Компанията на Карл щеше да се издигне на нови висоти и това само засили нарастващата му арогантност. Но след като малтретира стюардеса по време на полет за среща, която променя живота му, Карл най-накрая се смирява.
Карл е мъж на средна възраст, който е на път да влезе във висшата лига. Компанията му е на път да се превърне в дъщерно дружество на голяма мултинационална корпорация.
Карл произхождаше от скромни среди и бе работил през целия си живот, за да стигне най-накрая до този момент в кариерата си. Предстоеше му да пътува до Чикаго, за да подпише договора си, и той беше на седмото небе от щастие.
Карл отдавна беше очаквал този момент и беше решил да му се наслади колкото се може повече. Той се сдоби с билет за бизнес класа, за да отпразнува новото си начинание.
Новопридобитият успех започва да му се отразява и Карл става малко безразсъден в поведението си и в отношението си към хората. Докато седеше на седалката си в бизнес класата, той се взираше в гледката, която го заобикаляше. За пръв път пътуваше в бизнес класа.
„Ще бъде едно адско празненство“ – каза той на човека, който седеше до него.
„О, наистина!? Какво ще празнуваме?“, попита мъжът.
„На път съм за Чикаго, за да подпиша договора на живота си. Това определено е момент за шампанско“, обяснява развеселеният Карл.
„О, уау. Това е страхотно. Щастлив съм за теб“, казва мъжът.
„Хей! Бутилка охладено от най-доброто ви шампанско!“ Карл се обърна към стюардесата, като щракна доста грубо с пръсти.
„Няма проблем, сър. Ще се погрижа за вас след секунда“, любезно отвърна стюардесата.
Минаха тридесет минути и Карл се разтревожи, защото все още не беше получил поръчката си. Най-накрая стюардесата дойде с шампанското на Карл и Карл изобщо не беше доволен.
„И така? Какво ви отне толкова време? Чакам вече около половин час?“ Карл се развика на стюардесата.
„Много съжалявам за това, господине. Трябваше да се справя с нещо в икономичната класа“, спокойно отвърна стюардесата.
„Какво е това? Наглост! Отне ти тридесет минути да ми донесеш шампанското, а то е топло!? Сериозно ли?“ Карл избухна, запращайки бутилката шампанско на пода.
„Съжалявам, сър! Аз просто… – нервно започна стюардесата, преди да бъде прекъсната от още по-развълнувания Карл.
“Спрете с извиненията! Просто си вършете работата! Аз съм вашият шеф тук! Разбирате ли?” Карл изригна, а останалите пътници вече гледаха зрелището му.
Докато той се караше на стюардесата, която правеше всичко възможно да сдържи сълзите си, в кабинките на бизнес класата влезе възрастна жена, Анна. Карл с изненада видя главния изпълнителен директор на същата компания, с която се готвеше да подпише договор. Анна отиде направо при стюардесата и я поздрави сърдечно.
„Благодаря ви за това, което направихте за мен – каза Анна.
„Не е проблем. За мен беше удоволствие“, каза стюардесата и симулира усмивка, докато избърсваше сълзите си.
„Защо плачеш?“ Анна попита загрижено. Карл неудобно се отмести настрани, когато стюардесата се обърна да го погледне, а Анна я последва.
„Ум… Просто… Просто имах малко разногласие с този господин тук. Това е всичко“, каза стюардесата, като се опитваше всячески да прикрие обидата и разочарованието си.
„Карл? Какви са шансовете да сме на един и същи полет?“ Анна попита, шокирана да види Карл и любопитна каква роля е изиграл той във внезапната тъга на стюардесата.
„Хм… Анна, да, изненада е да те видя тук. Защо сте в икономична класа?“ Карл попита колебливо.
„Ами, това ми спестява пари, които мога да дам за благотворителност и други полезни каузи. А ти? Защо усложнявате работата на тази жена повече, отколкото трябва да бъде? Чух те чак от моята секция – каза Анна.
„Хм… Не, просто й отне цяла вечност да ми донесе шампанското, а то беше топло, когато пристигна. Лошо изпълнение на услугата“, каза Карл, като се придържаше към арогантността си.
„Е, мисля, че трябва да се извиниш на тази млада дама. Докато чакахте шампанското си, аз получих астматичен пристъп и тя беше достатъчно любезна да остави всичко и да се погрижи за мен. Тя ми спаси живота – обясни Анна на Карл доста твърдо и убедено.
„Спаси ли ви?“ – попита обърканият Карл.
„Да, това е, което задържа шампанското ти. Съжалявам за това. Но не бъди толкова прибързана да викаш на хората, че си вършат работата, когато не разбираш пълния обхват на нещата. Приеми това като съвет от човек, който би бил твой шеф – каза Анна.
„Ум… „би бил“, госпожо?“ Карл попита нервно.
„Карл… Имам много пари, но какво щях да направя с тях, ако днес животът ми беше в ръцете на стюардесата? Никога не поставяй себе си над другите хора. Възможно е да имате нужда от тяхната помощ. Както и да е, ще приключим този разговор в Чикаго“, каза Анна студено, преди да се обърне към стюардесата с усмивка. „И още веднъж ти благодаря, скъпа моя.“
„Съжалявам! Не биваше да се отнасям така с теб – каза Карл на стюардесата.
„Всичко е наред“, отвърна тя.
Анна излезе от секцията за бизнес класа, оставяйки Карл в пълно недоумение. Карл започна да се притеснява за договора си, когато полетът им най-накрая кацна в Чикаго.
По волята на съдбата Анна оттеглила предложението към компанията на Карл и сделката така и не се осъществила.
