Когато Люк се оплаква от наследството си на баба си, госпожа Уотърс, тя го отписва от завещанието си и му оставя един стар прашен сандък. Той го съхранява на тавана в продължение на години, докато любопитната му дъщеря Мередит не го открива, докато ровичка наоколо. Люк най-накрая го отваря и не може да повярва какво има вътре.
Когато г-жа Елизабет Уотърс навършила 80 години, решила да състави завещание и да раздели имуществото си между тримата си внуци: Том, Ейдън и Люк. След това ги поканила на чай в къщата си в Милфорд, Кънектикът, и им казала какво ще получи всеки от тях. Госпожа Уотърс смяташе, че най-големият, Том, трябва да получи нейния пентхаус на брега на океана в Маями, който струва милиони долари.
Средният внук, Ейдън, щеше да наследи сегашната ѝ къща в Милфорд, която струваше приблизително колкото имота в Маями. „Накрая Люк ще получи парите от всичките ми сметки – разкри госпожа Уотър, докато допиваше чая си. Том и Ейдън бяха доволни от решението ѝ, но Люк беше разстроен.
„Бабо! Не мога да повярвам, че оставяш най-доброто за братята ми! Това не е честно! Всички знаят, че нямаш толкова много пари в сметките си!“ Люк избухна. Госпожа Уотърс се намръщи на Люк, а братята му не можеха да повярват, че той ще избухне така.
„Люк, седни! Не можеш да крещиш така на баба. Звучиш много правомерно в момента, разбираш ли? Тя не е длъжна да ти дава нищо“, изръмжа Том.
„Разбира се! И двамата сте щастливи, защото получавате имоти на стойност милиони долари. Но аз ще бъда щастлив да получа няколко хиляди долара“, отвърна Люк на по-големия си брат. Ейдън също му каза, че се държи като хлапак, затова се изниза от срещата им.
По-големите братя благодариха на баба си за нейната щедрост и обещаха да говорят с Люк, за да запазят мира помежду си. В края на краищата не им беше останало друго семейство. Майка им, дъщерята на госпожа Уотърс, загина при инцидент с лодка заедно със съпруга си, когато Люк навърши 18 години. Тримата вече бяха наследили купчина пари от родителите си.
Но въпреки уверенията на Том и Ейдън, госпожа Уотърс се замисли. Тя отново разговаря с адвокатите си и реши, че Люк трябва да научи огромен урок. Когато тя почина две години по-късно, братята се събраха за четенето на завещанието. В крайна сметка Том и Ейдън получиха точно това, което госпожа Уотърс им беше обещала.
Но Люк не получи нейните сметки. „Госпожа Уотърс промени завещанието си, след като приключихме с изготвянето на първия проект. Люк ще получи този античен сандък, който госпожа Уотърс ценеше“ – обясни адвокатът ѝ. Това накара Люк да избухне и да изкрещи на всички в стаята. Том се опита да го успокои, но Ейдън не искаше да търпи отново изблиците на брат си.
„Люк, това вероятно е нейното наказание за това как си й крещял преди години. Баба ни я няма! Тя беше единственият роднина, който ни беше останал! Ти си толкова неблагодарен и имаш право! Вземи сандъка и помисли колко правоимащ и ужасен звучиш в момента!“ Ейдън изкрещя на брат си. Люк се спря, погледна всички с гняв и излезе от стаята.
Няколко дни по-късно сандъкът пристигна на прага на Люк, но той веднага го скри в гардероба си, без дори да погледне вътре. След това отряза братята си и продължи живота си.
В крайна сметка срещнал Лидия, прекрасна жена, която не се интересувала от пари и имала голямо семейство. Няколко години след сватбата им се ражда дъщеря – Мередит. Тя му напомняше за баба му.
„Бях й ядосан за завещанието, но сега се срамувам от тогавашното си поведение. Мисля, че това, че бях най-малкият от три момчета, ме направи ревнив неудачник“, разкрива Люк на съпругата си една вечер, докато двамата се опитват да приспят Мередит. Съпругата му го успокои и му каза, че всичко ще бъде наред, защото той вече не е такъв мъж.
Годините минаваха, а Мередит беше светлината на живота му. Тя беше забавна и обичаше да чете за мистерии. Може би затова обожаваше да си играе на тавана и да рови из старите им кутии.
Един ден, докато Лидия беше излязла да купи хранителни продукти, десетгодишната Мередит му донесе сандъка на баба си. „Татко! Какво има тук? Този сандък е толкова загадъчен! Съдържа ли огромно съкровище?“ – попита тя ентусиазирано.
Люк беше чел на дивана, но вдигна очи, за да види за какво говори дъщеря му. „О, скъпа. Това не е кутия. Това е сандък. Откъде го взе? Не съм го виждал от години“, отговори Люк, свали очилата си и взе сандъка.
„Беше на тавана! Мога ли да го взема?“ Мередит настояваше.
Люк нямаше представа как сандъкът се е озовал на тавана, но си помисли, че това трябва да се е случило, когато са се преместили в тази къща след сватбата му с Лидия. „Да, скъпа. Можеш да го вземеш. Това беше сандъкът на баба ти. Тя ми го подари преди години. Но знаеш ли какво? Никога не съм го отварял. Искаш ли да го направиш с мен точно сега?“ – попита той развълнувано.
Мередит се развесели, докато Люк се опитваше да издърпа ключалката и да я отвори. Тя беше малко заклещена от годините на неизползване, но той се справи. „О, Боже мой….“ Люк въздъхна, докато разглеждаше всичко вътре. Дъщеря му се оказа права – съдържаше значително количество съкровища. Имаше няколко златни кюлчета и Люк намери сертификат, в който се посочваше, че той е собственикът.
„Татко, това са истински златни кюлчета, нали? Баба ти ти ги е дала?“ Мередит се зачуди, докосвайки една от кюлчетата. „Защо е написано 100 грама?“
„Това означава, че тежи 100 грама, Мередит“, отговори Люк, но все още беше смаян. В сандъка имаше 10 златни кюлчета. Дъщеря му се възхити на тях и ги докосна.
„Виж, татко! Тук има писмо!“ – възкликна тя и го подаде на Люк. Но това беше плик от Милфорд Банк, а вътре имаше ключ. „Какво отваря този ключ?“
„Ами, това трябва да е ключ за сейф в банката“, отговори Люк.
Когато Лидия се прибра от магазина, той обясни всичко. Тя го насърчи да отиде в банката и да попита. Управителят на банката, г-н Пакстън, се зарадва, когато видя ключа и личната карта на Люк.
„О, ти трябва да си внукът на госпожа Уотърс! Мислех, че никога няма да ни посетите“, каза той нетърпеливо и го помоли да го последва, докато продължаваше да говори. „Баба ти беше най-добрият клиент на нашата банка. Аз уредих тази сейф преди години. Радвам се, че сте тук.“
Той я отвори и откри вътре още поне 50 златни кюлчета, но те тежаха по един килограм. „Баба ви не се е доверявала на дигиталната ера. Предпочиташе да държи парите си в материални неща. Тук има и няколко диаманта и скъпоценни камъни. Имате ли нужда да изтеглите нещо днес?“ – попита с усмивка управителят.
„Не, не днес. Просто исках да проверя“, отговори Люк задъхано. Връща се вкъщи и разказва всичко на Лидия. Същата вечер се обажда и на двамата си братя и се извинява за всичко. Разказал им какво е направила баба им и те се разсмяли.
„Знаех си, че баба иска да раздели всичко по равно! Но твоето отношение я накара да го скрие от теб! Това е страхотно“, засмя се Ейдън по телефона. Накрая и Люк се засмя, защото големият му брат беше прав.
Скоро той закърпи отношенията с братята си и с радост даде на семейството си всичко, което искаха. Но Люк никога нямаше да забрави как е постъпил тогава и завинаги съжаляваше за това.
