знаех дали да се ядосвам, или да съм благодарна. Джейсън предложи да не бързаме, да видим докъде ще доведат нещата. Съгласих се, но нещо не беше наред.
През следващите няколко дни започнах да ровя. Свързах се със стари приятели, проверих социалните мрежи. Открих намеци за проблемното минало на Джейсън – забързания развод на родителите му, финансовите трудности, личните проблеми, които той никога не споменаваше.
Междувременно и баба се държеше странно. Скрити телефонни разговори, нервна енергия. Една вечер се сблъсках с нея.
“Бабо, какво става? Защо си толкова потайна?”
Тя въздъхна и най-накрая седна. “Не исках да те натоварвам. След като родителите на Джейсън се разведоха, той преживя много. Госпожа Томпсън ми каза, че е трябвало да напусне заради сериозни семейни проблеми. Помислих си, че тогава щеше да е твърде много за теб, за да се справиш с това”.
Седях с тази информация, като се чувствах най-вече разочарована. Искаше ми се да знаех истината още тогава, но баба само се опитваше да ме защити.
Животът ми беше хвърлил крива топка преди няколко години, когато загубих работата и апартамента си в бърза последователност. Баба, която винаги е била грижовна, ми предложи място, където да остана. Настаних се, като мислех, че това ще е временно, но когато здравето ѝ започна да се влошава, стана ясно, че тя има нужда от мен, както и аз от нея.
По-късно същата вечер получих имейл от Джейсън. Беше дълъг и прочувствен. Той потвърди историята на баба, обяснявайки как се е срамувал да ми каже истината. Не искал да ме въвлича в проблемите си.
Седях на лаптопа си и четях думите му с облекчение. Но имах и толкова много въпроси. Можехме ли наистина да възстановим връзката си след толкова време? Имахме ли изобщо бъдеще заедно?
Разменяхме си съобщения в продължение на часове. Джейсън изливаше сърцето си, съжаленията си, надеждите си. Сякаш отново бяхме тийнейджъри, които не спят по цели нощи и говорят за всичко и за нищо.
Баба ни наблюдаваше с усмивка, изпълнена с надежда. Беше заложила на това, на нас.
Не бях сигурна какво ми предстои, но за първи път от години почувствах искрица надежда. Може би, само може би, ще успеем да се справим.
Джейсън и аз продължихме да си пишем късно вечер, като всяко съобщение ни приближаваше. Химията все още беше налице, кипеше под повърхността. И все пак всеки път, когато усещах, че се чувствам комфортно, ме обземаше страх. Какво ще стане, ако той отново си тръгне?
Една вечер, докато разменяхме истории за годините на раздяла, установих, че споделям повече, отколкото възнамерявах.
“Никога не продължих напред”, написах аз. “Продължавах да сравнявам всички с теб.”
Последва пауза преди отговора му. “Аз правех същото. Никой не се сравняваше с това, което имахме.”
Взирах се в думите му, а сърцето ми биеше учестено. Можехме ли наистина да продължим оттам, откъдето бяхме тръгнали?
По това време здравето на баба се влошава. Забелязах, че е по-уморена и прекарва повече време в леглото. Нуждата от помощ в очите ѝ нарастваше и това ми тежеше. Бях разкъсвана между грижите за нея, работата си и чувствата си към Джейсън.
В един особено напрегнат ден избухнах към баба. “Защо върна Джейсън сега? Всичко е толкова сложно!”
Тя ме погледна с онези мъдри, уморени очи. “Животът не чака перфектния момент, София. Трябва да се възползваш от щастието, когато то дойде.”
Думите ѝ останаха с мен, докато се опитвах да намеря баланс. Джейсън беше постоянно, подкрепящо присъствие в нашите съобщения. Той сподели повече за миналото си – как разводът на родителите му и финансовите проблеми са го принудили да напусне внезапно. Не че е искал да ме напусне.
На едно семейно събиране старата ми приятелка Рейчъл хвърли бомба. “Знаеш ли, Джейсън не напусна, защото искаше. Семейството му беше в разруха. Той ми каза, че не иска да те завлича с проблемите си”.
Това потвърждение промени всичко. Почувствах прилив на надежда и по-дълбоко разбиране на действията на Джейсън.
Същата вечер седях с баба. Тя плетеше до прозореца, а ръцете ѝ леко трепереха. “Бабо, защо не ми каза истината за Джейсън още тогава?”.
Тя въздъхна. “Мислех, че това ще бъде твърде много за теб. Но като те виждам сега, знам, че си достатъчно силна, за да се справиш.”
Думите ѝ бяха балсам за разстроеното ми сърце. Джейсън и аз трябваше да поемаме рискове, да се доверяваме един на друг.
На следващия ден се срещнахме в едно кафене. “Знам защо си тръгна”, казах аз, а гласът ми трепереше. “Сега разбирам.”
Джейсън изглеждаше облекчен. “Много съжалявам, София. Не исках да те нараня.”
“И двамата преминахме през много неща”, отвърнах аз. “Но мисля, че заслужаваме втори шанс.”
Говорихме си с часове, планирайки как да направим така, че нещата да се получат. Работата на Джейсън изискваше пътувания, но решихме да подкрепяме кариерата си, като същевременно запазим връзката си силна.
Докато излизахме, Джейсън спря и се обърна към мен. “Наистина ли можем да направим това?”
Усмихнах се. “Ще го разберем заедно.”
Вкъщи баба ни чакаше. “Как мина?” – попита тя, а гласът ѝ беше изпълнен с надежда.
Прегърнах я силно. “Благодаря ти, бабо. За всичко.”
Няколко месеца по-късно бях във всекидневната и четях, когато телефонът ми иззвъня. Беше Джейсън. “Резервирах си полет за вкъщи. Ще бъда там следващата седмица!”
Свърших, чувствайки се развълнувана и нервна. Баба плетеше до прозореца, на обичайното си място. “Джейсън ще дойде на гости”, казах ѝ с усмивка.
Тя вдигна очи и по лицето ѝ се разля доволна усмивка. “Знаех си, че двамата ще намерите пътя един към друг.”
“Благодаря ти, че ми даде кураж да приема неочакваното”, казах, гласът ми беше плътен от емоции.
Баба само кимна, а очите ѝ блестяха от гордост.
Докато седях там и гледах как тя плете, осъзнах, че любовта, независимо колко е сложна, си струва да се бориш за нея. И с мъдростта на баба, която ме напътстваше, бях готова да приема всичко, което бъдещето щеше да ми предложи, стъпка по стъпка.
