Група млади студенти се преместиха в съседство с по-възрастен съсед и не спираха да пускат музиката си. Те обиждали възрастния човек, но скоро разбрали, че никой не бива да си прави шеги с кармата.
Г-н Адамс живеел в малката си къща с две спални от много години. Скъпата му съпруга била починала преди известно време, а децата му живеели в другия край на страната. Можеше да се усамоти, но кварталът му беше невероятен.
Беше заобиколен от грижовни семейства и тонове прекрасни хора, особено в съседство. Те обаче скоро щяха да се преместят, защото се нуждаеха от повече пространство за нарастващото си семейство.
Г-н Адамс им пожела всичко най-добро и се надяваше, че който и да заеме това свободно място, ще бъде също толкова мил. За съжаление молитвите му не бяха чути. Няколко седмици по-късно в къщата се нанесли група млади колежани.
Те не можеха да са по-възрастни от 18 години, което означаваше, че са току-що завършили гимназия. Господин Адамс се ужасяваше от тази ситуация, но се надяваше, че тази група разбира, че току-що са се преместили в тих квартал.
За съжаление, той отново сгреши. Веднага след като приключили с преместването на всички вещи, тийнейджърите започнали да организират партита. Те станали шумни и се появили много други млади хора. Те не изключили музиката си до 5 часа сутринта в понеделник.
Г-н Адамс нямал представа какво да прави, но мислел да се обади на Асоциацията на собствениците на жилища, докато поливал растенията си тази сутрин. В този момент видял Линда Шоу да се приближава към него. Тя живеела срещу г-н Адамс със съпруга си и две деца в предучилищна възраст.
„Добро утро, господин Адамс!“ – поздрави го тя.
„Добро утро, Линда. Как мина нощта?“ – отвърна той.
„О, беше абсолютно ужасна. Не можах да заспя нито за секунда. След това децата ми се събудиха около 2 ч. и не си легнаха до 5 ч., когато музиката спря“, обясни Линда. „Забавно е, защото никога не сме имали проблеми в този квартал“.
„Знам какво имате предвид. Но все пак това беше кошмар за мен“, добави г-н Адамс. „Но не знаех дали да се обадя на полицаите е правилният ход“.
„Почти го направих сама, но не исках да предизвиквам проблеми, ако те просто празнуваха тази първа вечер в новата си къща“, продължи тя.
„Дали общината ще помогне?“ Г-н Адамс попита.
„Може би, макар че е трудно да се каже защо са позволили на група тийнейджъри да се преместят в този квартал. Може би имат връзки – каза Линда. „Е, трябва да тръгвам. Много поръчки днес и се надявам да успея да се вмъкна в една дрямка, преди да взема децата“.
Г-н Адамс се сбогува и реши да поговори с тези млади хора, ако продължат да са шумни, което вероятно нямаше да се случи до уикенда. Но съседите решили да направят още едно голямо парти същата вечер и той не могъл да издържи повече.
Отишъл до къщата им и почукал на вратата. Един млад мъж отвори и се намръщи на господин Адамс. „Здравейте? Мога ли да ви помогна?“ – каза той.
„Млади човече, вие живеете ли тук?“ Г-н Адамс попита.
„Да.“ „Кой пита?“ – отговори той.
„Аз съм вашият съсед. Трябва да ви помоля, деца, да намалите звука на музиката си. Това е хубав квартал с много семейства и възрастни хора“, каза г-н Адамс възможно най-учтиво.
„И какво?“ Това не е мой проблем. Плащам наем като всички останали и мога да си пускам музика, колкото си искам“, отвърна грубо младият мъж.
„Ще се обадя на полицията, ако не се успокоите“, заплаши спокойно г-н Адамс.
„Продължавайте. Баща ми е шериф в полицейския участък. Нищо не можете да направите“ – каза той и се усмихна. „А сега се махай, стар пич. Това парти няма нужда от стар пръдльо, който да се мотае наоколо. Ако не ти харесва музиката, премести се в старчески дом“.
Тийнейджърът затръшва вратата в лицето на г-н Адамс, старецът е шокиран от такава наглост. Дали момчето е лъгало за баща си? Наистина ли полицаите нямаше да се отзоват на жалбата му? Трябваше поне да опита.
Но изглежда, че съседът му не лъжеше, защото патрулната кола така и не дойде, а тийнейджърите се наслаждаваха на това парти до 4 часа сутринта.
„Линда, знаеш ли дали можем да подадем жалба до топлофикационното дружество за тези младежи?“ Г-н Адамс попитал тази сутрин, след като почукал на вратата на Линда.
„Поразпитах наоколо, г-н Адамс. Снощи също беше ужасно. Говорих по телефона с госпожа Лоури, която знае всичко тук. Тя ми каза, че една от майките на тийнейджъра е част от асоциацията – отговори Линда.
„Не мога да повярвам на това. Един от тях каза, че баща ѝ е шериф, и това трябва да е вярно, защото полицаите така и не дойдоха, след като се обадих“ – продължи той.
„Госпожа Лоури каза, че трябва да подадем официална жалба до местния съвет с няколко подписа. Мисля, че много хора ще я подпишат, но това отнема време. Съпругът ми също не си почина миналата нощ. Не знам колко от това можем да издържим“ – каза Линда.
„Нека да продължим с жалбата. Ще ти помогна да събереш подписите. Междувременно можем да кажем на всички да се обадят в HOA и в полицията, за да видим дали този натиск ще предизвика реакция“, измисли г-н Адамс и се прибра вкъщи.
За съжаление изглеждаше, че тези млади хора наистина са свързани, защото обажданията до HOA и полицаите изобщо не помогнаха. Но той и Линда събрали всички подписи, необходими за подаване на официалната жалба. Засега щеше да се наложи да изчакат.
Междувременно съседите продължавали да правят партита всеки ден, откакто се нанесли в тази къща. Почти целият квартал беше чукал на вратата им, за да се опита да ги вразуми, но те не искаха да слушат.
Една вечер те добавили надпис над фасадата на къщата си, който гласял: „НИКОЙ НЕ СПИ ТАЗИ НОЩ!“ Г-н Адамс не можел да повярва на това ниво на неуважение към другите.
Те дори се забавлявали усилено по време на огромна буря. Високоговорителите им се намокрили, но изглеждали добре, докато не гръмнала огромна мълния и сякаш ударила оборудването им.
Музиката спряла като по чудо, а когато господин Адамс надникнал през прозорците, видял, че цялата къща е загубила ток. Той се засмя на себе си и си помисли, че природата си отмъщава за тях.
Той най-накрая можеше да прочете романа си и за първи път от няколко дни спеше спокойно. На следващия ден все още нямали електричество. Очевидно бурята е пробила остарялата електрическа инсталация в къщата им.
Отнело им няколко дни, преди да поправят нещата напълно. Но дотогава градът беше получил официалната жалба на съседите. Тийнейджърите вече не можели да пускат силна музика след 22:00 ч. и полицаите действително дошли, когато се опитали да пренебрегнат това решение.
Най-накрая г-н Адамс и останалите жители на мирния му квартал можеха да продължат да живеят нормално.
